Защо бъдещето на Европа трябва да бъде зелено?
Бъдещето на Европа зависи от дейностите за запазване на климата и околната среда. Европейските страни влагат неимоверни старания, с цел да спасят стопанските системи си, само че водачите не биха имали легитимност измежду младите гласоподаватели, в случай че не се концентрират върху климатичните промени и екологията. Тезата поддържат студентите Даниел Джуд, Рея Уис и Антония Цимерман пред The Guardian. И тримата са членове на оксфордския екип на Europe's Stories Project.
В последните две години европейските водачи получават еднопосочното обръщение от младежите, че бъдещето ни е в директна взаимозависимост от екологичното развиване. В доказателство на изказванията идват деянията на активизъм като Fridays for Future и Extinction Rebellion. Движенията се състоят най-вече от младежи и са отговор на световните желания към разрешаването на климатичната рецесия. За европейските водачи това значи единствено едно: посланието на младите като че ли крещи, че политиката на Европейския съюз се крепи на екологията и устойчивото развиване.
И до момента в който за предишните генерации Европейският съюз е бил бранител на човешките права, цитадела против фашизма и общество с (относителна) обществена сигурност, то през днешния ден той не може да бъде стеснен единствено до тези функционалности, настояват тримата студенти. Според тях настоящето потомство е очевидец на Европа, превзета от рецесии: финансов колапс, боязън от миграция, растеж на популизма. И по тази причина за някои от младежите Европейски Съюз е по-скоро сцена на бюрокрацията, ксенофобията и публичната деструкция, а не либерален план на солидарността и разнообразието. Нещо повече - отговорът на Европа на тези рецесии е самичък по себе си рецесия, акцентират още Джуд, Уис и Цимерман.
За сметка на това климатичните проблеми са рецесия, която може да бъде прегледана и преодоляна по различен метод. Причината за това се крие във обстоятелството, че младите европейци поясняват екологичните проблеми освен като опасност, само че и като същинска опция светът да стане по-добро място. Доказателство за това е социологическо изследване на Eupinions от предходната година, според което 47% от хората на възраст сред 16 и 25 години имат вяра, че околната среда би трябвало да бъде първият приоритет за политиките на Европейски Съюз. А още 10 % с такива възгледи има и в по-високите възрастови групи от изследването. Особено значимо за тези хора е и елиминирането на въглеродните излъчвания до 2030 г.
Вероятно проучили настройките, водачите на Европейски Съюз стартират да вършат първите си стъпки в посока към съкращаване на нездравословните излъчвания и запазване на околната среда, означават тримата студенти. Затова водачът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен вкара промени в Европейския зелен пакт, който има за цел да направи Европа първия континент без въглеродни излъчвания до 2050 година Германия към този момент стартира да се отказва от потреблението на фосилни горива и разгласи, че климатичните промени ще бъдат основен приоритет по време на европредседателството й. Финансовото отражение на битката с климатичните промени заема 30% от бюджета на Европейски Съюз и новия избавителен фонд за отбрана на климата.
Има и още...
В последните две години европейските водачи получават еднопосочното обръщение от младежите, че бъдещето ни е в директна взаимозависимост от екологичното развиване. В доказателство на изказванията идват деянията на активизъм като Fridays for Future и Extinction Rebellion. Движенията се състоят най-вече от младежи и са отговор на световните желания към разрешаването на климатичната рецесия. За европейските водачи това значи единствено едно: посланието на младите като че ли крещи, че политиката на Европейския съюз се крепи на екологията и устойчивото развиване.
И до момента в който за предишните генерации Европейският съюз е бил бранител на човешките права, цитадела против фашизма и общество с (относителна) обществена сигурност, то през днешния ден той не може да бъде стеснен единствено до тези функционалности, настояват тримата студенти. Според тях настоящето потомство е очевидец на Европа, превзета от рецесии: финансов колапс, боязън от миграция, растеж на популизма. И по тази причина за някои от младежите Европейски Съюз е по-скоро сцена на бюрокрацията, ксенофобията и публичната деструкция, а не либерален план на солидарността и разнообразието. Нещо повече - отговорът на Европа на тези рецесии е самичък по себе си рецесия, акцентират още Джуд, Уис и Цимерман.
За сметка на това климатичните проблеми са рецесия, която може да бъде прегледана и преодоляна по различен метод. Причината за това се крие във обстоятелството, че младите европейци поясняват екологичните проблеми освен като опасност, само че и като същинска опция светът да стане по-добро място. Доказателство за това е социологическо изследване на Eupinions от предходната година, според което 47% от хората на възраст сред 16 и 25 години имат вяра, че околната среда би трябвало да бъде първият приоритет за политиките на Европейски Съюз. А още 10 % с такива възгледи има и в по-високите възрастови групи от изследването. Особено значимо за тези хора е и елиминирането на въглеродните излъчвания до 2030 г.
Вероятно проучили настройките, водачите на Европейски Съюз стартират да вършат първите си стъпки в посока към съкращаване на нездравословните излъчвания и запазване на околната среда, означават тримата студенти. Затова водачът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен вкара промени в Европейския зелен пакт, който има за цел да направи Европа първия континент без въглеродни излъчвания до 2050 година Германия към този момент стартира да се отказва от потреблението на фосилни горива и разгласи, че климатичните промени ще бъдат основен приоритет по време на европредседателството й. Финансовото отражение на битката с климатичните промени заема 30% от бюджета на Европейски Съюз и новия избавителен фонд за отбрана на климата.
Има и още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ