Бъбреците са едни от най-кръвоснабдените органи. Те участват в редица

Бъбреците са едни от най-кръвоснабдените органи. Те вземат участие в редица функционалности на организма: регулация на вътрешната среда на организма (хомеостаза), в обмяната на вода и електролити, регулация на артериалното налягане, синтеза и разграждането на хормони и други. Затова е от огромно значение да има диетично хранене, когато човек страда от бъбречно заболяване.

Ежедневно в менюто ни участват главните съставки на храната - белтъчини, въглехидрати и мазнини, както и ред спомагателни субстанции - витамини, минерални соли, микроелементи и др.

Бъбреците вземат участие в отделянето на крайните артикули от белтъчната обмяна. За да протичат обикновено тези процеси е належащо да се доставят към 1. 5g/kg телесно тегло белтъчини. Богати на белтъчини са: месото, рибата, варивата, млечните артикули, ядките.

Мазнините обезпечават енергийните потребности на организма. Съставени са от наситени и ненаситени мастни киселини. Първите се съдържат в храни от скотски генезис и би трябвало да се лимитират, само че не да се изключват изцяло. Ненаситените мастни киселини участват в храни от растителен генезис и в рибата, и те би трябвало да са част от хранителния режим.

Въглехидратите също са енергиен източник за организма. Това са: картофи, ориз, тестени произведения, захар, мед и други

Дневният енергиен банкет се преценява с физическата интензивност, пола и възрастта на индивида. При начално бъбречно заболяване, той е 35-40kcal/kg телесно тегло. При хронично бъбречно заболяване, енергийният банкет е 30-35kcal/kg телесно тегло. Когато има липса на калории, организмът стартира да разгражда личните си белтъчини, нарастват крайните артикули на белтъчната обмяна и се покачват стойностите на креатинина в кръвта. При проблем с обезпечаването на нужните енергийни потребности, храната може да се запържва, вместо да се вари или пече. Няма универсална диета за бъбречно болните. За другите бъбречни болести би трябвало да се съблюдават избрани ограничавания в хранителния режим.

Хронична бъбречна непълнота: Диетата включва стеснен банкет на белтъчини (0. 8 - 0. 6g/kg телесно тегло) и фосфор (600 - 800mg/дневно), с цел да се забави развиването на болестта и да се понижат токсичните резултати от крайните артикули на белтъчния метаболизъм.

При тази нискобелтъчна и нискофосфатна диета понижава и приемът на калций. Затова той би трябвало да се компенсира с лекарствени препарати. В напреднал етап на болестта, рестриктивните мерки включват алените плодове и зеленчуци, защото те имат високо наличие на калий.

Остра бъбречна непълнота: Има 4 етапи. Диетата би трябвало да се управлява от доктор в болнично заведение. Във възстановителния интервал се предлага качествена витаминозна храна.

Бъбречно-каменна болест: Диетата няма да отстрани формираните конкременти, само че може да защищити от образуването на нови камъни и да ограничи растежа им. Тя включва банкет на доста течности (над 2l/дневно), билкови чайове, компоти, зеленчукови супи, варени или печени храни. Не се предлага банкет на пикантни храни, сол и консерви.

Пиелонефрит: Диетата включва храни и течности, които подтикват отделянето на урина - банкет на доста течности, компоти, алкална минерална вода, билкови отвари от мечо грозде или дръжки от череши и вишни, зърнени каши и мляко, повече плодове и зеленчуци (ябълки, череши, краставици) с минимална или никаква термична обработка. Като подправки могат да се употребяват чубрица, джоджен, червен пипер. Препоръчва се така наречен " зиг-заг " диета, която редува месна храна с плодово-зеленчукова храна. Това трансформира рН на урината и основава неподходящи условия за развиване на бактерии. Забранени храни са: пикантни, солени, консервирани храни и алкохол.

Гломерулонефрит: Изисква се прецизен надзор на водния баланс и съответен банкет на течности. Диетата включва прясно и нетлъсто птиче и телешко месо, обезсолени млечни артикули, плодове и зеленчуци. Забранени храни са консервирано месо и риба, субпродукти, бульони и алкохол. Трябва да се управлява белтъчния банкет!

Бъбреците вземат участие в поддържането на водно-електролитния баланс в организма. Затова количеството на признатата вода е доста значимо и се дефинира самостоятелно за всеки човек. В начален етап на бъбречно заболяване, диурезата е забележителна и е добре да се премат повече течности.

С придвижване на бъбречното заболяване диурезата понижава, бъбреците не могат да поддържат водния баланс и би трябвало да се огранични приемът на течности. Необходимото количество може да се дефинира по следната елементарна формула: отделена урина + 500 ml = нужното количество течности.

Не би трябвало да се не помни, че съвсем всички храни съдържат натрий. Когато би трябвало да се ограничи приемът на сол, може да се употребяват изкиснати храни или подправки, които са потребни с диуретичния си резултат: копър, магданоз, розмарин, мента, естрагон, черен и бял пипер.