Крепостта Баба Вида – врата през вековете
„ Баба Вида “, именуван и „ “ (и двете са жаргонни названия), е феодален палат в старопрестолния град Видин.
Това е за единственият напълно непокътнат палат в България. Служил е за резиденция на Видинските царе през (с казарма за охранителите и други служебни помещения), както и за оръжеен склад и затвор в края на османското ръководство.
Имената, с които е прочут замъкът през днешния ден, произлизат от легенда за сестрите Вида, Кула и Гъмза, наследили локален държател. Вида, най-голямата, построява замъка, който е наименуван на нея „ Бабини Видини кули “ и кратко „ Баба Вида “.
Крепостта Баба Вида – врата през вековете
История
Крепостта Баба Вида – врата през вековете фотография: pinterest 
Крепостта Баба Вида – врата през вековете фотография: pinterest Крепостта Бабини Видини кули, или по-известна като Баба Вида се издига на брега на река Дунав в североизточната част на града. Построена е върху останките на античната цитадела Бонония, която евентуално е зародила върху основите на заварено тракийско населено място при започване на I в. Историята й е на повече от 2000 година, като минава през разнообразни строителни интервали. Нейният градеж е почнал през X в., а преди този момент на нейно място е имало римски бдителен пункт. Основният проект на замъка не е претърпял огромни промени. Той заема повърхност 9,5 дка, обиколен със предпазен трап с широчина 12 и дълбочина 6 м. Крепостта има форма, близка до квадрат, насочен с ъглите си по посоките на света, със страна към 70 м.
Състои се от две стени – вътрешната е висока, с дебелина 2,2 м. и с 9 кули – 4 ъглови и 5 странични, до момента в който външната е по-ниска, обвързвана с 2 кули. В стените свободно са разполагани тухли и камъни (ломен камък), споени с хоросан. Крепостта е налична единствено от север, където се намира входната кула. В предишното към нея над рова, запълван с вода от река Дунав, се е минавало по дървен преносим мост (сега каменен). След входната кула се минава в първия вътрешен двор, като кръгла каменна стълба води към него.
В средновековието този вътрешен двор е бил по-обширен, в него се е издигала еднокорабна черква, постройка с солиден строеж и двуделна паянтова сграда. Крепостта е служела за отбрана на града през средновековието. Баба Вида е мощно разширена и укрепена по времето на цар Иван Срацимир. Голяма част от постройките издигнати по това време са останали неразрушени. В днешния си тип крепостта разполага с двор с повърхност над 5 декара и се състои от две съществени стени и четири кули. В края на XVIII в. крепостта служи най-вече за оръжеен склад и за затвор. Днес в нея се съхраняват редица находки и сведения за историята на крепоста.
Легенди
Крепостта Баба Вида – врата през вековете фотография: pinterest 
Крепостта Баба Вида – врата през вековете фотография: pinterest Легендата споделя, че в миналото живял огромен български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата гибел трите му дъщери – Вида, Кула и Гъмза, разделили неговите владения между тях. Двете по-малки сестри – Кула (с център в едноименния български град) и Гъмза – нейна столица бил Гъмзиград (днешен Гамзиград в Сърбия), се омъжили преждевременно. Те попаднали на неприятни мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им завещание. Най-възрастната сестра – Вида, останала сама цялостен живот. Под нейно управление бил построен палат, в който тя доживяла до дълбока напреднала възраст, като сполучливо отбранявала своите жители и земи от непознати набези. В знак на признателност след гибелта й хората от този край дали на замъка нейното име – „ Баба Вида ” или „ Бабини Видини кули ”.
Според друга легенда двете сестри Вида и Кула нямали братя. Вида била доста красива. Искали я доста мъже, само че тя нито един не харесала. Кула постоянно я увещавала да се задоми, само че Вида се ядосвала на препоръките й и с цел да не се карат – отделила я в една околност и й дала правилни хора да живеят с нея. Така Кула станала основателка на град Кула, а Вида останала да живее в родния дом.
Когато турците към този момент се разпореждали по българските земи, Вида била към този момент остаряла – неомъжена и самотна, тъй като десетилетия не могла да си избере аналогия за своя разум и красота. Катохубост. Като се разчуло, че турците наближават града, тя събрала хората си и им заръчала да изградят на най-личното място в града кули, в които да се скрие популацията. И се запретнали всички: работили денонощно и съградили кулите, които и през днешния ден носят името „ Бабини Видини кули “.
