Баба ми държеше копчета в една стара метална кутия от

Баба ми държеше копчета в една остаряла железна кутия от бисквити. Единични копчета - всевъзможни размери, от най-мъничките седефени за ризи, които бяха тънки и грапави от едната страна, тъй като са направени от същински седеф, до огромните декоративни за палта, които ми приличаха на обеци. Най-любимо ми беше да си играя с тази кутия. Не помня към този момент какво съм правила с толкоз доста копчета, само че всяко едно ми се струваше особено. Затова и магазините за копчета ми бяха обичани. Казваха се „ Кинкалерия и галантерия “. Тайнствени думи, чието значение ми е неразбираемо и до през днешния ден.„ Лелята с копчетата “ – по този начин назоваваме в офиса най-близкото магазинче за копчета и ципове – на ъгъла на „ Христо Белчев “ и „ Хан Аспарух “. Няма седмица, в която да не ни се наложи да отидем до там. Страшно потребно магазинче, по доста аргументи. Ето няколко:

Изгубени копчета – неприятно, само че факт – от време на време копчето ни се изгубва незабелязано, това аварийното, в пликчето, в никакъв случай не можем да открием и единственото избавление е лелята от магазинчето – при нея има всичко и тя търпеливо ще търси до момента в който откри безусловно точния размер и цвят.

Ципове – тук всичко е ясно, към този момент съвсем няма облекла с железни ципове и от време на време даже едно невнимателно придвижване може да е съдбовно.

Стъклени мъниста и пайети– това е един непредвиден подбор на магазинчето – всевъзможни блестящи дребни мъниста, които могат да попълнят дразнещи дупки в обичаните ни аксесоари, които все по-често са направени а-ла Swarovski.

Дантели – безусловно обичаното ми – към този момент имам няколко поли и рокли, на които съм добавила дантела изпод, която придава по едно и също време сантиментален и приключен тип, а на по-груба дреха е страховит контрастност. Напълно в духа на Джон Галиано за Dior.

Апликации за деца – потребността от такива е ясна за всяка майка, която се е сблъсквала със скъсаните на коленете панталони на сина си. Моят, когато беше дребен, рядко изкарваше две седмици без да скъса новите си панталони и на двата крайници.

Всякакви конци – изгодата от тях разбрах предходната зима, когато открих ужасена дупка от молец на най-любимия си пуловер и с помощта на успешно определен по цвят и дебелина конец съумях да си избродирам едно малко цвете и стана даже по-красиво, в сравнение с беше.

С други думи „ Кинкалерия и галантерия “ си е чудо, нали ви споделих.