Древните градoве на Изтока: Баалбек
Баалбек (градът на Баал) се намира на територията на сегашен Ливан в неговата южна част измежду дълбока котловина в сърцето на Ливанските планини. Разположен на плоска тераса измежду възвишенията на планината, тук от незапомнена античност се е намирал дребен, само че богат семитски град, увенчан от храм на господ Баал.
Мъжете на Баалбек били известни с красноречието си, а дамите - с хубостта си. Tук живеели най-хубавите флейтисти на света и се извисявали прелестни храмове, отдадени на Слънцето. Tук живеели най-хубавите флейтисти на света и се извисявали прелестни храмове, отдадени на Слънцето. Главният храм в Баалбек бил отдаден на господ Баал, или постарому Хадад – арамейският господ на Слънцето. Главата му била увенчана със слънчеви лъчи. Баал е и господ на мълнията и гърма.
Минали дълги столетия от историята на Древния Изток и градът, и храмът продължавали да се издигат на същото място. След гибелта на Персийската империя през ІV в. прочие н. е. наследникът на Александър Велики - Антиох, присъединил Баалбек в състава на своята империя, Селвкидското царство. Гърците дали ново име на града – Хелиополис или градът на Хелиос (Слънцето). След тях дошли римляните. Хелиополис растял и процъфтявал. Разположен на преференциално комерсиално, стопанско и политическо място, сходно на Петра и Палмира, той направлявал търговията и придвижването на керваните. Оттук римляните се подготвяли за походи против Партската империя.
По времето на император Траян храмът на Хелиополис станал толкоз прочут, че даже римският император се обръщал с въпроси за бъдещето към неговия пророк (по сходство на Пития в Делфи).
Император Антонин Пий (138-161 г.) заповядал на мястото на остарелия храм на Слънцето да бъде издигнат нов, най-големия в света. Започнало грандиозно строителство, набавени били големи средства, голям брой плебеи се присъединили в работата по новото светилище.
По времето на император Каракала храмът бил съвсем приключен и отворил порти за визити. Дали му ново име – храм на Юпитер Хелиополитанус, само че въпреки всичко той и Акрополът не са довършени изцяло. Вътре в храма се е намирала златната скулптура на Юпитер, облечена в туника на лидер на каляска. В дясната си ръка богът държал бича на гърма, а в лявата - гръмотевица и вързоп пшеница. Вътре в храма се е намирала златната скулптура на Юпитер. Отляво на храма на Юпитер се намирал различен по-малък храм на акропола, отдаден на богинята Венера (на гръцки Афродита). В наши дни той се назовава храм на Бакхус. Фризът върху него е облицован с каменни панели, украсени с барелефи с изображенията на боговете Марс, Бакхус, Меркурий, Плутон и Венера.
През късноримската ера имало и трети храм, отдаден на Фортуна.
Баалбек и храмът на Юпитер благоденствали до началото на ІV в. н. е., когато християнската вяра сложила края на античната цивилизация. Гибелта на езическия Хелиополис съвпадал с разгрома на Западната римска империя.
Мъжете на Баалбек били известни с красноречието си, а дамите - с хубостта си. Tук живеели най-хубавите флейтисти на света и се извисявали прелестни храмове, отдадени на Слънцето. Tук живеели най-хубавите флейтисти на света и се извисявали прелестни храмове, отдадени на Слънцето. Главният храм в Баалбек бил отдаден на господ Баал, или постарому Хадад – арамейският господ на Слънцето. Главата му била увенчана със слънчеви лъчи. Баал е и господ на мълнията и гърма.
Минали дълги столетия от историята на Древния Изток и градът, и храмът продължавали да се издигат на същото място. След гибелта на Персийската империя през ІV в. прочие н. е. наследникът на Александър Велики - Антиох, присъединил Баалбек в състава на своята империя, Селвкидското царство. Гърците дали ново име на града – Хелиополис или градът на Хелиос (Слънцето). След тях дошли римляните. Хелиополис растял и процъфтявал. Разположен на преференциално комерсиално, стопанско и политическо място, сходно на Петра и Палмира, той направлявал търговията и придвижването на керваните. Оттук римляните се подготвяли за походи против Партската империя.
По времето на император Траян храмът на Хелиополис станал толкоз прочут, че даже римският император се обръщал с въпроси за бъдещето към неговия пророк (по сходство на Пития в Делфи).
Император Антонин Пий (138-161 г.) заповядал на мястото на остарелия храм на Слънцето да бъде издигнат нов, най-големия в света. Започнало грандиозно строителство, набавени били големи средства, голям брой плебеи се присъединили в работата по новото светилище.
По времето на император Каракала храмът бил съвсем приключен и отворил порти за визити. Дали му ново име – храм на Юпитер Хелиополитанус, само че въпреки всичко той и Акрополът не са довършени изцяло. Вътре в храма се е намирала златната скулптура на Юпитер, облечена в туника на лидер на каляска. В дясната си ръка богът държал бича на гърма, а в лявата - гръмотевица и вързоп пшеница. Вътре в храма се е намирала златната скулптура на Юпитер. Отляво на храма на Юпитер се намирал различен по-малък храм на акропола, отдаден на богинята Венера (на гръцки Афродита). В наши дни той се назовава храм на Бакхус. Фризът върху него е облицован с каменни панели, украсени с барелефи с изображенията на боговете Марс, Бакхус, Меркурий, Плутон и Венера.
През късноримската ера имало и трети храм, отдаден на Фортуна.
Баалбек и храмът на Юпитер благоденствали до началото на ІV в. н. е., когато християнската вяра сложила края на античната цивилизация. Гибелта на езическия Хелиополис съвпадал с разгрома на Западната римска империя.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ