Новият Дон Жуан ~ Какво е свято? От какво е направен духът ни? За какво си заслужава да живееш? И за какво си заслужава да умреш?
Аз съм най-великият ухажор на света. Правил съм обич с над хиляда дами. Миналия вторник навърших 21 години. Никоя жена не е напускала прегръдките ми незадоволена. Само една жена ме отхвърли, за мен обаче тя беше единствената, която имаше значение.
Има единствено четири въпроса на този свят, които заслужават да бъдат заложени: Какво е свято? От какво е изработен духът ни? За какво си заслужава да живееш? И защо си заслужава да умреш? А отговорът на всички тях е еднакъв – любовта.
Никога ли не си срещал жена, която да те въодушевява да обичаш по този начин? Всяко твое чувство да бъде изпълнено с нея? Да я вдишваш. Да я вкусиш. Да виждаш децата си в очите й и да усещаш със сърцето си, че най-сетне си си вкъщи?
Гледам оттатък това, което демонстрират очите ми. Когато споделям, че всички дами са изключителни хубавици, доста хора не ми имат вяра. Носът на една бил огромен, бедрата на друга – широки, а гърдите на трета – дребни. Но аз виждам, че всяка жена е сияеща, красива, прелестна оттатък това, до което ме допира зрението.
Има такива, които не имат вяра, че една душа може да се роди в две разнообразни тела. Като две падащи звезди на земята, които все в миналото ще се срещнат през океани и континенти. Тяхната магия най-после ще ги сплоти в едно. Как другояче мога да обясня любовта от пръв взор?
Има жени с фини черти и избран вид коса, чиято извивка на ухото има изящната форма на мидена черупка. Пръстите на тези дами имат същата сензитивност като техните глезени. Върховете на пръстите им имат чувствата на ходила. А когато ги докоснете по ставите, все едно прокарвате ръка по колената им. А в случай че погалите нежната мека страна на пръстите им, все едно потривате ръка в бедрата им.
Кожата на дамата ни споделя по какъв начин да постъпим. Ако оттенъкът й е с червенина на роза – розова и бледа – тя би трябвало да се придума да отвори листенцата си под топлината на слънцето.
Бледата и луничава кожа на червенокосата приканва за сласт, като вълна удряща се в брега, тъй че можем да възбудим това, което се крие изпод и да доведем пяната на възторга от любовта на повърхността.
Никоя метафора не може да опише какво е да любиш жена. Може би най-близко е сравнението да свириш на необичаен музикален инструмент.
Не съм сигурен дали цигулката на Страдивари изпитва същия екстаз като цигуларят, който съумява да извлече прелестен тон от нейното сърце.
Всеки същински ухажор знае, че моментът на висша приятност идва дълго преди самия възторг и той вижда пред себе си цветето, разцъфнало от неговото допиране.
Без огън няма топлота. Без топлота няма живот.
И най-после... Всяка жена е тайнственост, чакаща да бъде позволена, само че никоя жена не крие нищо от същинския си ухажор.
* Don Juan DeMarco, 1994, Director Jeremy Leven
Снимки ~ fanpop.com, cineplex.com, deppimpact.com, alux.com
