Салман Рушди: Винаги съм се старал да не приемам ролята на жертва
„ Аз съм късметлия и главното непреодолимо възприятие у мен е признателност “, споделя световноизвестният по мотив издаването на 15-ия му разказ, който е първият му след офанзивата над него. Авторът беше атакуван предходната година в Ню Йорк минути преди да се качи на сцената на обществено налично събитие. Той беше намушкан с нож, поради което прекара 6 месеца в болница. Това обаче не го спря да издаде Victory City (Град на победата). Мъжът, обвинен, че е намушкал сър Салман Рушди - Хади Матар, има повдигнати обвинявания за опит за ликвидиране. Писателят от дълго време е изправен пред смъртни закани поради романа си от 1988 година „ Сатанинските стихове “.
Рушди загуби зрението на едното си око, само че все пак споделя, че в този момент вижда повече.
В просторно изявление пред Дейвид Ремник той сподели:
„ Когато споделям, че съм добре, имам поради, че има елементи от тялото ми, които се нуждаят от непрекъснати медицински прегледи. Това беше колосална офанзива над мен. Белезите върху мен са душевен и ми трябваше време да премисли по какъв начин виждам на своята лична сигурност, защото съм живял без нея повече от две десетилетия “.
Журналистът пита Рушди дали е трябвало да бъде по-бдителен, откакто се реалокира в Ню Йорк през 2000 година, откакто преди този момент е живял подземен няколко години.
„ Получих повече от 20 години живот, откакто ме преследват. Това неточност ли е? Написах доста книги. Ето – последната от тях " Градът на успеха " беше приключена тъкмо преди офанзивата над мен и ще бъде оповестен по-късно тази седмица. Винаги съм се старал доста да не одобрявам ролята на жертва. Тогава просто си седиш и казваш: „ Някой ми заби нож! Горкият аз “. Да, и аз от време на време си мисля по този начин, но това, което не мисля, е, че съм се предал. Искам хората като четат книгите ми да бъдат пленени от описа, да бъдат увлечени в прочетеното. “
На въпроса изпитва ли посттравматичен стрес, писателят дава отговор:
Вижте на идната страница...
Рушди загуби зрението на едното си око, само че все пак споделя, че в този момент вижда повече.
В просторно изявление пред Дейвид Ремник той сподели:
„ Когато споделям, че съм добре, имам поради, че има елементи от тялото ми, които се нуждаят от непрекъснати медицински прегледи. Това беше колосална офанзива над мен. Белезите върху мен са душевен и ми трябваше време да премисли по какъв начин виждам на своята лична сигурност, защото съм живял без нея повече от две десетилетия “.
Журналистът пита Рушди дали е трябвало да бъде по-бдителен, откакто се реалокира в Ню Йорк през 2000 година, откакто преди този момент е живял подземен няколко години.
„ Получих повече от 20 години живот, откакто ме преследват. Това неточност ли е? Написах доста книги. Ето – последната от тях " Градът на успеха " беше приключена тъкмо преди офанзивата над мен и ще бъде оповестен по-късно тази седмица. Винаги съм се старал доста да не одобрявам ролята на жертва. Тогава просто си седиш и казваш: „ Някой ми заби нож! Горкият аз “. Да, и аз от време на време си мисля по този начин, но това, което не мисля, е, че съм се предал. Искам хората като четат книгите ми да бъдат пленени от описа, да бъдат увлечени в прочетеното. “
На въпроса изпитва ли посттравматичен стрес, писателят дава отговор:
Вижте на идната страница...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ