Аз съм човекът с плана. Почти винаги и почти за

Аз съм индивидът с проекта. Почти постоянно и съвсем за всичко. И несъмнено, постоянно се случва всички проекти да рухнат. Специално тези, житейските, в които знаеш тъкмо по какъв начин си подредил живота си, само че те сгромолясват най-шумно. Но, както обичам да споделям: “. И съвсем постоянно в главата си имам проект B, C, от време на време и стигам и до D.

Тази заран проектите ми за следващ път се прекатурнаха. Странното е, че точно в такива обстановки съумявам да съм най-креативна и практична. Предстоеше първият ми велопоход. Безстрашното ми и приключенско сърце водеше люта борба с практичния ми и постоянно много нерешителен мозък. За да заглуша и двете, взех решение да се съсредоточа в нещо, което сигурно ми се получава – подготовката. А всеки знае, че измежду природата храната е нещо много значимо.

Днешното предложение не е кулинарен шедьовър и не е замислено да бъде. Не очаквайте гурме кухня, само че е вкусно. Още по-важното е, че е доста практично за преместване, елементарно се хапва без принадлежности, употребяват се продукти, които няма по какъв начин да се скапват за няколко часа в планината и е формирано от сложни въглехидрати – с цел да даде сила. Същите достолепия го вършат много положително за носене в офиса или на дълъг път.

Необходими артикули:

(за към 20 кюфтенца) 

100 г необработен амарант
150 г сурова алена леща
шепа бланширани броколи
лой (кокосово масло или краве масло)
1 яйце* 
1– 2 лъжици брашно (може и от лимец)
1 – 2 с.л. хранителна квас (не е задължителна)
Сол, черен пипер и други подправки на усет

 

 * За веган вид можете вместо яйце да използвате 2 с.л. чия, предварително  накисната във вода.

Сварете поотделно лещата и амаранта. Отцедете лещата.

Сложете всички съставки – без мазнината, хранителната квас и брашното – в чопър (ако нямате, можете да настържете броколите на ситно и да смесите съставките в купа). Ако сместа не е задоволително гъста – прибавете брашното. След това прибавете хранителната квас. Не очаквайте да е твърда и лесна за оформяне – консистенцията е по-скоро рядка, само че разрешава да се създадат кюфтенца с ръце.

Загрейте тиган с не залепващо покритие. Аз пробвах с и без лой – няма разлика във усета, само че с лой се получават по-бързо. Печете по няколко минути от всяка страна.

С изброените съставки ми се получиха към 20 кюфтенца. Изядохме ги на върха. И бяха страхотни. Ако ги хапвате „ измежду цивилизацията “ можете да добавите сос – какъвто поискате.
Ето и едно ядене, което носи духа на Иран!