Аз обичам народа си, аз милея за него Ни един

...
Аз обичам народа си, аз милея за него Ни един
Коментари Харесай

За злото у нас няма никакъв лек ♥ Христо БОТЕВ

Аз обичам народа си, аз жаля за него

Ни един народ на света не търпи такива нравствени и физически страдания, каквито търпи поробеният, убиеният и нещастният български народ... Аз обичам народът си, аз жаля за него и за това, при сичкото си възмущение срещу неговата политическа незаинтересованост, аз имам вяра, че скоро ще да пристигна това време, когато от една страна ще да се препълни чашата и на неговите премеждия, а от друга – и той ще да чуе гласът на своите правилни синове и ще да разбере, че в катехизисът на свободата отмъщението е доста по-голяма християнска добродетел, нежели търпението, което е обещано единствено за скотовете. 
(В. „ Независимост ”, бр. 34, 8. VI. 1874 г.)

...

Нас бият като скотове, нас не оставят да живеем човечески 

Нас бият като скотове, нас обират и съблачат измежду пладне, нас не оставят да живеем човече-ски; а нашите попове на безумието, нашите литератори на нелепостта, нашите публицисти на лъжата, нашите Найденовци и Балабановци, Шишковци и Груевци са се заловили с гноят на своите мозъци да тровят младото и неразваленото още тяло на народът. 
(В. „ Независимост ”, бр. 4, 10. XI. 1873 г.)

...

Правителствените вълци от скиптъра до тоягата 

Каква изгода, в случай че аз зема да ви опиша цялостен един ред злоупотребления и злодейства, сторени от страната на държавното управление или в случай че ви опиша страданията на популацията в Дунавският вилает, на които премеждия повода е самият ред на работите, самото състояние на обществото и самият уред на нравственият и на физическият деспотизм? Моето изложение не щеше ли да има същият смисъл и същото значение, каквото имат описанията, че еди-къде си вълците изяли някое си двуного творение, че еди на кое си място фъртуната засипала някой бедняк и че еди в коя къща умряло някое дете от апетит и от мраз? Правителствените вълци от скиптърът до тоягата, от Хюсеин Авни паша и до оланинът [паж, слуга] на нашият валия, са дотолкоз виновати в своите свиреп походи и действия, колкото са виновати и четвероногите владетели на зимата и на мъглата, поровете не земат от друго нищо, с изключение на от нож, от пушка и от огън. 
(В. „ Знаме ”, бр. 11, 16. III. 1875 г.)

...

Чорбаджиите лъжат, събличат и продават беззащитният народ

Чорбаджиите лъжат, събличат и продават беззащитният народ в ръцете на неговите от природата глупави тирани; учителите, които безусловно зависят от волята на тия национални паразити, са принудени да се влачат по кормите си, да мълчат и да не пропущат ни една здрава и човеческа мисъл в мозъкът на младото потомство. 
(В. „ Независимост ”, бр. 33, 1, VI. 1874 г.)

...

По нашите страни произлизат страшни злодейства. Но нам е омръзнало към този момент да се оплакваме ту пред държавното управление, ту пред екзархията, ту пред самият народ посредством вестниците: за злото у нас няма никакъв лек. Правителството е съдружник с разбойниците, екзархията е безсилна, с цел да ни отбрани... 

Преди няколко време една чета черкези атакува и селото Дервишево и откакто обра и унищожи няколко български къщи, увенча своят героизъм с убиванието на две много многочислени фамилии... Посред нощ разбойниците извързаха членовете на гореказаните фамилии, накладоха няколко огнйове на дворовете им, отсякоха 7-8 ръжена и захванаха да ги пекат като прасци, да ги бият като говеда и да ги мъчат като българе. Отчаяните крясъци на нещастните цепеха дори небето, само че пред зора те утихнаха и утрешният ден ни сподели седем души жертви окървавени и почернели, а един премрял без очи, без ръце и без крайници. Тоя човек живее и до през днешния ден! После това нечуено безчовечие селяните из Дервишево още на другият ден се затекоха да се оплачат на държавното управление, само че оттогава и до в този момент са се минали цели два месеца, а агите не са дори и помислили да потърсят и да санкционират злодейците или да рапортират на по-горните управляващи. Черкезите си се разхождат като бейове. 
(В. „ Знаме ”, бр. 14, 2. V. 1875 г.)

Избрано от: „ Христо Ботев. Из публицистиката и писмата му “, съставител Николай Жечев, Държавно военно издателство, София, 1973
Портрет: ДА „ Архиви “, bg.wikipedia.org

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР