Аз искам, когато една жена си купи моя дреха, да

„ Аз желая, когато една жена си купи моя дреха, да я носи доста години по разнообразни способи, тъй че дрехата да се трансформира дружно с нея. “

Това са думи на Дрис ван Нотен, последният към момента работещ дизайнер от именитата „ антверпенска шесторка “.

Последните няколко години зарадваха феновете на модата с доста документални филми, отдадени на огромните имена в този бизнес. На фона на всеобщото наемане на по-непопулярни и „ евтини “ дизайнери даже в най-големите фешън къщи, оживелите за повече от общоприетия тригодишен контракт са към този момент знамение. Дрис ван Нотен е отпред на едноименната фешън къща от три десетилетия и е нещо като феномен. Филмът „ Dris “ се пробва да разбере на какво се дължи триумфът му.

Дрис ван Нотен е роден, учил и живее и до през днешния ден в Антверпен. С мода са се занимавали и дядо му, и татко му. Дрис от дребен оказва помощ в магазина на родителите си, само че задоволително рано схваща, че правенето на облекла му е доста по-интересно от продаването им.

Когато в края на 70-те години започва да учи в Кралската академия по изкуствата в родния си град, такова нещо като белгийска мода не съществува. Той и петимата му другари и сътрудници, останали в историята на модата с името „ “, напълно съществено обмислят дали да не си изберат италиански псевдоними, с цел да имат повече тежест в стилните среди.

Скоро след дипломирането си и не без помощта на приключилия тъкмо преди тях, белгийците стават новото фешън знамение и не се постанова да трансформират нищо. Дрис споделя, че още първата му сбирка се е продавала толкоз добре, че той безусловно не е успявал да доставя магазините.



Дрис ван Нотен е от тези дизайнери, чиито облекла се разпознават от пръв взор – те са цветни, комфортни, съвършено ушити и подхождат на всеки. Това може и да звучи тривиално, само че на процедура го отличава мощно от всички останали фешън къщи, които вършат за ревютата си модели безусловно негодни за носене освен от девойки над метър и осемдесет и под петдесет кг.

Дрис ван Нотен има цялостен надзор върху стилната си къща (поне все още на снимане на филма) и съблюдава правилата, които персонално счита за водещи в модата. Всички облекла от ревютата му са направени за носене и се продават в магазините му. Той прави единствено две сбирки годишно, няма пред-сезонни, между-сезонни и други сходни. Според Дрис на света така и така има прекомерно доста мода и прекомерно доста облекла. Неговата фешън къща се устоя от продажба на облекла на 97% и останалото са аксесоари, като той въобще не прави парфюми. Големите фешън къщи разчитат на 70% от облагите си от аксесоари и парфюми.

Тайната му обаче надали е в този характерен маркетинг. Дрис е човек, роден