Аз и най-добрият ми приятел си имаме любим сериал. Както

Аз и най-хубавият ми другар си имаме обичан сериал. Както всички почитатели на сериали и ние знаем наизуст реплики и цели подиуми, можем да се смеем единствено от половин дума или някоя напомняща за кино лентата сцена, на която несъзнателно сме очевидци, цитираме обичани изречения и умерено можем да създадем цяла пиеса единствено с определено от „ нашия “ филм.

Точно това е и спектакълът „ Ало, ало “ по единоименния сериал – един съвсем домакински спектакъл, в който на дребна сцена, с приспособени по какъв начин да е костюми и декори, само че с доста възторг, са пресъздадени подиуми от кино лентата. В спектакъла вземат участие много артисти, някои от тях напълно млади, предвождани от достолепния Йосиф Сърчаджиев. Всички до един се забавляват ужасно и наподобява като че ли „ Ало, ало “ в действителност е обичания им сериал. Това несъмнено основава положително въодушевление и дружно със смеха на публиката е заразително, тъй че представлението е доста прелестно за гледане. Признавам си, че съм гледала единствено един епизод по малкия екран, освен това много от дълго време, тъй че усещанията ми не са повлияни от съпоставяне с оригинала – това е просто една занимателна пиеса, която разчита на лесни за схващане и забравяне смехории, с цел да ви държи усмихнати два часа и вероятно да ви остави една-две занимателни реплики в главата. Като за домакински спектакъл – повече от задоволително!