Авторът е адвокат в адв. дружество Димитров, Петров & ко.

...
Авторът е адвокат в адв. дружество Димитров, Петров & ко.
Коментари Харесай

Данъчно облагане на инвестиции във финансови инструменти в чужбина

Авторът е юрист в адв. сдружение " Димитров, Петров & ко. " Eксперт с опит в данъчното право, финансови пазари, административно право и процесуално посланичество. Активно съветва физически и юридически лица, опериращи в бранша на криптовалутите, по данъчни и регулаторни въпроси.
През последните години вложението на задграничните финансови пазари стана все по-достъпно за непрофесионалните вложители. С развиването на финтех промишлеността търговията на огромните фондови тържища към този момент е на няколко клика разстояние от потребителите. Поради това се следи все по-висок интерес от страна на физическите лица непрофесионалисти към тази форма на вложение.

Част от приходите, осъществени от тази активност, подлежат на данъчно облагане в България. С актуалното ще се опитаме да дадем обяснение по някои от главните въпроси, касаещи данъчното облагане на приходи от вложения във финансови принадлежности в чужбина.

В общото разбиране " финансови принадлежности " се включват акции от акционерни сдружения, дялове от групови капиталови схеми ( взаимни фондове ), други капиталови фондове , както и дялове от други видоведружества (например ООД). Когато законът планува специфичен режим за някои от тях, ще ги разгледаме настрана.
Реклама
Кои приходи от вложения във финансови принадлежности в чужбина са облагаеми?

Инвестирането във финансови принадлежности в чужбина би могло да докара до 2 съществени типа приходи:

печалбапри продажба на финансовите принадлежности на по-висока от покупната цена приходи от разпределена облага ( дивиденти ) по притежаваните от лицето финансови принадлежности (най-често акции).

В общия случай и двата типа приходи са облагаеми с налог според Закона за налозите върху приходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Реклама
Съществува едно значимо изключение от това предписание, касаещо търговията с финансови принадлежности. С цел стимулиране на вложенията в финансовите пазари ЗДДФЛ изключва от облагане приходите от търговия с финансови принадлежности на контролираните пазари в Европейския съюз (ЕС) (например Франкфуртската, Миланската и други фондови борси). Предвид това, на облагане ще подлежат само облагите, осъществени на контролирани пазари отвън Европейски Съюз (най-често в практиката това е САЩ) или от покупко-продажби с финансови принадлежности, които не се търгуват обществено.

Обръщаме внимание, че от 1.01.2021 година Обединеното кралство престана да бъде част от Европейски Съюз. Поради това, в случай че са осъществени покупко-продажби на контролираните пазари там (например Лондонската фондова борса ), облагите от тяхсе облагатс налози . Извън изключението остават и приходите от дивиденти . Получените дивиденти са облагаеми в България , без значение дали са разпределени от сдружение, чиито акции или дялове се търгуват на контролирана борса в Европейски Съюз. Как се таксуват облагите от търговия с финансови принадлежности в чужбина?

Ако облагите от покупко-продажби не попадат в горното изключение, ЗДДФЛ дефинира два режима на облагане на приходите от покупко-продажби с финансови принадлежности според от това дали:

покупко-продажбите се правят спорадично и като странична активност или се правят по " търговски метод " (по занятие).
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Коментари и разбори 3 Енергетика 1 Коментари и разбори 2 Икономика 3 Енергетика 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Коментари и разбори Реклама
Текстът на закона не дава ясни критерии и не дефинира тъкмо смисъла на израза " по търговски метод ". Определението на това разбиране извличаме от практиката на Национална агенция за приходите и съда. Най-общо по търговски метод значи избрана активност (в случая покупко-продажби с финансови инструменти) да бъде осъществявана редовно от физическото лице (по занятие), като е ориентирана към реализирането на регулярни облаги. Ако да вземем за пример покупко-продажбите се правят няколко пъти през годината и са ориентирани повече към вложения, в сравнение с към спекулативна търговия, те не би следвало да се смятат като осъществявани по занимание и по търговски метод. Как се таксуват приходите от покупко-продажбите, когато не се правят по търговски метод?

Ако покупко-продажбите с финансови принадлежности се правят спорадично и с капиталова цел, т.е. като странична активност - те ще се таксуват като приходи от прекачване на права или имущество. В случаите на продажби или размени на финансови принадлежности облагаемият приход е сумата от осъществените през годината облаги, понижена със сумата от осъществените през годината загуби. Печалбите и загубите се дефинират за всяка договорка поотделно, като от цената на продажба на съответен финансов инструмент се изважда писмено потвърдената цена на придобиването му.

Предвид условието цената на придобиване да е писмено потвърдена е добре да се съхраняват всички налични документи, свързани със покупко-продажбите (например извлеченията, предоставени от съответната платформа за търговия). Тези документи могат да бъдат изисквани от органите на Национална агенция за приходите при положение на бъдеща инспекция. Ако не са налице документи, доказващи на каква цена са добити продадените финансови принадлежности, ще се одобри, че цената на придобиване е 0, което ще усили данъчните отговорности.

Ако резултатът е позитивен, е налице облага, а в случай че е негативен - загуба. Положителната сума от всички покупко-продажби през годината се полза с 10% налог.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Реклама Например: През 2021 година на Нюйоркската фондова борса са закупени 10 акции на компанията Х за 100 лева Същите акции са продадени по-късно през 2021 година за 1000 лева - резултатът от тази договорка е облага от 900 лева
Едновременно с това са закупени 20 акции на компанията Y за 600 лева По-късно през годината те са продадени за 200 лева заради спад в цената - резултатът от тази договорка е загуба от 400 лева В този образец годишната данъчна основа на активността би била 500 лева (900 лева облага - 400 лева загуба). Дължимият налог би бил 50 лева (500 лева х 10%).

Реализираните по този метод приходи се заявяват в годишната данъчна декларация, която следва да бъде подадена не по-късно от 30 април на идната година (в образеца - 2022 г.) в офис на Национална агенция за приходите или електронно през портала за електронни услуги на Национална агенция за приходите. Облагат ли се замените сред финансови принадлежности?

Такава догадка е необичайност в практиката, само че означаваме, че законът дефинира и облагите от размени като облагаеми по реда, разказан нагоре в т.3. Как се заявяват покупко-продажбите с едни и същи финансови принадлежности, добити на разнообразни цени?

Тъй като цената на другите финансови принадлежности се трансформира съвсем всекидневно, е допустимо еднакъв инструмент да е бил закупен на друга цена. В тези случаи при продажбата му стои въпросът коя цена на придобиване би трябвало да се вземе поради при изчислението на резултата.

Например: Закупени са 100 акции от компанията Х за единична цена 5 лв.. По-късно са закупени още 50 акции от компанията Х на единична цена 7 лв.. На идващ стадий са закупени още 70 акции от компанията Х на единична цена 4 лв.. Преди края на годината са продадени 90 акции на тази компания за единична продажна цена 10 лв..

За сходни случаи законът дефинира, че цената на придобиване е така наречен приблизително претеглена цена. Тя се пресмята, като се раздели общата покупна цена за всички покупко-продажби с дадения финансов инструмент на общия брой закупени единици. В образеца, който дадохме, среднопретеглената цена ще се пресметна:
null
Следователно за задачите на обявление на прихода от договорката ще се одобри, че цената на придобиване на 1 акция от компанията Х е 5,14 лева Продадените 90 акции ще се смятат като закупени за 462,60 лева (90 х 5,14 лева.). След това резултатът от договорката се дефинира по общия метод, като от продажната цена 900 лева (90 х 10 лева.) извадим покупната 462,60 лева и разликата от 437,40 лева ще взе участие при установяване на данъчното облагане. Как се таксуват приходите от търговия с финансови принадлежности, осъществена по занимание (като едноличен търговец)?

Ако покупко-продажбите с финансови принадлежности се правят по занимание (редовно) за облага, те ще се таксуват като облаги от активност като едноличен търговец , даже и лицето да не е записано като подобен в Търговския указател.

В този случай данъчното облагане се прави сходно на комерсиалните сдружения - по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Данъчната основа за облагане е годишната облага, осъществена от активността, която се полза с 15 налог . Данъкът се дефинира и заявява до 30 септември на идната година. Наред с това за лицето ще възникне и обвързване за осигуровки за облагата до 36 000 лева, колкото към 31.12.2021 година е таванът на осигурителния приход.

Подобно на ЗДДФЛ, ЗКПО също планува, че облагите от покупко-продажби с финансови принадлежности, осъществени на контролираните пазари в Европейски Съюз, са необлагаеми . Следователно и този ред се планува, само за търговията по занимание на финансови принадлежности, попадащи отвън освобождаваното. Декларира ли се притежанието на финансови принадлежности в чужбина?

ЗДДФЛ дефинира, че лицата следва да заявяват в годишната си данъчна декларация притежаваните от тях акции и дялови участия в сдружения в чужбина. Това са случаите, при които акциите и дяловете са закупени, само че към 31 декември на съответната година не са продадени. С декларирането на тези два типа финансови принадлежности не се начисляват отговорности за налози, а само се дава информация на Национална агенция за приходите.

Притежаваните акции и дялови участия в чужбина се показват в Приложение №8, част 1 от годишната данъчна декларация. Формулярът на декларацията изисква да бъдат посочени:

страна брой на акциите или дяловете дата на придобиване цена на придобиване във валута и в левове (за превалутирането следва да се употребява курсът на Българска народна банка за съответната дата).

Задължението за обявление се ползва към всички притежавани акции и дялове в чужбина, без значение дали са търгувани на контролиран пазар или не. Как се таксуват приходите от получени дивиденти от чужбина?

ЗДДФЛ дефинира, че приход от дял съставляват всички приходи от акции или дялове на други типове сдружения. В определението се включват както дивидентите, разпределени от български сдружения, по този начин и от задгранични .

Както коментирахме, приходите от дивиденти са облагаеми с налог при всички случаи - без значение дали са от акции, търгувани на контролирани пазари в Европейски Съюз, или не. Данъчната основа за облагане на получените дивиденти е брутната сума, избрана с решението на сдружението за разпределение на дял. Тоест в данъчната основа се включват и налозите и таксите, платени в чужбина.

Данъчната ставка за облагане на приходите от дивиденти е 5%. Дължимият налог върху приходите от дивиденти следва да бъде заявен с годишната данъчна декларация и заплатен най-късно до 30.04 на идната година. Доходът се показва в Приложение №8, Част IV към годишната данъчна декларация. Може ли да бъде приспаднат данъкът върху дивиденти, заплатен в чужбина?

В множеството случаи приходите от дивиденти подлежат на данъчно облагане и в страната, в която се изплащат. Следователно изплатените суми е допустимо първо да бъдат обложени с налог при източника (на англ. withholding tax) в страната на сдружението длъжник и след това с 5% налог в България.

В тези случаи поражда въпросът дали е допустимо към този момент платеният налог в чужбина да бъде приспаднат от данъчните отговорности в България. В съвсем всички случаи приспадането на налога, заплатен в чужбина върху приходи от дивиденти, е възможно . Начинът, по който приспадането може да бъде осъществено, зависи от това дали България има подписана конвенция за отбягване на двойното данъчно облагане със съответната страна и в случай че да - какъв режим планува тази конвенция. Тук ще разгледаме най-често използвания способ за приспадане на заплатен налог, очакван в множеството спогодби, подписани от България (включително и със САЩ) - така наречен елементарен данъчен заем. Този способ се ползва и в случаите, когато няма подписана конвенция за отбягване на двойното данъчно облагане със съответната страна.

Когато методът на елементарния данъчен заем е използван, лицето има право да приспадне от данъчното си обвързване в България платения налог в чужбина. Сумата, която може да се приспадне обаче, не може да надвишава размера на българския налог.

Ще илюстрираме приложението на метода с 2 образеца. Обръщаме внимание, че стойностите на налога в чужбина са посочени само за задачите на образците.
Пример 1: Българско физическо лице е получило 100 лв. дял от притежавани от него акции в щатското сдружение Х. Преди погашение на дивидента е удържан 10% налог в Съединени американски щати, или доларовата равноценност на 10 лв.. В този образец лицето би дължало в България 5 лева налог (5% върху получената брутна сума от 100 лева.). Тъй като спогодбата със Съединени американски щати дефинира, че се ползва методът на елементарния данъчен заем, лицето може да приспадне платеният в Съединени американски щати налог (10 лева.), само че не повече от размера на българския налог (5 лева.) . Лицето ще заявява изискуем налог в България от 5 лева, от които ще приспадне допустимия най-много от 5 лева налог, заплатен в Съединени американски щати. Следователно данъкът за възнаграждение в България в този образец би бил 0 лева (5 лева български налог - 5 лева щатски данък). Пример 2: Българско физическо лице е получило 100 лв. дял от притежавани от него акции в сдружението Y, записано в Каймановите острови. Преди погашение на дивидента е удържан 3% налог в Каймановите острови, или 3 лв..България няма подписана конвенция за отбягване на двойното данъчно облагане с Каймановите острови. В този случай ЗДДФЛ дефинира, че също ще бъде използван методът на елементарния данъчен заем. Лицето ще може да приспадне платените в чужбина 3 лева налог от българските си данъчни отговорности. В този случай таванът на допустимата за приспадане сума не е доближат, защото примерната ставка на налога в Каймановите острови е по-ниска от българската.Следователно лицето ще заявява изискуем налог в България от 5 лева (5% от брутния размер на дивидента), от които ще приспадне 3 лева налог, заплатен в чужбина. Данъкът за възнаграждение в България в този образец би бил 2 лева (5 лева български налог - 3 лева налог в чужбина).
Приспадането се прави с декларирането на приходите от дивиденти в чужбина в Приложение №8 към годишната данъчна декларация. Законът изисква към декларацията да се показват и доказателства за платения в чужбина налог.
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Данъци и осигуряване
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР