Книга: Уолтър Тевис - "Дамски гамбит"
автор: Уолтър Тевис превод: Борислав Стефанов издателство: " Кръг " цена: 22 лева
Може ли грозните девойки да са гениални шахматистки - това е въпросът, който някак си изплува, откакто прочетете " Дамски гамбит " на Уолтър Тевис и изгледате минисериала по книгата на Netflix. Интересната история, сътворена от въображението на Тевис през 1983 година, единствено за няколко седмици се трансформира в най-гледаната продукция на стрийминг платформата по целия свят, а магазините регистрираха растеж в продажбите на шахматни дъски с над 200%.
Сериалът се придържа към книгата с една съществена разлика - красивата актриса Аня Тейлър-Джой влиза в ролята на Бет Хармън, която обаче в книгата е разказана като грозна. Ако писателят през 1983 година желае да предизвика предразсъдъците на обществото и да опровергае изказванието на личния си воин господин Шайбел " девойките на играят шах ", то 38 години по-късно би трябвало да опровергаваме изказванието, че " грозните девойки не играят шах ". Така и няма да разберем дали основателите на сериала Скот Франк и Алън Скот са считали, че ще бъде доста по-малко гледан, в случай че изберат някоя не толкоз красива актриса и се придържат към истинската концепция в книгата.
Вече можете сами да ревизирате дали истинският облик на дребното сираче Бет Хармън, което се трансформира в шампионка по шах, е построен по-достоверно в книгата, в сравнение с в сериала, тъй като " Дамски гамбит " излезе и на български език в края на март. В книгата тя е разказана като " най-грозното бяло момиче на света носът ти е противен, лицето ти е грозно, а кожата ти е като шкурка ", само че последователно, откакто се научава да играе шах, към този момент не се приказва за външния й тип, а за мозъкът и който " сияе ", както и за силата и наличието й.
Въпреки всички вълнуващи шахматни обрати и срещи " Дамски гамбит " не е книга за шаха, а за табутата, предразсъдъците и вътрешните ни демони и зависимости. Уолтър Тевис ни сблъсква със сексизма, само че и с расизма, с който Джолийн, най-хубавата другарка на Бет, би трябвало да се бори - тъй като е чернокожа, по този начин и не се намира семейство, което да я осинови.
Действието се развива през 60-те години в Съединени американски щати, когато е естествена процедура на децата в сиропиталищата да се дават успокоителни. Наред със зависимостта й към хапчето дребната Елизабет Хармън последователно се пристрастява и към шаха, той се трансформира в нейна единствена вяра във враждебния свят, в който е попаднала след неочакваната кончина на майка й. Сравняват романа на Тевис с " Шахматна новела " на Стефан Цвайг, само че до момента в който момчето знамение Мирко Чентович от Югославия играе шах единствено и само когато има дъска пред себе си и в никакъв случай не може да си показа ходовете, то Бет играе мислено, играе с въображението си, не без помощта и на хапчетата, с които прекалява. С развиването на шахматната кариера на Бет и с сложното й съзряване тя стартира да злоупотребява и с алкохола.
Може ли грозните девойки да са гениални шахматистки - това е въпросът, който някак си изплува, откакто прочетете " Дамски гамбит " на Уолтър Тевис и изгледате минисериала по книгата на Netflix. Интересната история, сътворена от въображението на Тевис през 1983 година, единствено за няколко седмици се трансформира в най-гледаната продукция на стрийминг платформата по целия свят, а магазините регистрираха растеж в продажбите на шахматни дъски с над 200%.
Сериалът се придържа към книгата с една съществена разлика - красивата актриса Аня Тейлър-Джой влиза в ролята на Бет Хармън, която обаче в книгата е разказана като грозна. Ако писателят през 1983 година желае да предизвика предразсъдъците на обществото и да опровергае изказванието на личния си воин господин Шайбел " девойките на играят шах ", то 38 години по-късно би трябвало да опровергаваме изказванието, че " грозните девойки не играят шах ". Така и няма да разберем дали основателите на сериала Скот Франк и Алън Скот са считали, че ще бъде доста по-малко гледан, в случай че изберат някоя не толкоз красива актриса и се придържат към истинската концепция в книгата.
Вече можете сами да ревизирате дали истинският облик на дребното сираче Бет Хармън, което се трансформира в шампионка по шах, е построен по-достоверно в книгата, в сравнение с в сериала, тъй като " Дамски гамбит " излезе и на български език в края на март. В книгата тя е разказана като " най-грозното бяло момиче на света носът ти е противен, лицето ти е грозно, а кожата ти е като шкурка ", само че последователно, откакто се научава да играе шах, към този момент не се приказва за външния й тип, а за мозъкът и който " сияе ", както и за силата и наличието й.
Въпреки всички вълнуващи шахматни обрати и срещи " Дамски гамбит " не е книга за шаха, а за табутата, предразсъдъците и вътрешните ни демони и зависимости. Уолтър Тевис ни сблъсква със сексизма, само че и с расизма, с който Джолийн, най-хубавата другарка на Бет, би трябвало да се бори - тъй като е чернокожа, по този начин и не се намира семейство, което да я осинови.
Действието се развива през 60-те години в Съединени американски щати, когато е естествена процедура на децата в сиропиталищата да се дават успокоителни. Наред със зависимостта й към хапчето дребната Елизабет Хармън последователно се пристрастява и към шаха, той се трансформира в нейна единствена вяра във враждебния свят, в който е попаднала след неочакваната кончина на майка й. Сравняват романа на Тевис с " Шахматна новела " на Стефан Цвайг, само че до момента в който момчето знамение Мирко Чентович от Югославия играе шах единствено и само когато има дъска пред себе си и в никакъв случай не може да си показа ходовете, то Бет играе мислено, играе с въображението си, не без помощта и на хапчетата, с които прекалява. С развиването на шахматната кариера на Бет и с сложното й съзряване тя стартира да злоупотребява и с алкохола.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ