Короната - символ на превъзходство и висше достойнство
Автор: Цветелина Атанасова
Впечатляваща корона, забелязана от целия свят, съпроводи английската кралица Елизабет ll в последния ѝ път. Това удивително ювелирно произведение бе сложено върху ковчега на умрелия английски монарх през всички дни на поклонението пред тленните ѝ остатъци, по време на държавното заравяне в Уестминстърското абатство, на траурната върволица из Лондон. Короната бе свалена от ковчега едвам на ритуала в параклиса „ Сейнт Джордж ” в Уиндзор.
Тази имперска корона монархът носи по най-тържествени мотиви. Тя е с вградени в нея 2868 диаманта, 273 перли, 17 сапфира, 11 изумруда и 5 рубина. Имперската държавна корона е основана през 1937 година за бащата на кралицата - крал Джордж Шести, и тежи 1,06 кг.
Според хералдиката короната съставлява драгоценен накит за глава с форма на венец, който се носи от монарх като знак на властта. Названието идва от лат. corona - „ вeнeц ”.
Това е един от най-изразителните знаци в хералдиката, иконографията и религиозните изображения. Тя е проникнала във всички сфери на живота, като е обичан аксесоар както на духовниците, по този начин и на кралете.
В другите обичаи и култури короната съвсем постоянно значи едно и също нещо. Символ е на висшата власт, без значение дали е монархическа, или най-високото равнище във всяка друга подчиненост.
Произходът на този знак и, несъмнено, на самата корона, идва от античен венец, знак за популярност и чест, и от диадемите - краткотрайни декорации за глава на жреците от Месопотамия, Египет и Близкия изток.
Първо се появява лавровият венец
В гръцката митология Аполон е изобразяван с лавров венец на главата. Носен е и от спечелилите в спортни игри, както и по време на поетични срещи. В Рим е знак на военна победа - лавров венец може да се види на главата на сполучлив пълководец по време на успех.
След това идва диадемата
Диадемата е тип корона, специфична декоративна лента, носена от източните монарси. Първоначално тази дума се употребява за обозначаване на бродирана копринена лента, която приключва с възел и две линии с ресни, които постоянно падат върху раменете. Тя обкръжава главата на краля, обозначавайки неговата мощ. Някои от най-ранните образци за сходни типове корони могат да бъдат открити в Древен Египет, от елементарен плат до по-богато украсени железни, както и в Егейския свят, по-късно възприети от римските императори.
Не е просто бижу, а знак на власт
Човек, който е заемал най-високото ходило в избрана подчиненост, постоянно е трябвало да показва това по някакъв метод. Короната и сходното на нея облекло легитимират владетеля в качеството му на свръхчовешко създание, обвързвано с един по-висш свят.
Различни украси за глава под формата на орнаменти от пера, маски с рога и други сходни се срещат измежду народите на неписмената просвета, само че короните под формата на обръч са знаци на царската власт.
Тук има един значим миг. Венецът, изтъкан от растения и настоящ като облик на краткотрайно възвисяване, да вземем за пример победа в спортно съревнование или борба, подхожда на късата дълготрайност на живота на растението, до момента в който короната показва предимство отвън границите на времето. Венецът е облик на преходна популярност, а короната - на непреходно великолепие.
Императорска корона
В Средновековна Европа се срещали разнообразни типове корони, всяка от които е имала свое обичайно значение. Най-значимата е императорската корона, която се състои от диадема, формирана от осем свързани златни пластини и горна дъга, разграничена на осем полукръга. Така с изключение на пръстеновидната форма, която символизира безкрайността на кръга, е намесено и цифрата осем, което се свързва с безконечен живот.
Интересно е, че в източноазиатската символика корона, украсена под формата на цвете, значи реализиране на висока степен на развиване, издигане на духовния детайл над материалния.
Желязната корона
Желязната корона (на лат. Corona Ferrea) е може би един от най-старите християнски кралски знаци. Изработена е при започване на Средновековието и е носена от Константин I. Желязната корона е наречена по този начин, тъй като има необятна един сантиметър лента вътре, за която се твърди, че е изсечена от гвоздея, употребен при разпването на Иисус. Външният обръч на короната се състои от шест сегмента от изсечено злато, отчасти покрити с гланц, свързани с бримки. Инкрустиран е с 22 скъпоценни камъка, които се открояват под формата на кръстове и цветя. Съхранява се в катедралата в Монца, покрай Милано.
Короната на Свети Едуард
Тази корона е носена от починалата Елизабет II един път в живота ѝ. Символът се употребява от 1661 година единствено за коронацията на британските монарси. И не е чудно: носенето ѝ в всекидневието безусловно е сложна работа. Теглото на короната е 2,23 кг. Елизабет II споделя усещанията си от церемонията в изявление за BBC: „ Не можеш да сведеш глава, с цел да погледнеш текста на речта, би трябвало да я задържиш. Защото в случай че го направиш, вратът ти ще се счупи и короната ще падне ”.
Казват, че преди коронацията Елизабет е „ репетирала ” дълго време, като четяла вестници и даже пиела чай с короната, с цел да свикне с тежестта ѝ. Короната е направена от солидно злато и е украсена с 444 скъпоценни камъка. Тя била толкоз неповторима, че единствено кралицата, архиепископът на Кентърбъри и специфичен бижутер можели да се допрян до нея.
Впечатляваща корона, забелязана от целия свят, съпроводи английската кралица Елизабет ll в последния ѝ път. Това удивително ювелирно произведение бе сложено върху ковчега на умрелия английски монарх през всички дни на поклонението пред тленните ѝ остатъци, по време на държавното заравяне в Уестминстърското абатство, на траурната върволица из Лондон. Короната бе свалена от ковчега едвам на ритуала в параклиса „ Сейнт Джордж ” в Уиндзор.
Тази имперска корона монархът носи по най-тържествени мотиви. Тя е с вградени в нея 2868 диаманта, 273 перли, 17 сапфира, 11 изумруда и 5 рубина. Имперската държавна корона е основана през 1937 година за бащата на кралицата - крал Джордж Шести, и тежи 1,06 кг.
Според хералдиката короната съставлява драгоценен накит за глава с форма на венец, който се носи от монарх като знак на властта. Названието идва от лат. corona - „ вeнeц ”.
Това е един от най-изразителните знаци в хералдиката, иконографията и религиозните изображения. Тя е проникнала във всички сфери на живота, като е обичан аксесоар както на духовниците, по този начин и на кралете.
В другите обичаи и култури короната съвсем постоянно значи едно и също нещо. Символ е на висшата власт, без значение дали е монархическа, или най-високото равнище във всяка друга подчиненост.
Произходът на този знак и, несъмнено, на самата корона, идва от античен венец, знак за популярност и чест, и от диадемите - краткотрайни декорации за глава на жреците от Месопотамия, Египет и Близкия изток.
Първо се появява лавровият венец
В гръцката митология Аполон е изобразяван с лавров венец на главата. Носен е и от спечелилите в спортни игри, както и по време на поетични срещи. В Рим е знак на военна победа - лавров венец може да се види на главата на сполучлив пълководец по време на успех.
След това идва диадемата
Диадемата е тип корона, специфична декоративна лента, носена от източните монарси. Първоначално тази дума се употребява за обозначаване на бродирана копринена лента, която приключва с възел и две линии с ресни, които постоянно падат върху раменете. Тя обкръжава главата на краля, обозначавайки неговата мощ. Някои от най-ранните образци за сходни типове корони могат да бъдат открити в Древен Египет, от елементарен плат до по-богато украсени железни, както и в Егейския свят, по-късно възприети от римските императори.
Не е просто бижу, а знак на власт
Човек, който е заемал най-високото ходило в избрана подчиненост, постоянно е трябвало да показва това по някакъв метод. Короната и сходното на нея облекло легитимират владетеля в качеството му на свръхчовешко създание, обвързвано с един по-висш свят.
Различни украси за глава под формата на орнаменти от пера, маски с рога и други сходни се срещат измежду народите на неписмената просвета, само че короните под формата на обръч са знаци на царската власт.
Тук има един значим миг. Венецът, изтъкан от растения и настоящ като облик на краткотрайно възвисяване, да вземем за пример победа в спортно съревнование или борба, подхожда на късата дълготрайност на живота на растението, до момента в който короната показва предимство отвън границите на времето. Венецът е облик на преходна популярност, а короната - на непреходно великолепие.
Императорска корона
В Средновековна Европа се срещали разнообразни типове корони, всяка от които е имала свое обичайно значение. Най-значимата е императорската корона, която се състои от диадема, формирана от осем свързани златни пластини и горна дъга, разграничена на осем полукръга. Така с изключение на пръстеновидната форма, която символизира безкрайността на кръга, е намесено и цифрата осем, което се свързва с безконечен живот.
Интересно е, че в източноазиатската символика корона, украсена под формата на цвете, значи реализиране на висока степен на развиване, издигане на духовния детайл над материалния.
Желязната корона
Желязната корона (на лат. Corona Ferrea) е може би един от най-старите християнски кралски знаци. Изработена е при започване на Средновековието и е носена от Константин I. Желязната корона е наречена по този начин, тъй като има необятна един сантиметър лента вътре, за която се твърди, че е изсечена от гвоздея, употребен при разпването на Иисус. Външният обръч на короната се състои от шест сегмента от изсечено злато, отчасти покрити с гланц, свързани с бримки. Инкрустиран е с 22 скъпоценни камъка, които се открояват под формата на кръстове и цветя. Съхранява се в катедралата в Монца, покрай Милано.
Короната на Свети Едуард
Тази корона е носена от починалата Елизабет II един път в живота ѝ. Символът се употребява от 1661 година единствено за коронацията на британските монарси. И не е чудно: носенето ѝ в всекидневието безусловно е сложна работа. Теглото на короната е 2,23 кг. Елизабет II споделя усещанията си от церемонията в изявление за BBC: „ Не можеш да сведеш глава, с цел да погледнеш текста на речта, би трябвало да я задържиш. Защото в случай че го направиш, вратът ти ще се счупи и короната ще падне ”.
Казват, че преди коронацията Елизабет е „ репетирала ” дълго време, като четяла вестници и даже пиела чай с короната, с цел да свикне с тежестта ѝ. Короната е направена от солидно злато и е украсена с 444 скъпоценни камъка. Тя била толкоз неповторима, че единствено кралицата, архиепископът на Кентърбъри и специфичен бижутер можели да се допрян до нея.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ