Автор: Нада НешеваХайде да бъдем честни – хората гласуваха за

Автор: Нада Нешева

Хайде да бъдем почтени – хората гласоподаваха за Слави, не толкоз поради чалгата или аленото ферари. Гласуваха, тъй като пеят с него „ Къде си, вярна ти обич национална ” или „ Боят настана, тупкат сърца ни ”. И нито една от двете мелодии не е чалга, въпреки и на места да има някоя извивка вповече.  Слави дава  на тези хора страст за България, възприятието, че са част от нещо по-голямо от тях самите, което ги сплотява. Може тази страст да ни наподобява посредствена, незадоволително естетизирана и надалеч от нас, само че хората имат потребност от нея.

Ние, представителите на демократичната, демократичната общественост, които в най-голяма степен осмяха гласовете, подадени за Слави, споделяме дружно две страсти за България – еуфорията, която се появява на митингите и осмиването на другите, най-много патриотарите. Заприличали сме на тези мъже и дами, които се опасяват да кажат „ обичам те ”, тъй като им звучи кичозно. А в профил изглеждаме самотни и самодостатъчни, неслучайно ни назовават „ интелигентни сбърканяци ”. Не поради полови ориентации, а поради тази тъжна самота на хора, които не споделят и не демонстрират страст за родината. За тях сме цялостна тъга. Физика на скръбта.

Емоцията за родината обаче е освен това, тя е метафизика - тъй като допира екзистенциалното. В най-малкия случай – химия. Хората, които пеят със Слави „ Къде си, вярна ти обич национална ” имат тази химия между тях. Затова гласоподават за него, по тази причина гласоподаваха за Борисов или патриотите. Не тъй като са байганьовци или хитряги, а тъй като повярваха на тази химия. А повярваха, тъй като никой различен не им дава страст за България.

Потресаващо е, че при толкоз ерудирани дивотии, които се изписаха след изборите, по какъв начин Слави бил „ още от същото ” „ Илия отново в тия ”, цялостни с дълбоки мисли и народопсихология, тотално отсъства каквато и да било самооценка. Защо това се случва, за какво хората нямат друга по-силна и по-истинска страст за България, в случай че тази не ни харесва? Кой, в случай че не умните и красивите да я изкопаят? Защото тя съществува – в НЯКОИ книги, в НЯКОИ творби на изкуството, в НЯКОИ песни или фотографии... И не, няма я в жената-шунка в Националната изложба, нито в евтините чаши за Биеналето във Венеция, нито в чекмеджетата с досиета на Недко Солаков, още по-малко във подправения модернизъм в изложба Структура – всичките основани и подкрепяни от хора, гравитиращи към Демократична България. Няма я и в умозрителните конференции, които Кьосев провежда за демократичния национализъм.

Единствено я имаше в оня популярен момент, когато Христо Иванов дебаркира с лодката на плажа в Росенец с българското знаме. Затова и до през днешния ден, когато изяснявам на лелите и чичовците си за кого ще гласоподавам, би трябвало да кажа за „ оня с лодката ”, че да ме схванат.

Така че няма да е неприятно да се постараем да създадем, открием, изровим тази страст, вместо да се подиграваме на хората, която я претърпяват с песните на Слави. Защото като умни и красиви, като интелигентни смотаняци, сме виновни за това да не се върнат патриотите и националистите и тъй като в случай че това стане, виновността ще е наша, а не на хората, които не са учили нито изкуство, нито философия, нито имат нашите искания. Те просто имат потребност от нея. И тъй като имаме чудесни експерти в съвсем всички области, които могат да застанат начело и да изведат страната от блатото, в което е затънала.

Но с цел да стане това, би трябвало да спечелим доверието на хората, които си желаят страстта за родината. И не се съмнявайте, че те ще я познаят, по този начин както познаха лодката на Христо Иванов. Така, както стремително се извърнаха от пошлостта на патриотарите и Борисов, с цел да се извърнат към Слави, тъй като неговата страст е на светлинни години от техните.

„ Да си върнем България ” е превъзходен апел, само че преди този момент би трябвало да покажем, да почувстваме какво е България.