Пътуване из паралелните реалности - апелът на един лекар
Автор на този текст е доктор Борис Таблов, един от експертите, чието мнение ценим. За страдание, можем да се срещнем с него единствено онлайн, тъй като той е част от тъжното потомство медици, принудени да практикуват не в България, а в други страни. Там, където лекарският труд в действителност е скъп и няма безумни спънки, безочливо плячкосване на средства и клинични пътеки, нито бюрократични пречки, които да го лимитират.
" 33-годишен млад мъж ненадейно се утежнява поради зараза с вируса, изпълнявайки нормалния си курс по пътищата на Европа. Попада в средноголяма болница в Германия. След 3 дни се утежнява внезапно. Лекуващият екип вкарва данните му в система за оповестяване на пациенти с тежка белодробна патология (ARDS). Санитарен хеликоптер докарва екип и нужното съоръжение и младият мъж е подложен на уред за екстракорпорално мембранно оксигениране (ECMO). Относително просто работещо устройство, състоящо се от помпа и филтър, което пречиства кръвта по този начин, както го прави белият дроб, когато той не работи. Откарват го в огромен академични център. Направено е всичко допустимо, което модерната медицина може.
33-годишен мъж със също толкоз тежко протичане на заболяването се бори за живота си в болница в България. Въпреки всички условия и компликации екипът прави чудеса и съумява да го задържи измежду живите повече от месец. Младият мъж има всички индикации за ECMO. България няма хигиеничен хеликоптер. Има няколко машини, само че те се употребяват за потребностите на кардиохирургията. Специализиран център за лекуване с този способ при заболели с тежки белодробни провали няма. Уви, младият мъж не получава шанса, който може да му даде модерната медицина. Един живот на 33 завършва. Така е там, където животът няма стойност...
След месец и половина така наречен мек локдаун в Германия гласовете за шоково затваряне стават от ден на ден, тъй като експертите приказват за неуспех на досегашните ограничения. Болните порастват, интензивните отделения се пълнят все по-застрашително, а смъртните случаи стават от ден на ден. Основният приоритет на страната, споделят мнозина, е да запазим живота на хората. Останалото няма значение.
След няма и 3 седмици затваряне на учебни заведения и молове България се готви да отвори детските градини още от понеделник. А министър председателят шарлатанин бодро изяснява, че от 21.12 е разпоредил на докторчетата " да освобождаваме всичко ". Държавата, която е преди всичко в света по смъртност на болните с вируса. Чийто медицински личен състав от дълго време изнемогва, а интензивните отделения са под санитарния най-малко откъм личен състав. И където статистиката комфортно стартира да прикрива действителността. Така е там където човешкият живот няма стойност.
В моята паралелна действителност не възприемам за какво даваш рушвети и криеш налози, в твоята ти ме смяташ за изменник, оставил страната си в потребност. В моята се чудя за какво толерираш измамата като норма на държание, в твоята мислиш, че съм избягал, тъй като съм слабоволев. В общата и двамата сме отговорни, че допуснахме в общата ни Родина животът да няма стойност.
Мечтая си на следващия ден, когато вирусът стане история, да съберем действителностите и да се опитаме да го променим. Защото през днешния ден животът без стойност може да е нашият или на обичан наш човек... "
***
Д-р Борис Таблов е анестезиолог-реаниматор в Нойрупин, Германия, където работи от 2010 година Завършил е медицина в Плевен през 2002 година и е доктор трето потомство. Специализира анестезиология и интензивно лекуване, има и спомагателни квалификации по незабавна и по интензивна медицина. Преподава в локалния медицински институт.
Вместо ръкопляскания – топъл обяд за лекарите
" 33-годишен млад мъж ненадейно се утежнява поради зараза с вируса, изпълнявайки нормалния си курс по пътищата на Европа. Попада в средноголяма болница в Германия. След 3 дни се утежнява внезапно. Лекуващият екип вкарва данните му в система за оповестяване на пациенти с тежка белодробна патология (ARDS). Санитарен хеликоптер докарва екип и нужното съоръжение и младият мъж е подложен на уред за екстракорпорално мембранно оксигениране (ECMO). Относително просто работещо устройство, състоящо се от помпа и филтър, което пречиства кръвта по този начин, както го прави белият дроб, когато той не работи. Откарват го в огромен академични център. Направено е всичко допустимо, което модерната медицина може.
33-годишен мъж със също толкоз тежко протичане на заболяването се бори за живота си в болница в България. Въпреки всички условия и компликации екипът прави чудеса и съумява да го задържи измежду живите повече от месец. Младият мъж има всички индикации за ECMO. България няма хигиеничен хеликоптер. Има няколко машини, само че те се употребяват за потребностите на кардиохирургията. Специализиран център за лекуване с този способ при заболели с тежки белодробни провали няма. Уви, младият мъж не получава шанса, който може да му даде модерната медицина. Един живот на 33 завършва. Така е там, където животът няма стойност...
След месец и половина така наречен мек локдаун в Германия гласовете за шоково затваряне стават от ден на ден, тъй като експертите приказват за неуспех на досегашните ограничения. Болните порастват, интензивните отделения се пълнят все по-застрашително, а смъртните случаи стават от ден на ден. Основният приоритет на страната, споделят мнозина, е да запазим живота на хората. Останалото няма значение.
След няма и 3 седмици затваряне на учебни заведения и молове България се готви да отвори детските градини още от понеделник. А министър председателят шарлатанин бодро изяснява, че от 21.12 е разпоредил на докторчетата " да освобождаваме всичко ". Държавата, която е преди всичко в света по смъртност на болните с вируса. Чийто медицински личен състав от дълго време изнемогва, а интензивните отделения са под санитарния най-малко откъм личен състав. И където статистиката комфортно стартира да прикрива действителността. Така е там където човешкият живот няма стойност.
В моята паралелна действителност не възприемам за какво даваш рушвети и криеш налози, в твоята ти ме смяташ за изменник, оставил страната си в потребност. В моята се чудя за какво толерираш измамата като норма на държание, в твоята мислиш, че съм избягал, тъй като съм слабоволев. В общата и двамата сме отговорни, че допуснахме в общата ни Родина животът да няма стойност.
Мечтая си на следващия ден, когато вирусът стане история, да съберем действителностите и да се опитаме да го променим. Защото през днешния ден животът без стойност може да е нашият или на обичан наш човек... "
***
Д-р Борис Таблов е анестезиолог-реаниматор в Нойрупин, Германия, където работи от 2010 година Завършил е медицина в Плевен през 2002 година и е доктор трето потомство. Специализира анестезиология и интензивно лекуване, има и спомагателни квалификации по незабавна и по интензивна медицина. Преподава в локалния медицински институт.
Вместо ръкопляскания – топъл обяд за лекарите
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ




