Книга: "Писмо до дъщеря ми" на Мая Анджелоу
автор: Мая Анджелоу превод: Христина Керанова издателство: " Лист " цена: 15 лева
Всяко едно есе в тази книга, всеки един стих са изстрадани, изживяни и по тематики, които надълбоко са вълнували поетесата, писателка и активистка за равни човешки права Мая Анджелоу (1928 - 2014). Затова и не биха могли да бъдат по-живи и въздействащи. Самоиронията й провокира откровен смях, смелостта, с която споделя страховете си - удивление, а в същото време за читателите тя основава безвредно място, където да си поплачат на воля.
Мая Анджелоу (псевдоним на Маргарит/Маргьорит Джонсън) се гордее с работата си като първата чернокожа кондукторка в трамвай в Съединени американски щати, тъй като това е значима стъпка в битката против расовото неравноправие. Тя е и измежду първите афроамериканки, офциално членуващи в режисьорската колегия на Съединени американски щати. Включва се през 1975 година със сюжета за кино лентата Georgia, Georgia. Работила е още като певица и танцьорка, преподавала е в в разнообразни университети. Мая Анджелоу печели три награди " Грами " (за най-хубава аудиокнига), номинирана е и за " Пулицър ".
Много модерни придвижвания като MeToo и Black Lives Matter стъпват и на нейната работа като активистка, водят се от младежи, израснали с нейните лекции, стихове и книги, образовани и със самочувствие, построено от персоналния образец на персони като Мая Анджелоу.
" Писмо до щерка ми " предизвика още със заглавието, тъй като Мая няма щерка, а наследник. Книгата с двадесет и осем есета излиза през 2008 година и е своебразно наследство, което неуморната активистка оставя на всички дами (и не само), за които тя е образец и вяра. Думата " щерка " е доста значима за Анджелоу - с тежко трвматично детство, тя самата я чува за пръв път от майка си едвам когато е 13-годишна. " Дъщеря " е най-нежното име, с което може да назова читателите си и да ги приближи до себе си.
От толкоз скъсена отдалеченост уроците на Мая Анджелоу нито за секунда не звучат менторски или подправено: от менталното здраве до дребните бели неистини, филантропията, сексизма и насилието, търпението и уважението, та чак до обичаите в Мароко. Да, тя беше удостоена с достойнството да прочете стихотворението си On The Pulse of Morning на церемонията по встъпване в служба на президента Бил Клинтън, само че тя е и майка, която отглежда сама сина си и получава душевен срив. Нейната история споделя, че това може да се случи на всеки и не е срамно да се потърси помощ. " Осъзнах какъв брой мъчно, в случай че не и невероятно, е да отгледам чернокожо момче щастливо, отговорно и свободно в расистко общество. " Тя разкрива пред читателя рисковите си мисли в оня миг - да грабне сина си и да скочи от прозореца.
Всяко едно есе в тази книга, всеки един стих са изстрадани, изживяни и по тематики, които надълбоко са вълнували поетесата, писателка и активистка за равни човешки права Мая Анджелоу (1928 - 2014). Затова и не биха могли да бъдат по-живи и въздействащи. Самоиронията й провокира откровен смях, смелостта, с която споделя страховете си - удивление, а в същото време за читателите тя основава безвредно място, където да си поплачат на воля.
Мая Анджелоу (псевдоним на Маргарит/Маргьорит Джонсън) се гордее с работата си като първата чернокожа кондукторка в трамвай в Съединени американски щати, тъй като това е значима стъпка в битката против расовото неравноправие. Тя е и измежду първите афроамериканки, офциално членуващи в режисьорската колегия на Съединени американски щати. Включва се през 1975 година със сюжета за кино лентата Georgia, Georgia. Работила е още като певица и танцьорка, преподавала е в в разнообразни университети. Мая Анджелоу печели три награди " Грами " (за най-хубава аудиокнига), номинирана е и за " Пулицър ".
Много модерни придвижвания като MeToo и Black Lives Matter стъпват и на нейната работа като активистка, водят се от младежи, израснали с нейните лекции, стихове и книги, образовани и със самочувствие, построено от персоналния образец на персони като Мая Анджелоу.
" Писмо до щерка ми " предизвика още със заглавието, тъй като Мая няма щерка, а наследник. Книгата с двадесет и осем есета излиза през 2008 година и е своебразно наследство, което неуморната активистка оставя на всички дами (и не само), за които тя е образец и вяра. Думата " щерка " е доста значима за Анджелоу - с тежко трвматично детство, тя самата я чува за пръв път от майка си едвам когато е 13-годишна. " Дъщеря " е най-нежното име, с което може да назова читателите си и да ги приближи до себе си.
От толкоз скъсена отдалеченост уроците на Мая Анджелоу нито за секунда не звучат менторски или подправено: от менталното здраве до дребните бели неистини, филантропията, сексизма и насилието, търпението и уважението, та чак до обичаите в Мароко. Да, тя беше удостоена с достойнството да прочете стихотворението си On The Pulse of Morning на церемонията по встъпване в служба на президента Бил Клинтън, само че тя е и майка, която отглежда сама сина си и получава душевен срив. Нейната история споделя, че това може да се случи на всеки и не е срамно да се потърси помощ. " Осъзнах какъв брой мъчно, в случай че не и невероятно, е да отгледам чернокожо момче щастливо, отговорно и свободно в расистко общество. " Тя разкрива пред читателя рисковите си мисли в оня миг - да грабне сина си и да скочи от прозореца.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ