Автор: Калоян Стайков, ИПИ Пробвали ли сте да излекувате бронхит

Автор: Калоян Стайков, ИПИ

Пробвали ли сте да излекувате бронхит с капки за очи или да загасите пожар като му „ препречите пътя” с нещо запалимо? Вероятно не, тъй като няма никаква връзка сред казусът и неговите признаци, от една страна и предлаганите ограничения, от друга. Затова и препоръчаните от Министерството на финансите ограничения, с които търговците на горива ще са длъжни да издават касови бележки, съдържащи цената на Данък добавена стойност, данък, продажната и покупната цени на горивото, наподобяват комични. „ Целта на предлагането е крайният консуматор да бъде осведомен за това каква част от платената от него сума за закупените течни горива съставлява косвени налози, както и каква е продажната стойност на горивата и цената на тяхното придобиване от търговеца”, изясняват от министерството, само че не изясняват какво общо има това с проблемите на пазара на горива, които са напълно в друга посока.

„ Възложил съм на финансовия министър да създадат промени в разпоредба 18 (бел. ред.- по-известна като разпоредба за касовите апарати) и когато зареждаш на бензиностанцията, по този начин при сметките си за ток хората да виждат разрушена цена какъв брой е индустриалната цена, акцизът, Данък добавена стойност - по какъв начин се образува цената ", изяснява министър председателят. Това може да разсъни повече смях, в сравнение с нещо друго за всеки, който е обръщал внимание на сметките си за ток, а за останалите – евентуално удивление, защото нормално се гледа крайната цена, както при всяка друга стока и услуга, а не по какъв начин се образува тя.

Със сметките за ток има няколко извънредно занимателни момента:

1) Те не дават доста информация, тъй като има две цени и са нужни спомагателни изчисления;

2) В сметките за ток липсва покупната цена на електрическата сила от НЕК, тъй като в случай че я имаше, семействата щяха да видят, че в доста случаи тя е по-висока от продажната цена на крайния снабдител[1];

3) В интервала от юли 2013 година до юни 2018 година така наречен цена за отговорности към обществото[2] въобще изчезна от сметките и стана част от продажната цена на НЕК (която също не е в сметките);

4) Гореспоменатата цена, която влезе в действие от юли 2013 година, включва три разнообразни добавки за другите държавни политики[3], които се виждаха в сметките от въвеждането им от средата на 2009 година доникъде на 2013 година, само че бяха скрити поради митингите от зимата на 2013 година

Всъщност това, което ръководещите направиха със сметките за ток – скриването на надбавките към цената, които са резултат от държавната политика в бранша, се случи и в бранша на горивата, само че една година по-рано – в средата на 2012 година Тогава, след едногодишна инспекция за съществуване на картел на пазара на горива, Комисията за защита на конкуренцията реши, че на пазара няма подобен, може единствено да се приказва за ценови паралелизъм, а компанията с господстващо състояние на пазара Лукойл не злоупотребява с него. За унищожаване на съгласуваните ограничения при определянето на цените Комисия за защита на конкуренцията счете, че е „ съответно и достатъчно” цените на едро да не се разгласяват и да останат налични единствено за клиентите на търговците. Изглежда „ решението” нито е било съответно, нито задоволително, защото пет години по-късно комисията още веднъж регистрира съществуването на ценови паралелизъм.

Проблемите на пазара на горива в никакъв случай не са били свързани с неналичието на информация за клиентите и на процедура са обществена загадка по същия метод, по който беше и казусът с КТБ, да вземем за пример. Те се коренят в неналичието на конкуренция на пазара, която, не на последно място, се дължи и на държавни ограничения. Така да вземем за пример през 2009 година влизат в действие условия вносните горива да минават през данъчен склад, а дружно с това е наложено обвързване вносителите да поддържат и 60-дневни ресурси от гориво. Причините за тези ограничения бяха битка с контрабандата, повишение на контрола и събираемостта на налози.

Добре, само че по този метод ръководещите ускориха още повече господстващото състояние на Лукойл, защото към 80% от данъчните хранилища за горива са директно или индиректно нейна благосъстоятелност. След като ръководещите бетонират монопола на компанията, можеха най-малко да създадат работата на данъчните хранилища малко по-прозрачна и да се погрижи притежателите им да не ползват дискриминационни практики и да разреши потреблението на данъчни хранилища в чужбина. Не единствено че нищо сходно не се разисква на политическо равнище, ами през лятото Народното събрание одобри Закон за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис, който в допълнение лимитира конкуренцията в бранша като стяга в допълнение регистрационния режим за търговците с горива и вкарва високи условия за капитал и банкови гаранции.

Вместо всичко това ръководещите имат вяра, че в случай че клиентите виждат в бележките си цената, на която търговецът купува и продава горивото и дължимите налози, казусът ще се позволи – ей по този начин, от единствено себе си. От прозрачността в бележките няма да стане ясно каква е облагата на търговеца нито на едро, нито на дребно. Тя няма да приключи ценовия паралелизъм, нито ще промени господстващото състояние на Лукойл на пазара. Няма да сътвори конкуренция.

Единственото, което прозрачността в касовата записка може да направи е да накара хората да се замислят каква част от цената отива за налози, само че това е решение на различен проблем – търсене на отговорност от политиците за размера и използването на събираните налози. Високите цени на горивата не са резултат от неналичието на бистрота в касовата записка, а на целенасочена държавна политика, към този момент близо 10-годишна, която не разрешава на пазара да се развива и вследствие на която потребителите заплащат по-високи от нужното цени.

[1] Това се дължи на кръстосаното субсидиране сред битови и небитови консуматори на контролирания пазар, вследствие на което първите заплащат по-ниски цени за сметка на по-високи цени при вторите

[2] Цената, която всеки консуматор на електрическа сила заплаща за провежданата от държавното управление политика в бранша

[3] Политики за възобновими енергийни източници, за високоефективно комбинирано произвеждане на топло и електрическа сила и за невъзстановяеми разноски по дълготрайни контракти за изкупуване на електрическа сила

Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/resheniya-na-nesyshtestvuvashti-problemi-na-pazara-na-goriva/