Автор: Johan CarlssonБлъди МериКак един мъж с махмурлук, червенокосо момиче

Автор: Johan Carlsson

" Блъди Мери "

Как един мъж с махмурлук, червенокосо момиче и английски военачалник по някакъв метод трансформират това, което се пие по целия свят.

Когато Фернан Петио, барман в Harry's Bar в Париж през 20-те години на предишния век, смесил равни елементи доматен сок и водка, той нямал визия, че тази примес ще стане международно известна. Според него „ едно от момчетата предложи да назовем напитката „ Блъди Мери “, тъй като му подсещаше на клуба Bucket of Blood в Чикаго и на червенокоса сервитьорка на име Мери, която работеше там “. Но познатото ни през днешния ден „ Блъди Мери “ се появява чак когато Фернан се реалокира назад в Ню Йорк през 1934 година Той стартира да сервира коктейла в King Cole Bar в хотела Saint Regis. Мениджърът на хотела не харесал името „ Блъди Мери “ и предложил да го промени на „ Ред снапер “. Разбира се, това не проработило. Един от постоянните клиенти с много неприятен махмурлук предложил коктейлът да се подправи малко. И барманът почнал да опитва. Добавил черен пипер, пикантен червен пипер, сос " Уорчестър ", лимон и няколко капки " Табаско ". За свършек добавил стъбълце от целина в чашата, с което да се разбърква напитката. Така се ражда американска класика. Оттогава има единствено три неща, които можете да пиете на същински американски брънч – шампанско, " Мимоза " или същинско " Блъди Мери ". Ако извършите същия коктейл, само че пропуснете водката, получавате „ Върджин Мери “. Но повярвайте ми – за махмурлука е по-добре с водка. 



Има още...