Автор: Евгени Генов за ГласовеНаскоро срещнах двама мои приятели генерали,

Автор: Евгени Генов за " Гласове "

Наскоро срещнах двама мои другари генерали, разговорихме се и инцидентно стана на дума за това, че в държавното управление на акад. Николай Денков има министри с университетски звания и трофеи. Единият ме попита: „ Евгени, известно ли ти е нашият министър по какво е професор? Любопитно ми е да знам “. Затова взех решение да ревизира.

Министърът на защитата Тодор Тагарев е московски ученик, в този момент всеобщо тиражиран в медийното пространство и титулован от неговата партия ПП като професор. Ясно е за какво. За да се изтъкне неговата експертност и подготвеност в такава характерна и виновна област като защитата и сигурността. Целта е транспарантна - изобщо да се подчертае високият теоретичен потенциал на държавното управление на партията на Промяната. Сиреч, електоратът би трябвало да е уверен по хипотеза, че страната се управлява от умни министри, в чиито управнически решения е грехота да се съмняваме. Ето за какво се порових в разнообразни документи, с цел да направя информация, а тя е лесна, е ли професор Тодор Тагарев и по какво? Ще изтъквам тъкмо единствено обстоятелства, изводите и мненията ще оставя на читателите. Осъзнавам, че материята е суха за четене, само че си заслужава в името на обективността.

А обстоятелствата могат да се намерят в Регистъра на университетските длъжности и дисертации в Националния център за информация и документи (НАЦИД), който е наличен за всички и който съдържа всичко за университетския път на хабилитираните лица и на всички други на университетски длъжности и с добити научни степени. Там можем да прочетем следните данни за Тодор Димитров Тагарев:

Научна степен: претендент на науките (сега просветителна и научна степен „ лекар “), професионално направление: 5.2. Електротехника, електроника и автоматика, компетентност: механически науки, предпазена в Москва, ВВИА имени Н. Е. Жуковского, 1989 г.;

сегашна академична служба: професор в Българска академия на науките, теоретичен институт: Институт по осведомителни и информационни технологии, професионално направление: 5.2. Електротехника, електроника и автоматика, номер/дата на акт за назначение: 394/02.07.2014 г.; научно жури, което е направило избора за професор: ръководител – проф. лекар на техническите науки (д.т.н.) Иван Димов, и членове: акад. Иван Попчев, проф. д.т.н. Тодор Стоилов; проф. д.т.н. Стефан Хаджитодоров, проф. д.т.н. Цветан Семерджиев, проф. д.в.н. Боян Медникаров, проф. д.т.н. Владимир Анатольевич Заславский. (Неслучайно журито е в детайли изброено, ще стане след това ясно за какво.)

Дотук добре, всичко на пръв взор наподобява прелестно, изпипано, на високо академично, научно и професионално равнище. Докато не се вникне в осъществяването на наложителните наукометрични индикатори за заемане на академична служба, според Закона за развиване на университетския състав на Р. България (ЗРАС) и правилника за използването му. Поглеждаме към професионално направление 5.2. Електротехника, електроника и автоматика (технически науки). Там, в раздел „ В “, претендентът се е възползвал от изключението, като вместо хабилитационен труд (монография) е показал равностойни научни изявления (не по-малко от 10) в издания, които са реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация. Те в действителност са толкоз, дори на британски език, само че не са в професионалното направление за механически науки, а в друго направление. Например ранно предизвестие за насилствени политически конфликти; модернизиране на защитата в Централна и Източна Европа; извършване на условията за участие в НАТО, ускорение на промяната на бранша за сигурност; битката с тероризма; и други Все сфери, нямащи нищо общо с професионалното направление, в което е претендент за професор, а по-скоро в други като 3.3. Политически науки, 3.5. Обществени връзки и осведомителни науки, 3.7. Администрация и ръководство, и най-много в 9.1. Национална сигурност (област „ Сигурност и защита “).

Продължаваме нататък. В раздел „ Г “ претендентът е показал две оповестени монографии, които не са показани като главен хабилитационен труд: „ Изграждане на честност и понижаване на корупцията в защитата: алманах с най-хубави практики “ и „ Отбранителна политика и развиване на Въоръжените сили на Р. България “, и двете в съавторство. Някъде да виждате професионално направление 5.2. Електротехника, електроника и автоматика?

Следват и научни изявления, на британски език, и нито една в нужното професионално направление, а свързани с защита, обмисляне, ръководство, политически аспекти и така нататък

Така е и в раздел „ Цитирания “, както и при „ Ръководство на сполучливо защитил докторант “, където двамата му докторанти са с дисертации на тематики „ Моделиране на процесите на ръководство на ресурсите за защита “ и „ Формиране на отбранителната политика на Р. България (1990-2010) “, които явно не попадат в  направление 5.2.

Затова поражда резонният въпрос: по какъв начин уважаемото и висококвалифицирано жури е рецензирало по време на състезанието за академична служба „ професор “ в Института по осведомителни и информационни технологии на Българска академия на науките изявления и друга наложителна наукометрия, която не е обвързвана с състезанието по професионално направление „ Електротехника, електроника и автоматика “, както и с функционалностите и дилемите на самия институт на Българска академия на науките. Нима никой от журито не е забелязал това противоречие? Според член 26 на Закона за развиване на университетския състав се изисква „ претендентите за придобиване на научна степен и за заемане на университетските длъжности да дават отговор на минимални национални условия към научната, преподавателската и/или художествено-творческата или спортната им активност. “ Тези условия би трябвало да са използвани към съответната научна област и/или професионално направление. А оценката за сходство на претендентите с минималните национални условия се прави от научно жури, чиито членове са „ хабилитирани лица с резултати в специалността и/или професионалното направление за оповестения конкурс или тематика на дисертационен труд. “

Но явно автономията на висшите учебни заведения (или институти) дава опция за заобикаляне на законодателството и провеждането на какви ли не стъкмени, предопределени и професионално неиздържани, даже искрено съмнителни като форма и наличие състезания за университетски длъжности. Но както в живота, по този начин и в региона на науката и университетските среди би трябвало да има морал. Дори е наложителен, тъй като се допуска, че точно в тази област се трудят най-интелигентните и образовани хора. Но дано се абстрахираме от сходни морални  разсъждения и си зададем въпроса

за какво в съответния случай Тодор Тагарев не е станал професор в професионално направление 9.1.- Национална сигурност? 

Това би отговаряло на университетския му профил. Отговорът може би би трябвало да се потърси в събитието, че работейки в Българска академия на науките, в Института по осведомителни и информационни технологии, той е съумял да си сътвори нужните контакти и въздействие, с цел да му бъде разгласен въпросния конкурс. А институтът е упълномощен в  професионално направление 5.2. - отново да повторим „ Електротехника, електроника и автоматика “. Ето по какъв начин мистерията с професорството на Тодор Тагарев остава неразгадана. Ако следваме логиката на неговия образец, може някой от института да е огромен обожател, да вземем за пример, на пернатите животинки и в свободното си време да ги изследва, снима, класифицира и учи, както и да написа и разгласява за тях. И в един миг да си уреди конкурс за доцент/професор в същото професионално направление „ Електротехника, електроника и автоматика “ (защото друго няма), само че предлага наукометрия, обвързвана с научно направление 6.3. отглеждане на животни или 6.5. горско стопанство, тъй като те покриват региона за орнитология. А различен може обвързвано с пчеларство или фен агрономство и така нататък Струва ми се, че от всичко посочено дотук  всеки може да си  направи преценка „ специалистът в сигурността и защитата “ военният министър Тодор Тагарев какъв професор е и по какво?

Дали е морално да се кичи с влиятелно академично звание, откакто даже официално не е извършил нормативно избраните условия за него?

Тагарев е с упоритост да играе дейна роля в политическия ни живот, където моралните условия и държанието са доста по-различни и нерядко се разминават с тези, които регламентират законите. За страдание, у нас понятия като морал, чест, правда, народна власт са единствено значка за ревера на родните политици. Която забождат само преди избори и когато им замирише на власт. Все понятия, които употребяват най-много за персонална приложимост и в никакъв случай в интерес на публичния интерес.

А ето по какъв начин постъпват в естествените страни, какъвто пиетет сякаш имаме да бъдем. Миналия месец норвежката министърка на образованието Сандра Борх, която оглавяваше битката с плагиатството в страната, подаде оставка, откакто се появиха известия, че е преписала елементи от магистърската си теза преди 10 години. Самата тя призна на конференция, че е плагиатствала елементи от дипломната си работа. Според норвежки медии над 20 % от дипломната работа на Борх, предпазена през 2014 година в университета в Тромсьо, са взети от шест други студентски работи. Премиерът на Норвегия Йонас Гахр Стрьоре съобщи, че дейностите на Борх са " несъвместими с доверието, което е належащо, с цел да бъдеш министър на научните проучвания и висшето обучение ". Пак през януари т.г. президентът на “Харвард ” Клодин Гей подаде оставка след обвинявания и в плагиатство. След следствие по нейния проблем са открити случаи, че тя е извършила  “неадекватно цитиране ” в най-малко 40 научни труда. Това повдигна въпроса дали  един от най-престижните университети в света държи президентът да съблюдава същите университетски стандарти, които са наложени на студентите. Но, за жалост, това са образци от естествени страни…