Автор: Димитър Абрашев, БТАНикой не се нуждае от промяна на

Автор: Димитър Абрашев, Българска телеграфна агенция

Никой не се нуждае от смяна на смяна на смяната, от промяна единствено поради промяната. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция заместител основният прокурор Мария Павлова. Идеите за промени в Конституцията будят терзания най-малко в две направления. Едната е неналичието на своевременен и необятен публичен спор по предложенията, макар обществено изразените мнения на професионалното съсловие, на съдиите, прокурорите, следователите, на представителите на академичната общественост и на неправителствения бранш, че част от текстовете за промени в Конституцията би трябвало да бъдат съществено преосмислени, сподели още Павлова. Според нея другата е обвързвана с резултатите от тази бъдеща конституционна промяна, с това ще стане ли правораздаването по-ефективно, по-бързо и най-важното – ще обезпечи ли предстоящата от обществото правдивост. 

Следвайте " Гласове " в Телеграм

- Предлаганите промени в Конституцията засягат главно правосъдната система и в частност прокуратурата. Ако се случат по метода, по който са написани, ще докара ли това до промяна и в случай че не, какво ще последва? 

- За мен, а и за сътрудници в прокуратурата, концепциите за промени в Конституцията будят терзания най-малко в две направления. Едната е неналичието на своевременен и необятен публичен спор по предложенията, макар обществено изразените мнения на професионалното съсловие, на съдиите, прокурорите, следователите, на представителите на академичната общественост и на неправителствения бранш, че част от текстовете за промени в Конституцията би трябвало да бъдат съществено преосмислени.

Другата е обвързвана с резултатите от тази бъдеща конституционна промяна, с това ще стане ли правораздаването по-ефективно, по-бързо и най-важното – ще обезпечи ли предстоящата от обществото правдивост. 

Вярвам ще се съгласите, че никой не се нуждае от смяна на смяна на смяната, от промяна единствено поради промяната. За тридесет години главният ни закон е трансформирам пет пъти. Глава шеста „ Съдебна власт “ до  момента е променяна четири пъти и очевидно резултатът от тези промени е противоречив, откакто още веднъж се постанова нейното отваряне.

Смущаващо е, че част от предложенията за промени не са съобразени с решение №3 от 2003 година на Конституционния съд и не може да се одобряват от нормално Народно заседание, а от Велико национално заседание, защото се отнасят до формата на държавно устройство и на държавно ръководство.

Такова е да вземем за пример предлагането да се отстрани Висшият правосъден съвет (ВСС) като обединен орган на правосъдната власт и да бъдат основани два обособени и независими - Висш правосъден съвет и Прокурорски съвет.

Конституционният съд (в Решение №3/2003 г.) афишира за неприкосновено самото битие на единния Висш съдебен съвет наред с институции като Народното събрание, Президенството, Министерския съвет. Създаването на два изцяло независими съвета без Пленум, който да взема решение общите въпроси, свързани с бюджета и организацията, въпросите за възможни промени в правосъдната карта, квалификацията на магистратите и други пълномощия, значи да се вкара радикално друг модел в структурата на правосъдната власт, а оттова и във формата на държавно ръководство, доколкото правосъдната власт е един от трите стълба на държавно ръководство наред с другите две управляващи  - законодателната и изпълнителната.

От друга страна такава смяна ще докара до фрапантно нарастване на администрацията, която да обслужва двата съвета, а оттова и до нарастване на разноските за прехрана на правосъдната власт.
 
- Какви ще са следствията, в случай че предложенията за промени в Конституцията във връзка с надзора за правда влязат в действие?

- Считам, че с анулацията му се основава заплаха част от публичните ползи да останат без действителна отбрана. Сега прокуратурата прави редица надзорни действия, които след това не се знае кой ще поеме.

Контролни органи в изпълнителната власт има, само че дали това е задоволително? Могат ли да свършат всичко и най-много да управляват сами себе си? Има доста въпроси, на които още не е даден отговор. Ваш сътрудник в диалог по тематиката уточни, че в случай че това пълномощие на прокуратурата бъде отнето, ще стимулира множеството контролни органи в страната да проработят дейно. Само че кой пречи и в този момент на тези контролни органи да работят? Защо отвред валят сигнали за административен произвол? Защо жителите с години се въртят в обаян кръг сред разнообразни държавни органи и получават безмълвни отводи? Кой да вземем за пример ще сезира съда, в случай че Дирекцията за народен строителен надзор издаде незаконосъобразно позволение за градеж? Ще зародят и проблеми по отношение на голям брой производства, като тези по Закона за здравето, по Закона за бежанците, за политическите партии. Ще ви дам съответен образец за проблем, който може да възникне. Обсъждахме го неотдавна с сътрудници, които работят по съответни каузи.  

В момента прокурорът има пълномощия да внесе до Търговското поделение на съответния областен съд иск за преустановяване на активността на комерсиално сдружение, когато се откри, че тя опонира на закона, да вземем за пример, че е улеснява някакъв тип незаконна активност. Другата опция според Търговския закон е подобен иск да бъде импортиран от съдружниците, в случай че значими аргументи постановат това. Но в случай че те правят нещо нелегално и печелят на гърба на страната, ще внесат ли подобен иск?

Това е единствено едни образец и сътрудниците, които всекидневно са в правосъдната зала, евентуално могат да дадат и други. Затова каквито и промени да се вършат, не трябва да се не помни, че прокуратурата пази правата и законните ползи на жителите, че е юрист на страната.
 
- Трябва ли да се ограничи методическото управление, упражнявано от основния прокурор? 

- Методическото управление, упражнявано от основния прокурор, има за съществена цел уеднаквяване на практиката в досъдебната фаза на процеса. Той би трябвало да има опцията и механизмите да следи за точното и еднообразно използване на закона на етапа на досъдебното произвеждане. Ще  ви дам образец – в средата на септември т.г. и.ф. основен прокурор Борислав Сарафов утвърди методически инструкции до прокурорите в страната по отношение на промените и допълненията на Наказателния кодекс за тежки закононарушения по превоза, които влязоха в действие на 4 август 2023 година Те целят организационно и методическо подкрепяне в практиката при законосъобразното използване на наредбите по отношение на ръководството на транспортно средство след приложимост на алкохол, наркотични субстанции или техни аналози и касаят обезпечаването на автомобила като доказателство по следствието или за бъдещо лишаване в интерес на страната.

Преди тези инструкции да бъдат одобрени, с оглед скоростното приемане на текстовете и неяснотите, които се породиха, констатирахме, че в петте апелативни региона при еднотипни случаи е налице спорна прокурорска процедура при използването на закона. Затова екип от прокурори от Върховна касационна прокуратура приготви методически инструкции, които бяха одобрени от и.ф. основен прокурор. Целта бе както  уеднаквяване на практиката, по този начин и основаване на предвидимост при дейностите на прокурорите. Последното е от особена значимост от една страна с оглед самостоятелната и генералната предварителна защита, както във връзка с съответния причинител, по този начин и към цялото общество, а от друга – да не визира голословно неотменимото право на благосъстоятелност.

Ако се запитаме има ли риск да се основат безпорядък или съществени усложнения в работата, при положение, че престане да се уеднаквява прокурорската процедура посредством методически инструкции, отговорът е – да, и следствията ще са непредвидими. 

Когато приказваме за пълномощията на основния прокурор, би трябвало да обърнем внимание, че според плана той към този момент ще се избира от Прокурорски съвет, а не от Пленума на Висш съдебен съвет, в който вземат участие и съдиите, както е в този момент. Така отговорността за избора се реалокира от най-представителния орган на правосъдната власт върху Прокурорския съвет, в който съдбоносен превес ще имат членовете, определени от Народното събрание.
 
- Много хора виждат в надзора за правда и методическото управление огромната власт на основния прокурор. Така ли е действително?

- Власт не е точната дума. Това са помощни лостове, посредством които нагледно казано колелата на машината се смазват. Далеч съм от мисълта, че в редиците на прокуратурата няма сътрудници, които да бъркат или да имат потребност от избрана методическа поддръжка при следствието на каузи изключително с фактическа и правна трудност. Прокурорите са хора като всички, не са застраховани от неточности. Тук идва ролята на надзора за правда и методическото управление, посредством които основният прокурор подкрепя естественото правоприлагане, а не „ господства “.

Помислете, в случай че тези функционалности отпаднат от пълномощията на основния прокурор, ще бъде невероятно възможни неточности, пропуски и даже недобросъвестно държание да бъдат глобени. Да вземем за образец случая с нарязаното с макетен нож момиче от Стара Загора или последните събития към трагичната гибел на футболния треньор Ферарио Спасов и произнасянето на сътрудника от Велико Търново, което провокира ужас в обществото. Ако основният прокурор бъде стеснен в пълномощията си да назначава инспекции и да следи за вярното използване на закона, всяка прокуратура може да бъде феодализирана. Ще имаме 28 изцяло неконтролируеми окръжни прокуратури или както ги дефинира неотдавна господин Сарафов – „ 28 локални феодали “, които освен основният прокурор, никой различен няма да може да управлява.
 
- Какво е решението следователно?

- Възможното решение е вносителите на предложенията за изменение и допълнение на Конституцията да премислят част от концепциите си, да ги уточняват и съобразят, отчитайки европейската процедура и особеностите на националното законодателство. До огромна степен пълномощията на основния прокурор са ненужно демонизирани в обществото, а това фактически крие риск от производство на по-голям безпорядък в системата, в сравнение с някакъв прагматичен резултат.

- Как да се направи по този начин, че да не се злоупотребява с тези пълномощия от страна на основните прокурори?

- Не споделям тезата, че разполагайки с дадени пълномощия и единствено тъй като заема поста, основният прокурор или който и да е административен началник ще злоупотребява. Предпоставянето, че основният прокурор, който и да е той, по хипотеза прави нещо неправилно, свръхвластническо или оттатък това, което му разрешава законът, е нездравословно за естествения развой на правосъдие, а и за престижа и образа на цялата правосъдна система. 

Главният прокурор следва да има опцията и механизмите, с които да провежда работата на прокуратурата, само че в последна сметка напълно е в границите на вътрешното разбиране на всеки обособен прокурор по какъв начин ще се произнесе по съответните проблеми. Ако се стигне до такава степен основният прокурор да допусне нарушавания или да извърши закононарушение има построени механизми той да понесе отговорност и глоба за това. Налице са законови процедури за търсене на дисциплинарна отговорност, написан е и работи така наречен „ механизъм за надзор над основния прокурор “, като все още имаме назначен прокурор по следствието на основния прокурор и на неговите заместници.

- Имате ли безпокойство, че ще се трансформира в политически орган Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, в случай че бъде изменен съставът ѝ?

- Такова безпокойство имам освен аз, само че и редица други представители на юридическата общественост – от академични преподаватели до магистрати от съсловните организации както на прокурорите и следователите, по този начин и на съдиите. В свое мнение най-голямата и авторитетна съдийска организация – Съюзът на съдиите в България, категорично акцентира, че Висшият правосъден съвет отразява единството на правосъдната власт като комплекс от три функционалности – правораздавателна, обвинителна и проверяваща. Споделя и визията, че разделянето на Висш съдебен съвет на правосъден и прокурорски съвет би довело до капсулиране на двете класи във щета на върховенството на закона. 

Другото, което прави усещане е, неналичието на симетрия в препоръчаните текстове, които касаят Висшия правосъден и Прокурорския съвет.

Считаме, че наличието единствено на трима настоящи магистрати в Прокурорския съвет за сметка на шестима членове, определени от Народното събрание, които по предписание не би трябвало да са настоящи прокурори и следователи, мощно ще понижи професионалния потенциал на този управителен орган и ще го политизира излишно. Още повече - на този групов орган се разпореждат и функционалностите да дава методически инструкции на всички прокурори. Това не е работа на груповия орган, както се предлага, тъй като той не взе участие по никакъв метод в правораздаването и няма никакво съображение да дава методически инструкции.

Очевиден е двойният превес на парламентарната квота, която е политически определена, и по този начин тя придобива решаваща роля във връзка с кадрови и организационни въпроси. Изцяло се подменя функционалността да управлява и поправя, с оглед публичния интерес, какъвто е замисълът на основателите на Конституцията.

Висшият правосъден съвет, който е висш орган в правосъдната власт и институционална гаранция за нейната самостоятелност, не може да бъде разграничен на два независими органа, без да бъде свикано Велико национално заседание. Това са и констатациите на Венецианската комисия в мнението им по плана, наред с констатацията, че липсват каквито и да е претекстове за нуждата от предлаганите с плана промени.

- Възможно ли е Висш съдебен съвет и правосъдната система да могат да се откъснат от политическото въздействие, в случай че се твърди, че има такова?

- Със сигурност тези подозрения и настройки няма да отпаднат като се даде опция политиците сами да оформят образа на Висш съдебен съвет. Кадровият орган мина през голям брой метаморфози с помощта на политически решения в годините обратно. Първо беше непостоянно настоящ, след това стана непрекъснато настоящ и най-после бе разграничен на Пленум и две колегии. Тогава тази смяна бе представяна като надали не панацея за всички проблеми в правораздаването. Докато не се даде повече мощ на съдийското и респективно на прокурорското самоуправление, подозренията за това, че някой различен, отвън редиците на магистратите, се меси в избора по какъв начин да наподобява и да работи системата, няма да бъдат загърбени.

Инфо: Българска телеграфна агенция