Автор: Бранислава Бобанац, Кипър, специално за 3e-News Нова спирала в ескалацията

Автор: Бранислава Бобанац, Кипър, специално за 3e-News Нова спирала в ескалацията ...

Ще има ли международна сделка ad hoc за газовия конфликт Кипър–Турция?.



Автор: Бранислава Бобанац, Кипър, специално за 3e-News

 

Нова спирала в ескалацията на газовия конфликт между Кипър и Турция започва през втората половина на август. В следващите критични седмици ще се види накъде ще се развива по-нататъшната експанзия на Анкара в Източното Средиземноморие.

До края на август четвърти турски кораб - изследователският „Оруч Рейс”, ще започне проучвания в Източното Средиземноморие, обяви Анкара през миналата седмица.

В края на месеца се очаква да завърши проучвателният сондаж за газ на първия турския кораб, който наруши изключителната икономическа зона на Кипър „Фатих”. Издаденото от Турция навигационно предупреждение за района му на работа е до 3 септември.

Продължаващата й незаконна експанзия в региона е съпроводена и с

 

всекидневна газова канонада

от ултиматуми и заплахи, нарастваща от ден на ден все по-яростно. Последните предупреждения, включително за използване на военна сила край Кипър, отправиха турските министри на енергетиката и отбраната директно от окупираните северни територии на острова от борда на сондажния кораб „Явуз” и съпътстваща го военна фрегата, където двамата бяха на посещение през миналата седмица.

В подкрепа на засиленото военно присъствие на Турция около трите й кораба край Кипър непрекъснато се обявяват военни учения, последното от които засега е до 19 август в обширна област в близост до „Фатих”.

Сериозни провокации от Турция се очакват и заради одобреното от правителството на Кипър в края на юли разширяване на енергийната му програма с 9 нови газови сондажи, които ще се извършат в офшорната му зона в следващите 2 години.

„Антагонизмът между Турция и Кипър все още се развива. Анкара увеличава натиска с втория сондажен кораб „Явуз”, провеждането на проучвания с два други кораба и засилен екскорт от турския флот. Турция иска да се наложи върху енергийните и геополитическите баланси на Източното Средиземноморие, тъй като досега е изключена от регионални енергийни планове. Освен това тя се стреми да принуди Република Кипър да постигне споразумение с кипърските турци за управление на природния газ със или без цялостно решение на Кипърския въпрос. От друга страна, Кипър се опитва да събере по-голяма подкрепа от ЕС и международната общност”, коментира за 3e-news развитието на геополитическите процеси, произтичащи от газовия конфликт, д-р Зенонас Дзиарас, изследовател в кипърския център на Peace Research Institute Osloи съосновател на аналитичната платформа Geopolitical Cyprus.

 

Три и половина месеци след избухването на кризата

и въпреки наложените в средата на юли санкции от ЕС на Турция, тя все по-войнствено декларира, че ще продължи сондажните си дейности в Източното Средиземноморие, аргументирайки се със защита на своите и на кипърските турци законни права и интереси.

Задушаващата острова „газова прегръдка” на Турция започна с незаконното навлизане на 4 май на турската сондажна платформа „Фатих” в изключителната икономическа зона на Кипър. Тя пробива за газ на около на около 36 морски мили /малко над 60 километра/ от западния му бряг и на 83 морски мили от турското крайбрежие. Въпреки значителното отклонение от международно признаваната като морска граница „средна линия”, Турция твърди, че този район попада в нейния континентален шелф.

В края на август или началото на септември, когато „Фатих” завърши работата си, се очакват две важни съобщения със значителен ефект за нареждането на газовия пъзел в региона. Досега няма официална информация дали при сондажа е открито находище на въглеводороди. Няма информация и къде ще се премести платформата след това – много сериозни са опасенията, че следващата й точка може да бъде в лицензиран от Кипър блок на юг от острова, тъй като Турция претендира и за части от тях.

Едва по време на посещението си в Северен Кипър на 7 август турският енергиен министър Фатих Дьонмез официално потвърди, че вторият турски сондажен кораб „Явуз” е започнал същинското пробиване. „Явуз” е край полуостров Карпас, в североизточната част на острова, от 8 юли. Той е в териториални води на Република Кипър, но самообявилата се Севернокипърска турска република, подкрепяна от Анкара, твърди, че това е нейна зона, за която тя е издала лицензи за сондажи на турската държавна петролна компания. Корабът ще завърши програмата си за около 2.5 месеца, обяви Дьонмез. Напрежение предизвиква и неговото следващо местоназначение, тъй като сега той е в непосредствена близост до блок 3 на кипърската изключителна икономическа зона.

Третият турски кораб – изследователският „Барбарос Хайредин паша”, от края на юли до 20 август извършва проучвания в районите на два блока на кипърската офшорна зона на юг от острова.

Четвъртият турски кораб, който ще засили напрежението в региона, е изследователският „Оруч рейс”. Още няма точна информация къде ще работи той, но по неофициални данни се предполага, че ще започне на юг от остров Родос, в гръцката изключителна икономическа зона, и ще достигне до кипърската офшорна зона. Така с „един удар” Турция изпълнява целта си да направи повече „сиви зони” в Източното Средиземноморие, поставяйки под съмнение суверенните права на съседните си страни.

Целият регион на гръцките острови Родос и Кастелоризо и морската територия почти до западния бряг на Кипър попада в турския континентален шелф, твърди Анкара. Тези претенции станаха ясни от картата /виж Карта 1/ на турското Външно министерство, която 3e-news показа още на 24 юни. Тя придоби популярност в началото на август, когато на нейния фон външният министър Мевлют Чавушоглу заяви, че страната му иска „справедливо разпределение на богаството”. Според тази карта Турция смята за своя собственост 44% от сегашната изключителна икономическа зона на Кипър, а по-малки дялове „предоставя” на други съседни страни. Така в бъдещия федерален Кипър кипърските гърци и кипърските турци ще разполагат само с 31% от сегашната си морска зона.

В началото на август в навигационно предупреждение /Navtex/ Анкара дори още повече разшири претенциите си, като за първи път официално обяви

 

„турска юрисдикция” върху части от 6 кипърски офшорни блока

и обвини Република Кипър, че я „нарушава“. Част от тях влизат в „изключителната икономическа зона” на признатата само от Анкара Севернокипърска турска република. Издадените от нея лицензи за газови сондажи на турската държавна петролна компания в тези райони са незаконни, твърди правителството в Кипър.

В поредица от изявления през последния месец президентът Реджеп Ердоган, вицепрезидентът Фуат Октай, външният, енергийният и военният министър заявяваха с все по-агресивна реторика, че Турция ще засили работата си в Източното Средиземноморие, което е нейно суверенно право. Никой не трябва да изпитва решимостта й да продължи да защитава законните права и интереси на кипърските турци, докато те не бъдат гарантирани, бе посочено нееднократно.

Една от идеите за такава „гаранция” бе предложението, отправено от лидера на кипърските турци Мустафа Акънджъ към кипърската гръцка страна през юли, след като бе подробно разработено в консултации с Турция. Става въпрос за създаване на

 

съвместен комитет за общо управление на въглеводородите

около острова.

В него ще влизат по равен брой представители на двете кипърски общности и така кипърските турци ще участват ефективно във всички фази на въглеводородните операции, предприемани от Кипър, без да се чака цялостно решаване на Кипърския въпрос. Този комитет ще отговаря за планирането, вземането на решения и изпълнението на всички бъдещи действия, свързани с проучването, развитието, експлоатацията на газовите находища край острова и разпределението на приходите от тях. Според Акънджъ той ще обсъжда и издава лицензите на енергийни компании за работа в офшорната зона, а също така ще взема решения от техните компетенции - за начините и средствата за транспортиране на добивания природен газ до международните пазари.

Президентът на Кипър Никос Анастасиадис и лидерите на парламентарно представените партии единодушно отхвърлиха предложението. То се „отклонява от същността на търсенето на решение на Кипърския проблем” и „не служи на обществения интерес“, бе посочено в съобщението на правителството.

Бурната подкрепа от Анкара на инициативата само часове след обявяването й засили убеждението на Кипър, че тя поставя турските интереси на масата на кипърските преговори и всъщност е ход на Турция за изпълнение на целта й – да се намеси и сложи ръка върху всички газови операции около острова.

Предложението на Акънджъ е неприемливо и защото всяка изключителна икономическа зона и дейностите в нея са въпрос на суверенна държава, а не на комитет, обясни Никос Анастасиадис след неформалната среща на лидерите на двете кипърски общности на 9 август.

На фона на напрежението Кипър изпраща ясни сигнали до международната политическа и икономическа общност, че продължава енергийната си програма въпреки провокациите на Турция. На 29 юли правителството одобри нейното разширяване, с което на практика Никозия

 

завършва цикъла на енергийно планиране,

започнат през февруари 2016 г.

Одобрената програма предвижда в следващите 2 години в офшорната зона на Кипър да бъдат извършени 9 сондажа за газ – пет проучвателни и четири потвърдителни. Големите очаквания са насочени към находищата „Калипсо”, открито от италианската Eni през февруари 2018 г., и „Глафкос”, открито от американската ExxonMobil през февруари тази година. Потвърдителни пробивания в тях трябва да дадат по-точна представа за залежите им от газ, което е изключително важно за следващите стратегически решения на Кипър – изграждането на терминал за втечнен газ и газопровода към Европа EastMed.

Освен това правителството одобри издаването на лиценз за проучвания за газ в блок 7 на консорциум от водещите енергийни компании на Франция и на Италия – Total иEni, а също така одобри партньорство между тях в пет други блока, за които те поотделно имат лицензи. С тези решения двете компании се превърнаха в стратегически партньор на Кипър, като държат правата /с различни дялове/ в 7 от 8-те лицензирани и от общо 13-те парцела в кипърската изключителна икономическа зона.

Предстои в най-скоро време Кипър да издаде и първия си лиценз за експлоатация на газово находище – за откритото през 2011 г. находище „Афродита”. Добивът от него ще бъде насочен към терминалите за втечнен газ в Египет, откъдето ще бъде изнасян за европейските и международните пазари.

Новият сондажен период се очаква да започне през декември – януари, като повече подробности за него ще има през септември, съобщи енергийният министър Георгиос Лакотрипис. Според прогнози на енергийни експерти най-ранното следващо сондиране може да бъде извършено в рамките на първото тримесечие на 2020 г. от френско-италианския консорциум, а ExxonMobil ще поеме щафетата в средата на 2020 г. /виж графика 2/

Никозия смята, че в този

 

„прозорец” от най-малко 6 месеца

с политическите си, дипломатически и правни ходове ще противодейства срещу потенциалното разширяване на турските предизвикателства на юг и изток от острова.

Анкара определи решенията на кипърското правителство за нови лицензи и сондажи като „пиратство” и „грабеж” на части от нейната „Синя родина”, поредно нарушаване на нейните и на кипърските турци права и интереси, което тя няма да позвали.

„Законното право на Кипър, признато от ЕС, САЩ и международната общност, с изключение на Турция, е да продължи с плановете си с проучване и развитие на въглеводородите. По този начин той признава правата на кипърските турци да споделят потенциални печалби от тях. Такива въпроси трябва да се решават чрез преговори, а не чрез заплахи и използване на сила”. Така д-р Чарлз Елинас, водещ кипърски и международен енергиен анализатор и консултант, старши сътрудник на Глобалния енергиен център към Атлантическия съвет, отговори на въпроса на 3e-news има ли опасност предприетите от Кипър точно сега действия да предизвикат повече напрежение с Турция и нов провокативен отговор от нейна страна.

„Програмата за сондажи, обявена от кипърския министър на енергетиката, се основава на планове за сондиране, подготвени от международните петролни компании. Те са получили законни лицензи и са решени да продължат проучванията си, както е планирано. Тези компании са свикнали да работят в трудни условия, много по-предизвикателни от Източното Средиземноморие”, обясни още д-р Елинас.

Като особено рисков в новия сондажен цикъл се оценява блок 3, където за пробиване се подготвят Total и Eni. Той се смята за трамплин за динамичната ревизионистка политика на Турция и неизбежно излиза въпросът за готовността на Франция активно да защити правата на своята компания в случай на нова провокация.Парцелът е в източната част на кипърската офшорна зона и се оспорва от самообявилата се Севернокипърска турска република. Точно там през февруари миналата година турски военни кораби блокираха сондажната платформа на Eni. Това бе първото ясно доказателство, че Турция не блъфира.

В програмата на френската и италианската компании влизат и блоковете 6 и 7 с находището „Калипсо”, части от които Турция обяви под своя юрисдикция.

Повторение на сцената от февруари миналата година с използването на турска военна сила срещу Total и Eni ще постави сериозно под въпрос бъдещето на енергийната програма на Кипър.

Въпреки нарушенията и предизвикателствата на Турция в морската зона на Кипър, които създадат нестабилност като цяло в региона,

 

източносредиземноморското сътрудничество за новата енергийна архитектура

продължава успешно. На две международни срещи – на 25 юли в Кайро и на 7 август в Атина, Никозия получи пълна подкрепа да продължи своята енергийна програма, а страните от региона демонстрираха готовността си да осигурят алтернативни маршрути за пренос на газ от региона към Европа. Турция не участва в този процес, макар че голямата й геополитическа цел е да контролира Източното Средиземноморие и всички газопроводи от него заради геостратегическото му значение.

На срещата на Източносредиземноморски газов форум /East Mediterranean Gas Forum/ на 25 юли в Кайро министрите на енергетиката на 7-те страни от региона /Кипър, Гърция, Египет, Италия, Израел, Йордания и Палестинската автономия/, които влизат в учредения през януари тази година алианс, се договориха да стимулират развитието на регионалния енергиен пазар. За целта те „ще ускорят икономическата експлоатация на съществуващите газови резерви и ще разработят повече инфраструктура, за да улеснят експлоатацията на бъдещите открития на газ”, според заключителната декларация.

Последвалата конференция в Атина на 7 август във формата 3+1 - енергийните министри на Кипър, Гърция, Израел с участието на САЩ, бе посветена на ускоряването на процедурите за главната енергийна магистрала в региона, газопровода EastMed, който ще транспортира източносредиземноморския газ към Европа, включително и България. Държавите по трасето му – Израел, Кипър, Гърция и Италия, обаче са още далеч от окончателно решение за подписване на транснационално споразумение заради възражения от Рим.

Важен ход бе участието в двете регионални срещи на високопоставени представители на правителството във Вашингтон – министъра на енергетиката Рик Пери и помощник-държавния секретар за енергийните ресурси Франсис Фанън. Американският интерес е не само заради извършваните сондажни дейности в региона от американски компании - ExxonMobil и Nobel Energy.

Включването на Вашингтон в регионалните формати е признание за нарастващата роля на Източното Средиземноморие като алтернативен източник на доставки на газ за ЕС. В последните години САЩ се опитват да отделят Европа от монополни източници и маршрути. Те биха искали да видят газ, който се изнася в Европа, за да намалиенергийната й зависимост от Русия. Това може да се случи само, ако газът от Източното Средиземноморие може да се конкурира с ниските цени в Европа, което на този етап е голямото предизвикателство пред страните в региона и енергийните им проекти.

Засиленото присъствие на САЩ в региона е и подновено

 

предупреждение към Анкара заради нарастващото й сътрудничество с Русия.

Само дни преди срещата в Атина енергийният министър на Турция Фатих Дьонмез обяви, че страната му търси партньори за своите сондажи в Източното Средиземноморие в страни като Китай и Русия, които имат опит в такива „сложни операции”. Руският министър на енергетиката Александър Новак отговори на офертата по време на международна среща в турския курорт Анталия, като посочи, че „ако това е икономически изгодно и полезно за всички страни, руските компании могат да решат да си сътрудничат с Турция в Източното Средиземноморие”.

Тази готовност бе на практика втори удар на Русия срещу Кипър, след като по-рано през юли Москва осъди решението на ЕС да наложи мерки срещу Турция заради незаконните й дейности в кипърската изключителна икономическа зона.

„Русия подкрепя Кипър само като реторика, но поради много близките си отношения с Турция тя няма да пристъпи към по-практически стъпки спрямо турските нарушения в Кипър. От своя страна САЩ са в много трудноположение в отношенията си с Турция, те нямат никакъв механизъм за влияние върху Анкара и затова не могат да бъдат ефективниза натиск върху нея във връзка с Кипър. Вашингтон е фокусиран върху управлението на кризата в собствените си отношения с Турция и към този момент няма място за много повече от това”, подчерта геополитическото разпределение на Великите сили д-р Зенонас Дзиарас.

На този етап на развитие на газовия конфликт между Кипър и Турция

 

възможните решения

са единствено двe, смятат анализаторите. Едното е чрез решаване на Кипърския въпрос. За него обаче в момента под въпрос е дори евентуално възобновяване на преговорния процес, като според оценките на политическите наблюдатели ще са необходими поне 6 месеца за задвижване на процедурите.

Второто е с помощта на международно посредничество между Кипър и Турция /включително кипърските турци и евентуално Гърция/да се определят морските зони в Източното Средиземноморие.Перспективите обаче не са много оптимистични, като се има предвид, че Турция следва конфликтния подход, основан на убеждението й, че би могла да прокара свой собствен път, дори и принудително. 

При сегашното критично състояние на газовия проблем и ако преговорите по Кипърския въпрос не се възобновят, ще има нарастващ международен натиск за ad hoc споразумение за управлението на въглеводородите и/или морските зони между Република Кипър, кипърските турци и може би Турция, прогнозират политически наблюдатели.

Източник: 3e-news.net