Атаката срещу полетите е престъпление срещу човечеството
Автор: Боян Рашев, Sustainability.bg
Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години : На 25 август 1919 година е пуснат първият ежедневен интернационален пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета дневно кръстосват небето на света и придвижват хора и артикули по-бързо, на ниска цена и несъмнено, от който и да е прочут метод на напредване. Вместо да честват това необикновено постижение на цивилизацията обаче, деятели, политици и медии в Западна Европа се впускат в гневна офанзива. От апели за понижаване на почивките, през „ срама от хвърчене “ и презокеанското странствуване с платноходка на Грета Тунберг, до напълно съществени законови оферти за облагане на полетите и горивото – самолетите са под обстрел от зенитните оръдия на климатичната нервност. На всеки пътник от Лондон до Ню Йорк се падал по 1 звук СО2, тъй че авиацията била зло, което би трябвало да се изкорени… Верно ли?
Ползите от авиацията са неизброими. Тя има голяма роля в актуалната световна търговия – без нея и преноса на хора, артикули и услуги, които обезпечава, качеството на живот, което познаваме и гоним, е безусловно недостижимо. Дори в изискванията на световна информационна съгласуваност, обменът на познания и умения към момента се прави най-ефективно посредством срещи, физически контакт, образования и диалози, които изискват далечни пътувания. Освен най-бърз, въздухоплаването е най-сигурният метод на превоз. Напредъкът в това отношение е толкоз огромен, че през 2017 година комерсиалните полети със самолети с реактивни мотори означават нула произшествия с съдбовен излаз. На авиацията изискуем голямото понижение на смъртността при бедствия – през днешния ден можем да осигурим храна, вода, медикаменти, избавителни екипи и всичко нужно във всяка точка на планетата за броени часове. Точно по тази причина сушата, наводненията, ураганите и земетресенията вземат в пъти по-малко жертви спрямо преди.
Тук обаче искам да се спра на нещо не толкоз явно, за което малко хора си дават сметка. Изчерпването на ресурсите е един от най-устойчивите легенди в цялата история на човечеството, който неведнъж съм коментирал. Реално, през днешния ден имаме достъп до доста повече от всичко, в сравнение с когато и да било. Едно нещо обаче не се е трансформирало – времето непроменяемо тече.
Времето е единственият в действителност изчерпаем запас в живота на всеки човек!
Каквото и да вършим, чудесно знаем, че все в миналото всички ще умрем. Допреди гражданската авиация, пътуването постоянно е отнемало голяма част от живота на хората. Първоначално на кон или камила, след това на транспортен съд или трен – с цел да свърши нещо някъде доста надалеч, човек постоянно е имал потребност от извънредно доста време, просто с цел да стигне до дестинацията си. Това време съставлява голям транзакционен разход, тъй като е изгубено за различен потребен труд, превозване със фамилията и близки, отмора. Това значи, че са го правили на практика единствено хора, за които пътуването е метод на живот. Неслучайно, преди Индустриалната гражданска война масата хора са прекарвали целия си живот в радиус от броени километри към селото, в което са били родени. Освен търговците, бойците и робите, несъмнено.
Пътническата авиацията толкоз понижава както времето, по този начин и финансовия разход за постигане на всяка точка на планетата, че безусловно всеки стопански деен човек към този момент може да стигне на всички места. Нискобюджетните авиолинии в Европа са върха на това събитие. Благодарения на тях даже релативно небогати хора могат да се възползват от богатствата на цивилизацията, да се срещнат с нови култури, да продават труда си най-изгодно, да виждат околните си по-често… да видят в живота си толкоз доста, колкото и Рокфелер не е можел преди време.
Пътническата авиация е еманация на напъните, които вършим, с цел да спестяваме единствения действително изчерпаем запас на тази планета – времето, в което живеем по този начин, както в действителност е скъпо за нас. Атаките против нея мога да квалифицирам единствено като закононарушение против човечеството!
Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години : На 25 август 1919 година е пуснат първият ежедневен интернационален пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета дневно кръстосват небето на света и придвижват хора и артикули по-бързо, на ниска цена и несъмнено, от който и да е прочут метод на напредване. Вместо да честват това необикновено постижение на цивилизацията обаче, деятели, политици и медии в Западна Европа се впускат в гневна офанзива. От апели за понижаване на почивките, през „ срама от хвърчене “ и презокеанското странствуване с платноходка на Грета Тунберг, до напълно съществени законови оферти за облагане на полетите и горивото – самолетите са под обстрел от зенитните оръдия на климатичната нервност. На всеки пътник от Лондон до Ню Йорк се падал по 1 звук СО2, тъй че авиацията била зло, което би трябвало да се изкорени… Верно ли?
Ползите от авиацията са неизброими. Тя има голяма роля в актуалната световна търговия – без нея и преноса на хора, артикули и услуги, които обезпечава, качеството на живот, което познаваме и гоним, е безусловно недостижимо. Дори в изискванията на световна информационна съгласуваност, обменът на познания и умения към момента се прави най-ефективно посредством срещи, физически контакт, образования и диалози, които изискват далечни пътувания. Освен най-бърз, въздухоплаването е най-сигурният метод на превоз. Напредъкът в това отношение е толкоз огромен, че през 2017 година комерсиалните полети със самолети с реактивни мотори означават нула произшествия с съдбовен излаз. На авиацията изискуем голямото понижение на смъртността при бедствия – през днешния ден можем да осигурим храна, вода, медикаменти, избавителни екипи и всичко нужно във всяка точка на планетата за броени часове. Точно по тази причина сушата, наводненията, ураганите и земетресенията вземат в пъти по-малко жертви спрямо преди.
Тук обаче искам да се спра на нещо не толкоз явно, за което малко хора си дават сметка. Изчерпването на ресурсите е един от най-устойчивите легенди в цялата история на човечеството, който неведнъж съм коментирал. Реално, през днешния ден имаме достъп до доста повече от всичко, в сравнение с когато и да било. Едно нещо обаче не се е трансформирало – времето непроменяемо тече.
Времето е единственият в действителност изчерпаем запас в живота на всеки човек!
Каквото и да вършим, чудесно знаем, че все в миналото всички ще умрем. Допреди гражданската авиация, пътуването постоянно е отнемало голяма част от живота на хората. Първоначално на кон или камила, след това на транспортен съд или трен – с цел да свърши нещо някъде доста надалеч, човек постоянно е имал потребност от извънредно доста време, просто с цел да стигне до дестинацията си. Това време съставлява голям транзакционен разход, тъй като е изгубено за различен потребен труд, превозване със фамилията и близки, отмора. Това значи, че са го правили на практика единствено хора, за които пътуването е метод на живот. Неслучайно, преди Индустриалната гражданска война масата хора са прекарвали целия си живот в радиус от броени километри към селото, в което са били родени. Освен търговците, бойците и робите, несъмнено.
Пътническата авиацията толкоз понижава както времето, по този начин и финансовия разход за постигане на всяка точка на планетата, че безусловно всеки стопански деен човек към този момент може да стигне на всички места. Нискобюджетните авиолинии в Европа са върха на това събитие. Благодарения на тях даже релативно небогати хора могат да се възползват от богатствата на цивилизацията, да се срещнат с нови култури, да продават труда си най-изгодно, да виждат околните си по-често… да видят в живота си толкоз доста, колкото и Рокфелер не е можел преди време.
Пътническата авиация е еманация на напъните, които вършим, с цел да спестяваме единствения действително изчерпаем запас на тази планета – времето, в което живеем по този начин, както в действителност е скъпо за нас. Атаките против нея мога да квалифицирам единствено като закононарушение против човечеството!
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ