Автор: Боян Рашев, Forbes България Имаме проблем - масово промотираното

Автор: Боян Рашев, Forbes България

Имаме проблем - всеобщо промотираното решение за понижаване на СО2 излъчванията не работи, тъй като стопира електрификацията на потреблението. Високото навлизане на ненадеждните ВЕИ се отразява отрицателно на всяка енергийна система, като вкарва фосилните централи във все по-неефективен работен режим. Резултатът е абсурден – колкото по-евтини са ВЕИ, толкоз по-висока е крайната цена на електричеството, това разяснява във FacebookБоян Рашев, сътрудник в denkstatt България. С поста си в обществената мрежа той насочва към собствен разбор за българското издание на Forbes.

Нов скок на световните излъчвания на СО2 от изгаряне на горива и от промишленост е регистриран през 2017 година След като три години имаше застой в равнищата на въглеродните излъчвания с такива източници, през предходната година те внезапно са нарастнали с към и над 2 %, сочи анализаторът от denkstatt.bg. И това излиза наяве на фона на протичащата поредна среща на върха за климата, където даже Сирия се причисли към международните старания за намаляването им. Човечеството от дълго време бележи победи в решаването на екологични проблеми – замърсяването на въздуха, киселинните дъждове, озоновата дупка, замърсяването на водите и почвите, изсичането на горите. Кривата на Кузнец го демонстрира ясно – с времето и растежа на приходите екологичното влияние във всяка страна първо се повишава, само че след даден предел стартира да спада и през днешния ден най-богатите страни са и най-чистите. Защо този резултат не работи за въглеродните излъчвания? Ето пет съществени аргументи.

Благосъстоянието, растежът и въглеродните излъчвания са неразривно свързани. Историческите данни ясно го демонстрират – от индустриалната гражданска война до през днешния ден няма повече от няколко следващи години със спад или застой в световните излъчвания на СО2. Напук на всичко международната стопанска система към момента се движи от фосилните горива – те обезпечават към 80% от първичната сила. Електричество, отопление, превоз – всичко зависи от тях.

Няма важен прогрес в електрификацията. В последните години се влага доста в произвеждане на електричество от слънце и вятър. През 2016 и 2017 година новоизграденият потенциал на ВЕИ надвишава този на фосилни горива. Електроенергийният микс позеленява, само че с цел да имат резултат отоплението, превозът и доста индустриални процеси, също би трябвало да се електрифицират, тъй като са съвсем 100% подвластни от фосилни горива. Последното обаче не се случва – делът на електричеството в крайното енергийно ползване на световно равнище е повишен единствено от 12 до 18% в интервала 1980–2015 година и това се дължи главно на присъединението на нови консуматори, а не на енергиен преход.

Свободният избор и законите на физиката не подлежат на диктат. Технологиите са налични, само че действителността е елементарна – електричеството ще заеме по-голям дял единствено в случай че излиза по-евтино от фосилните други възможности. Европа е най-напредналият пазар и блестящо онагледява казуса. Електропроизводството тук се характеризира с две огромни промени в последно време – важен спад в каузи на нуклеарните и въглищните централи и голям скок на ВЕИ. Високото навлизане на ненадеждните ВЕИ се отразява отрицателно на всяка енергийна система, като вкарва фосилните централи във все по-неефективен работен режим. Резултатът е абсурден – колкото по-евтини са ВЕИ, толкоз по-висока е крайната цена на електричеството. За 10 години в Европейски Съюз имаме скок с над 50%, като рекордьори са страните с максимален дял на слънце и вятър – Дания и Германия. Съвсем разумно, делът на електричеството в крайното енергийно ползване спада, а броят на енергийно бедните експлоадира.

Ограничаването на излъчванията на СО2 влиза в директен спор с явни цели. Покрай опитите за декарбонизация в Европа се следят две неповторими феномени с общ корен – всеобщо прекосяване към все по-мръсна сила. Никъде другаде в света няма сходен скок в потреблението на дизел за превоз и твърда биомаса за отопление, с всички последици за качеството на въздуха и здравето на хората и горите. Европа освен не напредва – тя се връща обратно в енергийната еволюция.

Най-важната причина се явява и разследване: въглеродните излъчвания очевидно не вредят толкоз. Повечето от преодолените екологични проблеми са местни, само че има и световни – като разрушаването на озоновия пласт. Общото сред тях е ясната връзка сред дадена активност или артикул, екологичната щета и благоденствието ни. Последното се отнася даже за избиването на животни – китове, слонове, орли – които сериозна маса хора смятат за заслужаващи запазване. Ако в действителност имаше консенсус, че СО2 е нещо неприятно, тогава ежедневният свободен избор щеше да го ограничи. Ние обаче всеки ден вземаме дребни и огромни решения в интерес на повече СО2 излъчвания – да вземем за пример отмора в Италия за уикенда или отменяне на нуклеарната сила. Щом свободната воля не ни избавя, значи няма потребност да бъдем спасявани.