Ааа, Rolls Royce, много хубава марка, у нас я използваме за събиране на боклук
Автомобилът от дълго време не е инструмент за превозване от точка А до точка Б. Той е знак на стопански разцвет, финансова мощ и доста постоянно разсъдък. Ето за какво някои производители са известни не просто с производството на кола, а със основаването на същински шедьовър. Дяволът се крие в детайлите и колкото повече такива се срещат в един автомобил, толкоз по-сериозна става и неговата цена. Без подозрение има една марка в света, чието име е обвързвано точно с лукса, удобствата и педантичността – Rolls Royce.
Автомобилната марка датира някъде от 1906 година и още тогава дава своите модели с най-висока линия на улеснения и екстри. През Втората Световна война е произвеждала и самолетни мотори, само че като че ли пристрастеността е останала в колите. Автомобилната компания не може да се похвали с доста продадени коли, един взор към Toyota ще покаже, че тази марка не би трябвало да съществува. Както се досещате, повода към момента да виждаме тези машини по улиците, въпреки и рядко, е тъй като прави нещо извънредно качествено. Понякога количеството няма никакво значение, когато продуктът се предлага на цената на 10-15 елементарни коли, а от време на време и на повече.
Тайната на тази марка е обвързвана с обстоятелството, че зад всеки автомобил работят към 60 индивида и всичко от шарките на махагона, който ще се сложи в купето, до чадърите – скрити във вратите, се ревизират извънредно подробно. Дори боядисването се прави от особено квалифициран художник, който на ръка би трябвало да оформи всеки един по-малък подробност, тъй като револверите не са толкоз положителни. Rolls Royce разполага с 1300 служителя в компанията си и всеки един от тях е експерт от най-високо равнище.
Клаузите на производителя са толкоз жестоки, че дефекта в автомобила може да бъде считан за чиста форма на срам. Ето за какво господата все по-често търсят същинските прекарвания. И по този начин, при правенето на поръчката, компанията отделя 60 души от своя личен състав, приготвя период от 450 работни часа, преди да връчи автомобилното произведение на изкуството. Свикнали сме да виждаме такива марки пред казината в Монако, на някои по-специални приеми и други по-висши публични мероприятия.
Последното място, на което очаквате да видите толкоз първокласна и скъпа марка е Индия. И не тъй като индийците не могат да си я разрешат, а тъй като колите там извършват функционалността на боклуджийски камиони. Може и да ви се коства фантастична небивалица, само че Индия е употребила първокласните лимозини тъкмо по това предопределение. Преди да стигнем до този впечатляващ миг, дано се върнем малко обратно към историята. Кралица Виктория признава индийската купа „ Императрица “ през 1876 година и даже се появява веднъж в индийския парламент.
Самите връзки сред двете страни са били постоянно спорни и откакто Индия към този момент не е колония или най-малко не се смята за толкоз директна колония, стартират да се появяват и първите доста заможни поданици на страната. И по този начин доближаваме до 1920 година и визитата на махараджата от Алвар – прочут богат държател на име Джай Сингх Прабакер. Макар и да бил извънредно богат, само че постоянно имал един и същи бит. Обличай се обикновено, с цел да се слее с тълпата, оставя защитата си в хотела и се разхожда, с цел да опознае града на мира. И до момента в който се разхожда около улиците, минава около шоурума на Rolls Royce. Като по-любипитен, влиза и стартира да преглежда колите, както и поставените им цени. Интересът към марката бил огромен и явно Прабакер е отделил повече време, в сравнение с е належащо, с цел да завоюва вниманието на търговците. Докато гледал следващия модел, един от чиновниците се доближил. Прабакер попитал дали може да направи тест драйв с колата, само че вместо да бъде обслужен, бил помолен да си тръгне. В отбрана на служителя, който в този миг виждал елементарен непретенциозен човек, освен това с индийски черти, който явно мечтаел за тази марка. Махараджата се върнал в хотела и декларирал, че желае публична аудиенция на шоурума. Сложил формалните си облекла, бижутата си, изчакал, до момента в който господата се приготвят и се върнал назад, където го чакал червен килим, шоуръмът бил затворен за други гости, а чиновниците били строени от двете страни на килима. С всяка крачка, Прабакер бил посрещан с думите „ Ваше величество “, последвани от реверанс.
Важният посетител прекарал повече от два часа в шоурума, тествайки всеки от 6-те налични модела. На края на визитата си декларирал, че ще купи и 6-те, а колите би трябвало да бъдат изпратени до Индия, като още на място заплатил всички вносни такси и мита. Всички били впечатлени от щедростта на госта, този път никой не го помолил да си тръгне. С прибирането си назад в Индия, Прабакер отива в общината на Ню Делхи и подрежда всичките коли да се употребяват за събирането на боклука в града. На идващия ден, изумените чиновници на чистотата се возили на 6 чисто нови Rolls Royce-a и ги пълнели с боклуци. Шофьорите били на седмото небе от благополучие, въпреки и лимузините да не са пригодени за потребностите им. Много скоро и туристите почнали да вършат фотоси и да се забавляват с тази невероятна панорама.
До този миг, марката се славил като производител номер едно на първокласни коли, само че през 1920 година е бил унизен и мнозина, в това число и притежателите на компанията били изключително смутени от този факт. Все по-често по света се чувало:
„ А да, Rolls Royce, тези коли ги използваме в Индия за събирането на боклуци. “
Много скоро пристигнала специфична депеша, подписана от всички шефове, притежателите, в това число и провинилият се чиновник с една единствена молба, колите да спрат своята съществена функционалност. И също така били изпратени още шест автомобила, освен това изцяло гратис, с цел да се спре тази полуда. Прабакер почел настояването и приел извинението им. Историята и до през днешния ден е малко спорна, тъй като самата персона не може да се намере в интернет, само че легендата за Rolls Royce продължава да се споделя.
Направената инспекция демонстрира една и съща история, само че с друго име – Низам от Хидерабад. Който и от двамата да е направил това, несъмнено е сериозен воин за Индия. Впрочем оттогава и отношението на чиновниците се трансформира фрапантно за всеки клиент, а и дано не забравяме какъв брой подли могат да бъдат богатите, когато се облекат в елементарни облекла, трансформирайки се във вълци в агнешки кожи. Възможно е самата история да се отхвърля, заради елементарния факт, че всяка компания би поискала да почисти това леке от себе си. Не може да очаквате, че Rolls-Royce биха удостоверили сходна история, а и архивите на Индия са много спорни. Следователно истината остава някъде там.
