Австрия, заедно със сегашния ротационен председател България, включи темата за

Австрия, дружно със настоящия ротационен ръководител България, включи тематиката за балканските страни в програмата за идното си председателство от 1 юли.

Австрийската външна министърка Карин Кнайсл към този момент не желае да употребява наложилия се през годините израз "Западни Балкани". Тя избира да приказва за "югоизточноевропейски държави", като засяга Албания и страните от някогашна Югославия, които за разлика от Хърватия и Словения, към момента не са пълноправни членове на Европейски Съюз, т. е. Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Косово и Македония. Всички те имат изгледи един ден да станат членки на Европейски Съюз. Сърбия и Черна гора имат повече късмет да бъдат признати по-скоро от другите, само че не по-рано от 2025 година.

Думата "Балкани" не звучи добре. "Австрия е една немскоговоряща балканска страна и корупцията ѝ произтича от народа!" Така през 1960-те години един политик от Австрийската национална партия (АНП) парафразира първия параграф на австрийската конституция. На Бисмарк пък принадлежи изречението, че Балканите "не костват костите дори единствено на един померански гренадир". Съществуват задоволително пренебрежителни конотации за името, което в действителност е чисто географско разбиране.

След края на Османската империя понятието "балканизация" става знак на властовия вакуум в резултат на разпадането на тогавашния политически ред. "Балкански" са етническите спорове, братоубийствените цивилен войни, религиозно обремененият шовинизъм, клиентелизмът, зависимостта от непознати сили, както и корупцията и общата назадничавост. След края на югославските войни западната балканска дипломация просто раздели случайно трите най-важни някогашни югославски републики. Словения незабавно беше оповестена за "западна" и "европейска", макар че в никоя друга страна от някогашна Югославия старите комунистически структури в стопанската система, медиите и политиката не са останали на власт и до през днешния ден, както е в Словения.
Карин Кнайсл. / БГНЕС
За другите страни от някогашна Югославия беше основано понятието "Западни Балкани", наречено от Пол Лендвай "фантомно разбиране на политическия диалект на безсмислието". По този метод една "чиста проба средноевропейска държава" като Хърватия беше причислена към Балканите. Причината е ясна. Хърватия трябваше да бъде показана като също толкоз отговорна за войните, колкото и Сърбия. В този смисъл Карин Клайсл прави добре, че желае да отстрани това разбиране.

[b]Обвързваща европейска перспектива[/b]

Четвърт век след разпадането на Югославия останалата Европа осъзна, че в Югоизточна Европа е зародил политически и стопански вакуум, който доста бързо може да се трансформира в проблем на сигурността. Затова в този момент и Австрия реши, че на тези страни би трябвало да бъде дадена обвързваща вероятност за пълноправно участие в Европейски Съюз. Австрийски посланик съобщи, че в случай че те не получат тази вяра, на терена ще навлязат други играчи като Китай, Русия, Турция и Саудитска Арабия.

Австрия, дружно със настоящия ротационен ръководител България, включи тематиката за балканските страни в програмата за идното си председателство от 1 юли. В Германия пък въодушевлението не е изключително огромно. В Берлин считат, че претендентите първо би трябвало да изпълнят напълно критериите за участие, които включват постоянни избори, господство на закона, както и уреждането на граничните спорове. Най-проблемните страни са забравената Македония и Босна и Херцеговина. [b]Македония е изолирана от безотговорната политика на Гърция за името[/b] и компенсира това с странен шовинизъм. Босна и Херцеговина пък е отворена врата за ислямския радикализъм.
Карин Кнайсл и Никола Димитров. / БГНЕС
[b]Стряскащи примери[/b]

В метода си към тези страни Европейски Съюз е изправен пред алтернатива. Ако уточни съответни дати и вероятности за договаряния, ще реализира единствено едно. Реформаторските старания в тези страни ще угаснат, тъй като те ще сметнат, че присъединението им е в забрадка вързано. Ако не го стори, ще реализира същия резултат. Защото засегнатите страни ще си кажат, че по този начин и по този начин не си коства да вършат нещо за присъединението си. Румъния и България минават за стряскащи образци на преждевременно присъединение. Европейски Съюз не би трябвало да повтаря грешката си и да чака нужните промени едвам след присъединението, а би трябвало да ги види осъществени преди този момент.

Умората от разширението в Европейски Съюз има и още една елементарна причина. С всеки нов член на съюза въздействието на старите страни-членки ще отслабва. /БГНЕС

---

Ханс Винклер, ДВ