Австралийски Териер
Австралийският териер е красиво и радостно куче, което ще ви радва постоянно с наличието си и с положителното си въодушевление. Малкият му размер е спомагателна причина, заради която Австралийският териер е толкоз известен домакински любим.
История на Австралийски териер
Английските заселници, които попаднали на петия континент преди епохи, желали да имат куче, което да се приспособява към изцяло новите условия на живот. Австралийският териер трябвало освен да се оправя с плъхове, както са правели английските му събратя, само че също по този начин и да унищожава змии, които досаждали съществено на белите емигранти. Малките, само че доста смели кученца събрали в себе си най-хубавите качества от няколко английски породи. Най-близък родственик на Австралийския териер е Йоркширският териер, чийто цвят е взел Австралийският. За да се засилят работните му качества, както и известната доза завист, се правели кръстосвания с шотландски териери. Те са известни със относително злия си манталитет, а също така са доста положителни ловци на животни, които живеят в дупки. Правели се кръстоски и със Скай териери, защото те са съвършени убийци на плъхове. Манчестър териерът имал за цел да ускори рижавия цвят на козината на Австралийския териер, по тази причина се правели кръстоски и с него.
През 1820 година в Тасмания Австралийските териери към този момент били доста известни. Великолепното им подушване бързо ги трансформирало в доста положителни пазачи. Интересен факт е, че Австралийският териер и Австралийският Силки териер са доста близки по генезис и доста си наподобяват. Те са се развивали едновременно, като Австралийският териер се отличава с грубата си четина, а Силки териерът има четина мека като коприна. И двете породи имали за цел да унищожават змии и плъхове, а също по този начин разнообразни дребни животинки, които досаждали на заселниците. През 1872 година новата порода за пръв път била показана на ревю в Мелбърн. Първият клуб на породата Австралийски териер бил основан през 1898 година в Мелбърн. През 1962 година бил изменен стандартът на породата, съгласно който за Австралийски териер се признават единствено екземпляри с прави уши.
Стандарт на Австралийски териер
Австралийският териер е дребно куче с доста добре развита мускулатура. Мъжките представители на породата са високи 28 сантиметра, женските са с два-три сантиметра по-ниски. Мъжкарите тежат 6 кг и половина, женските рядко доближават до 6 кг. Основният цвят на козината на Австралийския териер е сребристо сивкав, като муцуната, крайниците, под опашката и на корема козината е оцветена в рижаво. Бялото леке на гърдите се счита за недостатък. Кученцата се раждат съвсем черни и с времето цветът на козината им се трансформира. Козината на Австралийския териер е доста груба и твърда, дължината на косъма е 6 сантиметра.
На гърдите има по-дълги косми. Долният пласт четина е мек и пай. Къдравата или вълниста четина се счита за недостатък. Ушите са изправени, скулите са плоски, челюстите са мощни и добре развити. Носът постоянно е черен на цвят. По дължината на носния хрущял, който е затрупан с тъмна кожа, няма четина или има напълно къса четина. Очите на Австралийския териер са дребни, тъмни и кръгли. В центъра на главата стърчи ярък кичур четина, който е доста мек. Този кичур има за предопределение да защищава териера при влизането му в дупки. Опашката се купира на две пети от естествената ѝ дължина. Гръдният панер на Австралийския териер е доста добре развъртян. Крайниците са мощни и мускулести, лапите са дребни и кръгли.
Грижи за Австралийски териер
Австралийският териер е куче, което може да живее както в домашни условия, по този начин и на открито, стига да му се обезпечи къщурка с добра изолираност. През лятото Австралийският териер има потребност от сенчесто място, защото не понася добре горещините. Австралийският териер е чинно и уравновесено куче, което има потребност от непрекъснат контакт със стопаните си. Той постоянно е подготвен за игра и в случай че го отглеждате в апартамент, би трябвало постоянно да го извеждате, с цел да може да изразходва силата си. Ако имате двор, Австралийският териер ще ви предизвестява за всеки минувач и ще пази къщата и двора ви от плъхове и други нежелани посетители. Въпреки че е доста деятелен, Австралийският териер е в положение да седи с часове в скута на стопанина си, защото има потребност да се усеща покрай него.
Не се предлага да разхождате Австралийския териер без мотив, защото ловджийският му инстинкт е прекомерно мощно изразен и той ще се опита да хване всяко движещо се животинче, тъй че рискувате да изгубите домашния си любим. Козината на Австралийския териер има потребност от всекидневно разресване, с цел да е красива. Не е належащо да го къпете постоянно, задоволително е да вършиме това два-три пъти в годината. При замърсяване просто изчакайте мръсотията да изсъхне и срешете добре козината на любимеца си. Добре е да подстригвате козината на Австралийския териер на всеки три месеца, с цел да наподобява добре.
Зъбите на Австралийския териер имат потребност от изчеткване най-малко един път седмично.
Не използвайте нашийник за разходките на Австралийския териер, за тази порода е подобаващ единствено нагръдник. При потребление на нашийник е допустимо кучето да получи колапс на трахеята. При внезапно дръпване от страна на кучето може да се получи колапс на трахеята, който се разпознава по това, че кучето престава да се храни, кашля и се задавя от самото начало. В подобен случай е нужна спешна помощ от ветеринар, с цел да не се стигне до съдбовен излаз.
Обучение на Австралийски териер
Австралийският териер е доста мъдро куче и елементарно се научава да извършва разнообразни типове команди. Но при образованието може да се употребява единствено подучване с хвалба, погалване и лакомство. Австралийският териер не понася грубото отношение, а още по-малко ще ви разреши да го наказвате физически. Обучението на Австралийския териер би трябвало да е забавно за кучето, тъй че променяйте ситуацията, само че не прекалявайте с въвеждането на нови команди, преди кучето да е усвоило добре предходните.
Хранене на Австралийски териер
Австралийският териер не е придирчив във връзка с храната. Той може да се храни както със суха храна и консерви, предопределени за кучета от дребни породи, по този начин и с натурални артикули. Ако храните Австралийския териер с натурални артикули, би трябвало да сте наясно, че над 60 % от менюто му би трябвало да е формирано от месо и месни артикули. Препоръчва се Австралийският териер да се храни с пилешко, пуешко, телешко и заешко месо. Веднъж или два пъти седмично може да му давате сварени пилешки шийки и хрущяли. Австралийският териер на драго сърце похапва разнообразни типове зеленчуци и даже плодове, а също по този начин сварени яйца, извара, кисело мляко и даже нискомаслена сметана. Не се предлага Австралийският териер да се храни с пикантна, сладка, солена, тестена и пържена храна, както и с пушени меса. Тръбните кокали също не се дават на Австралийския териер. Можете да давате на Австралийския териер попарени овесени ядки, сварени субпродукти от пиле и от теле.
Заболявания на Австралийски териер
Австралийският териер е една от най-здравите породи кучета. Тази порода страда само от тазобедрена дисплазия, дисплазия на лакетната става и доста рядко - от алергии. Понякога се случва някои представители на породата да страдат от разнообразни типове дерматити, които постоянно са провокирани от раздразнения, породени от инсекти.
Любопитни обстоятелства за Австралийски териер
Опашката на Австралийския териер не се оставя в никакъв случай дълга и се купира. Това оказва помощ на стопанина на териера да извади любимеца си от дупката за опашката, без да повреди гръбнака му.
Недостатъци на Австралийски териер
Австралийският териер не понася кучета и други животни и постоянно е подготвен за борба. Но в случай че е израснал с други домашни любимци, ще ги одобри за другари. Австралийският териер се надценява и не може да реши, че кучето против него е с по-голям размер, по тази причина самоуверено ще се нахвърли върху овчарка или санбернар, без да мисли за следствията. Австралийският териер доста лае, без значение дали се намира вън или вътре, защото непрекъснато желае да осведоми стопанина си, че е забелязал нежелано от него наличие.
