Авиацията е едно особено постижение в човешката еволюция, което доказва,

Авиацията е едно изключително достижение в човешката еволюция, което потвърждава, че бозайникът, който не е приспособен да лети, може умерено да пребори гравитацията. Разбира се, мнозина знаят, че българските летци са измежду първите, които употребяват аероплан, с цел да хвърлят бомби, само че за жал историята поправя вярването, че българин е първият, който прави този исторически героизъм. Трябва да разочароваме читателите, само че първата бомба е хвърлена единствено една година по-рано от италианския лейтенант Джулио Гавоти на 1 ноември 1911 година Българските бомбардировки край Одрин се случват на 17 ноември 1912 година, само че даже това не би трябвало да ни разочарова.

Италианецът Джовани Сабели и майор Васил Златаров употребяват услугите на „ Блерио XI “, с цел да създадат обхот и да стартират бомбардиране на вражеските позиции. Това обаче не трябва да ни тормози, а единствено би трябвало да покаже на какво са способни българските инженери, освен това единствено 3 години по-късно. Историята демонстрира, че когато има предпочитание за развиване, то неизбежно ще се случи. През лятото на въпросната година, Министерството на войната ще запише умозаключение по отношение на производството на нов и по-сериозен летателен уред. След подробен оглед, в него се попълня, че липсват неточности, структурата е сигурна, а Асен Йорданов ще се счита за изобратетал.

Снимка: By Неизвестен – Авиационная энциклопедия http://www.pantonov.com/thoughts/assen_jordanoff_bg.php, http://www.airwar.ru/enc/law1/jord1.html#LTH, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=67334122

На 10 август 1915 година България публично отваря порти за самолетостроенето. Асен Йорданов може да се похвали с новаторско мислене за времето си – прибавя второ крило за непоклатимост при правенето на завои по-големи от 45 градуса. Създателят на първия български аероплан има впечатляваща история. Не можем да отречем обстоятелството, че се ражда в семейство на интелектуалци. Бащата на Асен – Христо Йорданов е инженер и химик. Двамата постоянно вършат хвърчила, а през топлите месеци посещават механически изложения и музеи в Италия, Швейцария и Франция. Асен е изпратен да учи в Гренобъл, само че трансформира треакторията на бъдещето си, избирайки учебното заведение за водачи на френския авиатор и конструктор Луи Блерио.

Страстта към летателните апарати не стопира. С експлоадирането на Балканската война, 16-годишният юноша отпътува за доброволец и работи като монтьор в аеропланното поделение край Свиленград. Докато ремонтира самолети, не стопира да работи върху своя личен план – „ Ексрес “ или „ Йорданов-1 “. На 19-годишна възраст към този момент е съумял да сбъдне фантазията си и влиза в историята. След като приключва гимназиалното си обучение, Йорданов е признат в Школата за запасни офицери. Пътят му продължава да бъде ориентиран към авиацията, по тази причина продължава образованието си в Божурище. Там за малко време усвоява материала и получава чин поручик, което е задоволително да замине на фронта, откакто света за първи път се развихря в световен боен спор.

Снимка: By Unknown author – bulgarianhistory.org, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=71144732

Йорданов получава военен аероплан и взе участие с него в редица сражения, които носят и медал за смелост. Младият летец има блестящо бъдеще и още какво да предложи на родината си, употребявайки гения за подобряването на летателните апарати и производството на още по-сериозни машини, само че благодарение на великите сили и прословутия Ньойски контракт, България губи правото си да има авиация, притежаваните самолети са унищожени, а персоналният състав е уволнен. Очевидно британската войска към момента не може да преглътне страданието си и унижението в борбата за Дойран, а откакто осъзнава, че българската войска не е лъжица за нейната уста, избират да я осакатят в самото начало.

Българският летец е отчаян, само че през 1921 година изгрява нова опция. Американският аероклуб афишира конкурс за обиколка на планетата, надпреварата дава и премия от един милион $. Асен, придружаван от собствен сътрудник Гаврил Стоянов, получават парична помощ от държавното управление и отпътуват за Съединени американски щати. Докато чакат опцията за конкуренцията, уредниците отдръпват предлагането, тъй като не се събират задоволително мераклии, които да се включат в тази игра. Йорданов избира да остане в Съединени американски щати и с позволение от България, стартира да работи каквото и да е, с цел да може да научи бързо езика.

Снимка: By http://izboribg.eu/ – http://izboribg.eu/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=36056209

Веднъж щом е подготвен да приказва свободно, българинът постъпва в конструкторско бюро Curtiss като чертожник. В следствие любовта към хвърчене продължава да се ускорява и скоро кандидатства за летец-изпитател. Негов преподавател е Уилям Уинстън, който след време ще преподава и на Чарлз Линдберг. Летателната му кариера разрешава да транспортира пасажери, да бъде каскадьор и също по този начин инструктор, само че към това не би трябвало да забравяме и работата му като управител по продажби в компанията. Заради гения и уменията си в авиацията, Йорданов гостува на – поканен е персонално от него в личния му дом, където да разискват основаването на прото-радар и основаването на хеликоптери.

За второто Йорданов към този момент взе участие в успореден план. Двамата работят дружно няколко месеца. Междувременно добавя знанията си по аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. Продължава да работи с други авио компании, само че през 1941 година към този момент е научил задоволително, с цел да основе свое лично сдружение – „ Jordanoff Aviation Company “, което се нарежда на Медисън Авеню в Ню Йорк. Работата на него и екипът е напълно обвързвана с военната защита на Съединени американски щати и оперира в цялостна секретност. Скоро по-късно се открива и авиационно учебно заведение. Ако една мощ е авиацията, друго изключително качество е основаването на разнородни научни писания.

Книги на Асен Йорданов се оферират в интернет и до през днешния ден, като цената им постоянно надвишава 1000 $.

Повечето са ориентирани към пилотирането, подготовката на летци, препоръки за нощно пилотиране, поддръжка, радиоекипировка, метеорологични станции и още доста други. В Съединени американски щати се продават към 750 000 екземпляра, превеждат се в редица страни. Авторът осъзнава, че материята е задоволително комплицирана, с цел да стартира с термини, вместо това избира всекидневен и спокоен звук за своите читатели, като че ли разисква тематиката извънредно лека тематика с другар. През 40-те години на предишния век, американските Военновъздушни сили желаят от него да напише наръчници за ръководство на военни самолети, подводни и самолетоносачи.

Фокусът на всички тези указания би трябвало да бъде ориентиран към презимяването, работата с радиото на самолета, стъпкова методология и още доста други. Този метод разрешава на мнозина да продължат да надграждат знанията си, вместо да се обезкуражат. Един необикновен триумф на българина е концепцията за. Йорданов предлага горивото в самолета да бъде охладено благодарение на изсъхнал лед и алкохол, като по този метод в никакъв случай няма да бъде запалимо, до момента в който е в резервоара, трансформирайки го в доста по-безопасно. Системата в никакъв случай не се употребява, само че години по-късно ще открием, че други компании взимат тази концепция и я доразвиват в свои лични планове.

Друго новаторско предложение е устройство за обръщането на двигателната двигателна сила. Неговото предопределение е да разреши редуцирането на гориво в самолетните мотори, като за сметка на това да увеличи съпротивлнието. По този метод при приземяване самолетът няма да натоварва в допълнение спирачките, а ще употребява моторите за понижаване на скоростта.

Една особена концепция е създаването на самолетна писта, която може да се повдига, с цел да разреши на самолетите да изхвърчат по-лесно, както и да ги принуждава да понижават скоростта по време на кацане. Дизайнерът предлага и слагането огради, с които да се понижи потока на ветровете, с цел да разреши на водача да се издигне по-безопасно.

Не би трябвало да забравяме, че българинът взе участие в създаването на самолети като „ Боинг “ и „ Б-17 “, „ Б-29 супер Фортрес “ и други. Жени три пъти, съумява да преживее един финансов колапс и на финала се пенсионира и живее безшумно и умерено в дребна къща в Харисън, Ню Йорк. Умира на 19 октомври 1967 година Прахът му е разпилян над американска земя, по негово предпочитание и приятелите наемат аероплан, с цел да изпълнят последната молба. В негова чест е кръстен дребен залив в Антарктика, носещ името Йорданов залив или Jordanoff Bay.

Снимка: By Edited by Apcbg – Own work, using map File:Ant-pen map.png by Giovanni Fattori., CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10128289