Зелена светлина: Дирижабъл, задвижван с педали
Авантюрист, който обича да минава отвесните граници. Стефан Русон - актуален обожател и заслужен почитател на Жул Верн. Трудностите и неуспехите го карат само да продължава по пътя към огромната му фантазия - да лети с дирижабъл, задвижван с педали.
Стефан Русон: При политане перките са в хоризонтална позиция, както е при хеликоптерите. След това педалите се завъртат, с цел да се доближи избрана скорост и дирижабълът се издига във въздуха. После перките би трябвало да заемат отвесна позиция, както при самолетите, което разрешава дирижабълът да се движи напред.
Преди 10 години Русон направи опит да прелети над Ламанша. Времето, обаче, прояви прищявки. Вятърът се оказа прекомерно мощен и французинът съумя да измине единствено 35 километра.
Стефан Русон: Най-голямото предизвикателство е, че машината е извънредно сензитивна към метеорологичните условия. Скоростта напразно не би трябвало да надвишава 5 километра в час. Това значи, че морето би трябвало да е изцяло безпрепятствено, без нито една вълна, а това е доста мъчно за този регион.
Сега Русон търси ново предизвикателство - да прелети от Ница до корсиканския град Калви. Пътешествие, което е възнамерявал за есента. Дотогава се надява времето да е благосклонно към него, с цел да доближи в тренировките съвършенството, което желае.
Стефан Русон: Съобщавам, че вятърът в залива утихва и през идващите няколко минути ще продължим с излитането...
Преживяването беше хубаво, само че удоволствието не беше цялостно. Искаше ми се да се издигна най-малко още 20 метра, само че въпреки всичко взех решение да работя безвредно.
Русон не желае да мисли за неуспехите, нито какво му е лишило преследването на фантазията. Защото към този момент 15 години летенето с дирижабъла е неговия живот. Страст, поради която изгубил огромната си обич.
Независимо от персоналните разочарования, французинът няма желание да се отхвърля, а продължава да усъвършенства летателния уред в търсене на нови, персонални хоризонти.
Стефан Русон: При политане перките са в хоризонтална позиция, както е при хеликоптерите. След това педалите се завъртат, с цел да се доближи избрана скорост и дирижабълът се издига във въздуха. После перките би трябвало да заемат отвесна позиция, както при самолетите, което разрешава дирижабълът да се движи напред.
Преди 10 години Русон направи опит да прелети над Ламанша. Времето, обаче, прояви прищявки. Вятърът се оказа прекомерно мощен и французинът съумя да измине единствено 35 километра.
Стефан Русон: Най-голямото предизвикателство е, че машината е извънредно сензитивна към метеорологичните условия. Скоростта напразно не би трябвало да надвишава 5 километра в час. Това значи, че морето би трябвало да е изцяло безпрепятствено, без нито една вълна, а това е доста мъчно за този регион.
Сега Русон търси ново предизвикателство - да прелети от Ница до корсиканския град Калви. Пътешествие, което е възнамерявал за есента. Дотогава се надява времето да е благосклонно към него, с цел да доближи в тренировките съвършенството, което желае.
Стефан Русон: Съобщавам, че вятърът в залива утихва и през идващите няколко минути ще продължим с излитането...
Преживяването беше хубаво, само че удоволствието не беше цялостно. Искаше ми се да се издигна най-малко още 20 метра, само че въпреки всичко взех решение да работя безвредно.
Русон не желае да мисли за неуспехите, нито какво му е лишило преследването на фантазията. Защото към този момент 15 години летенето с дирижабъла е неговия живот. Страст, поради която изгубил огромната си обич.
Независимо от персоналните разочарования, французинът няма желание да се отхвърля, а продължава да усъвършенства летателния уред в търсене на нови, персонални хоризонти.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ