АТАНАС СТАМЕНОВ е роден и живее в София. Работи в

АТАНАС СТАМЕНОВ е роден и живее в София. Работи в организацията и техническия екип на разнообразни телевизионни излъчвания. Започва да написа стихотворения едвам на 26-27 години. В началото единствено за другари или за себе си, най-вече хумористични. Споделя, че го въодушевяват най-различни неща - от повърхностни и битови до метафизичен тематики за живота и гибелта. Неотдавна излезе от щемпел стихосбирката му " Смъртта на снежинката ", изд. " Българи ".

Звезден прахуляк

Когато си потопен в мрак,
когато казваш си, че няма по какъв начин
да се изправиш на крайници
и да изпълниш своята фантазия...

Когато всекидневието те блъска,
когато сътрудници и съседи съскат
и са те принизили чак до там,
че различаваш себе си колкото да
от сивата картинка скучна,
по този начин безсмислена, беззвучна...

Тогава за финален път,
преди да се изгубиш като всички,
огледай се със сетни сили
и откри лицето със лунички.

Не споделям, че е елементарно ти да го съзреш,
несъзнателно може да премигнеш или да се наведеш.
Без да искаш да пропуснеш тази светлина
и да не запълниш свойта празнота.

Но имам вяра аз и се надявам
и дори не пресилвам,
че щом те озари звездата
с усмивката и топлината
на цялата галактика необятна,
даже съм твойта мисъл непохватна,
не ще пропуснеш ти да схванеш,
че коства си за нея да живееш
и коства си за нея да умреш.

Със светлината твоята звезда обичана
подарява те със силата неизмерима,
с която да постигнеш всички свои стремежи,
до неотдавна подценявани от съмнения.

Грижи се и бит своята звезда,
тъй като тя за безконечни времена
ще пръска своя звезден прахуляк
и ще те избави от всеки боязън.   
 

Нощта се спуска

Хладен лъх в здрач обгръща
до неотдавна радостните ни лица.
Тъмнината здрача в мрак трансформира
и подухва към този момент в мислите горест.

Гарвани кръжат над нас и пляскат
шумно разтревожени с крила.
Мъртви са децата им, не ще да кряскат
тази нощ със другите в дъжда.

И няма тази нощ луната
да освети надвисналата пустош.
И няма да се разграничат в калта перата
черни, обрекли птиците на голота.

И така както скрити са луната и звездите
от облаците тежки синьо сиви,
по този начин и ние виждаме се скрити в дните,
лишили блясъка в душите ни красиви.

И така както в лепкавата тиня студена
лежат безжизнените със катранени перца,
по този начин и ние с отчаянието примирени
ще погребем изтръгнатите си сърца.  

Смъртта на снежинката

Блестя красива цяла зима,
на всеки беше станала обичана.
Щом зърнеха я и в мига
забравяха те като че ли за студа.
Ефирна, нежна и сияйна,
пейзажа правеше пленителен.

Но ето, че настъпи Пролет
и секна волния й полет.
Снежинката се стопли, разтопи,
въздъхна и се изпари.
Умря ненадейно в този ден
от безоблачен лъч елементарен.

Дойдоха топли времена
и никой не изпитваше виновност,
даже и слънцето в небето,
пронизало на Зимата сърцето.
Забравена бе бързо таз снежинка,
въпреки на всекиго да бе фаворитка.

Обичаха да им е топло всички-
да чуват бръмбари, пчелички,
в небето отново да има пойни птички,
девойките да са със полички,
на открито със бебешки колички.

Убийството й Зимата единствена запомни,
за нея загубата бе голяма.
Тъжеше тя за своето дете
и чакаше да духнат северните ветрове,
притаена страдаше нечута
и обещаваше да бъде люта.

Сън

Сънувах сън и още ме държи,
въпреки от дълго време да съм със отворени очи.

В съня си някак знаех, че сънувам,
само че нито желаех да се събуждам,
нито, че е сън да се престоря.
А какъв брой забавно нещо е - пътувам
си във предишното и се чудя
по какъв начин неумишлено във спомените дълбая.

Понякога от случки денем или от през вчерашния ден,
различен път от минали, забравени години, от цяла епоха.

А този сън особено бе от тези
в които случките не са така значими
или второстепенните участващи герои.
А бе от сънищата дълбоко влезнали
във мозъка, разбутвайки там прахуляк и сажди
и правейки от възприятията порои.

Признавам, че сънувах нея
и не за първи, нито за финален път.
Понякога сънят е прекрасен,
а различен път е призрачен заплашителен съд.
Но постоянно съм тъкмо там, чувствам
всичко, живея, мисля.
Когато тя взе участие в някой сън,
главата ми напълно се избистря.

И всичко в идващите дни
подвластно е на предходната нощ.
И настроението не ще се промени,
действителността е бледна, сънят е цялостен с мощност.

Стихотворение

Редя си рими във главата
и чудя се дали ще произлезе нещо.
Какво ли ще е? Може би
съществено, тъмно и злокобно
или пък радостно и леко,
занимателно и игриво, дори детско.
Дали след строфа - две
ще се разсее и изчезне?
Или ще си проправи път
 и нещо свястно
във последна сметка ще излезне.
А може и като класиците
да дам на малко думи доста мощ -
една едничка фраза
непотребната плеяда победила.
Едва ли ще е днес-
написах към този момент много,
а дори тематика нямам.
Може да стартира с нещо просто
и последователно римата си да развъртвам,
със все по-силни
 думи да опитвам.
От ред на ред
със тях да върша пируети
и по-късно да се повдигнат като аероплан,
а смисъла загубен,
като кристално кубче лед,
да блесне тъкмо във последния куплет.
Но пък локуми мога
 да разтеглям с лекост
за безконечните проблеми... като любовта -
велика мощ,
безчет злодеи е победила,
сърца на доста хора наранила,
грубо скарани сдобрила
и много ексцентрични двойки е сгодила.
А най-добре е май
запазването на безмълвие
и всичко да остане
в моето комплицирано схващане,
че май единствен аз
намирам смисъл и великолепие
на несъществуващи поеми,
уви, разказващи истории ничии.