Доц. Атанас Семов: Обществото ни пренебрегва рицарите на духовността
Атанас СЕМОВ е на 50 година Първият в България професор по право на Европейски Съюз, най-младият до момента лекар на юридическите науки. Син е на огромния публицист, публицист и академик, чл.-кор. Марко Семов, който ни напусна през 2007 година Атанас Семов е основател на Международната магистърска стратегия " Право на Европейски Съюз " в Софийския университет. Автор на 14 тома и 70 публикации научни проучвания. Основател и зам.-председател на партия РЗС. Основател и юридически секретар на Гражданския комитет за отбрана на АЕЦ " Козлодуй ". През 2009 година за няколко месеца беше зам.-председател на Народното събрание. Днес е арбитър в Конституционния съд.
" За Марко Семов най-висшата стойност беше духовната висота на България "
- Доц. Семов, през днешния ден се навършват 80 година от рождението на вашия татко Марко Семов и през вчерашния ден в чест на годишнината бе присъдена следващата премия на негово име - за блестящо наличие в духовния живот на нацията. Това ли е съгласно вас главната характерност на личността Марко Семов?
- Марко Семов беше свято предан на духовността. На езика и словото, на образованието и науката, на културата и културността, на историческата памет, в последна сметка - и на първо място - на българщината. На безконечната българска битка за национално оцеляване - най-много посредством познание, гении и нематериалност. Затова преди 12 години, когато той ни напусна, Съюзът на българските писатели, Съюзът на българските публицисти, Сдружението за национално предпазване и неговата родна община Априлци учредиха на негово име премия точно за блестящо наличие в духовния живот на българската нация. И в случай че личността на индивида има значение и смисъл - то е точно в това: след него да остане стойност. За Марко Семов най-висшата стойност беше духовната висота на България.
Именно по тази причина взехме решение да връчим тази премия на Българската академия на науките - най-дълголетната и най-достолепна, дружно със Софийския университет, опора на българската държавност и нематериалност. И във връзка 150-годишнината от основаването й.
- Има ли към момента у нас аристократи на духа, както той споделяше?
- Аристократи на духа България постоянно е раждала. Борис Първи и Симеон Велики са предвестниците на европейския Ренесанс. Непознатите другаде по своята идейна извисеност и персонална всеотдайност български възрожденски революционери и будители бяха същински аристократи на духа. Чада на робска бедност - и европейски колоси на духовността. Ботев е стихотворец, какъвто в Европа няма. Захари Стоянов е невъобразим за европейската културна традиция, див селяндур с гений на всеизвестен повествовател. Бенковски е метежен лидер с вселенска мощност. Апостолът е от най-прогресивните за времето си революционери с голям държавнически мащаб на мисълта. И по-късно - Вазов, Яворов, акад. Димитър Михалчев, полк. Борис Дрангов, и какъв брой още - гении във всички изкуства, учени с континентални достижения, военачалници, учители, лекари...
И до през днешния ден българският ген е доста мощен. Неуместно е да правя оценка живи величия, само че ми стига да посоча Гергина Тончева - най-ярката интелектуалка на модерна България! Тя бе и измежду първите носители на премията, която през вчерашния ден връчихме на Българска академия на науките.
Българският народ едно безспорно може: да ражда ярки персони. И в случай че имаше ориста да е по-успял народ, неговите най-светли рожби щяха да получат признанието на най-големи имена на континента. Драмата на днешна България обаче е в това, че публичният живот - за жалост в огромна степен и медийният - подценява рицарите на духовността.
- Това ли смятате за най-големия проблем на България през днешния ден?
- Несъмнено! Духовността у нас трагично загуби държавническата си роля. И Марко Семов си отиде с тежка болежка - по тази причина, че образованието, науката и културата все по-немощно притичват след други цели, като че ли никому ненужни старци, като че ли забравени, като някогашен героизъм, непасващи на евроатлантическата дреха, която припряната ни народна власт облече май наобратно. И че все по-силни стават внушенията, че националната памет и националната еднаквост са остаряла и непригодна за глобалистката модерност повинност. И че значително политически елити - и в Европа, и у нас - като че ли не схващат, че витален народ, благоденстваща страна и мощен Европейски съюз са вероятни единствено в случай че носят и пазят националния си дух.
Държава без нация е дърво без корен, обречена. А нация без нематериалност е... някогашна нация, население без път и бъдеще. От всичко, което крепи страната, нацията и Европа, духовността е най-твърдият гръбнак! Най-здравата опора, най-плодородната почва. Марко Семов посвети целия си мощно деен живот точно на тази свята идея: опазването на националната памет, националната еднаквост и духовността на нацията.
- Преди 13 години Марко предсказа, че вървим към обществена деградация на нацията и това се вижда най-добре през образованието, за което страната дава презрян % средства.
- Не може да има подозрение - образованието (задължително на разположение с науката и културата) е по едно и също време най-важният за страната прешлен от гръбнака на развиването и най-нуждаещият се от държавно финансиране! Образованието, науката и културата не могат и не трябва да мизерстват! Не бива да се самоиздържат! Всичко друго зависи от тях: и стопанската система (с качеството на работната ръка или с развиването на новаторски и с по-висока добавена стойност предприемачества), и опазването на здравето, и правораздаването, и спортът даже. И по-общо демокрацията, която е ненаситно гладна за образовани и духовни жители. Безпросветният човек не е поданство, той е парадайса.
Добре е, че възнагражденията на учителите бяха действително нараснали. Но е ужасно, че в действителност бюджетът за обучение, просвета и просвета непрестанно понижава като % от брутния вътрешен артикул! А е належащо противоположното - инвестицията в обучение и просвета само подсигурява напредък на националния артикул.
Освен материално средство за развиване обаче бюджетният дял на образованието, науката и културата са и оценка. И полезност. И посока за развиването. Успелите нации усилват бюджетния % за обучение и просвета - ние го понижаваме... Малка Ирландия преди половин век вървеше към изгубване. След като направи образованието собствен стратегически народен приоритет - и доближи до 14 % от Брутният вътрешен продукт! - през днешния ден е измежду най-проспериращите европейски страни! С противоположна емиграция от Съединени американски щати към Ирландия!
И по-наблизо: някогашната руска република Естония върви по същия път. И нейният артикул на човек е към този момент 4 пъти по-голям от българския...
- Марко Семов е основателят на българската просвета за народопсихологията. Той обаче изследваше парадоксите в националния ни темперамент и пишеше, че най-големият ни минус е търпението. Според Вас промени ли се характерът ни в годините на народна власт?
- Той с научно старание и персонално поклонение изследваше творчеството на народоведите преди него: Захари Стоянов, Антон Страшимиров, Тодор Попов, Иван Хаджийски. И оформи направеното от тях в независима просвета за националната психика, сетне го надгради със своите и на други съвременници - като проф. Минчо Драганов и проф. Стоян Михайлов - прозрения. С трудовете си за българската народопсихология стана професор, за тази си наукотворна роля бе определен и за член на Българска академия на науките. Пребори се и за дисциплинираност " Народопсихология " във Факултета по публицистика.
На парадоксите в българския темперамент посвети цялостен том. Един от тях беше за несъгласието " подвиг - изменничество ". И доказваше, че измените в нашата история са единична конвулсивна реакция на многочислените прояви на дивен подвиг. За 5-те века иго българинът прави над 100 въстания - и единствено няколко изменничества!
Другият абсурд е " бунтарство - самообладание ". Според него българинът е заставен от историята си доста да търпи и да учи децата си, че " преклонената главица сабя не я сече ". За да оцелеят. Така са и кръщавали децата си: Стоян, Запрян, Стоил, Трайчо - все имена за оставане на земята, за изтрайване пред гайлето... Според него централната линия в българската национална орис е оцеляването. Лично, фамилно, национално. Страшното е, че през днешния ден българският народ още веднъж е приведен пред гилотината на оцеляването. Този път и демографско, и ценностно! Защото другият абсурд в душевността ни е, че българинът е демократ, само че не знае какво да прави с демокрацията, когато геополитическите ветрове му разрешат да я дочака за няколко десетилетия. И нашата народна власт непроменяемо се изражда в разпасаност...
- В годините на " прехода " се нароиха дисиденти постфактум. А Марко подлагаше на критика недъзите в тези времена и след тях на всеослушание, без да се прави на отстъпник - писал е и за " Белене ", бяхте двамата и в комитета за отбрана на АЕЦ " Козлодуй ", той въстана и против историческата амнезия, която през днешния ден " демократи " насаждат. Два пъти е уволняван от Българска национална телевизия, втория път - и поради Вашето арестуване за антипартийна активност през март 89-та...
- Истински страдалите след 1944 година след 89-та нито се правеха на герои, нито търсеха отплата. Това го правеха " създадените " за потребностите на сюжета... Силният човек носи памет, не отплата. Иначе за 89-та не желая да си припомням. Забравил съм и подлостите, и човешката мизерия на някои тогавашни герои. Не съм не запомнил мъжеството на хора като офицерите Славчо Хитов и Денимир Минев и това, че от пандиза ме избави Григор Шопов. Страшното е, че през днешния ден прекалено много хора си спомнят за времето преди 89-та не с носталгия, а със сълзи за това, което направихме след " смяната ". Защото трагичната истина е безспорна: близо половината българи през днешния ден живеят по-зле от връстниците си преди 30 години. От пенсионерите и интелектуалците - над две трети.
И това е вероятно най-абсурдният абсурд: българската народна власт унищожава българската нация. Нека повторя: и демографски, и ценностно! Не демокрацията въобще - такава няма. Всяка народна власт е национална - и нашата през днешния ден няма нищо общо нито с чешката, нито с унгарската - а сякаш тогава бяхме на една рогозка и под един ярем. С френската или немската - още по-малко. Там индивидът е смисъл на властта, у нас подобен смисъл е... асансьорът.
- Да си спомним и за яркия и несклоняем публицист Марко Семов. Как ще коментирате днешната ни публицистика?
- На българската публицистика в никакъв случай не са й липсвали надарени пера и умни гласове зад микрофона или камерата. Днес обаче са й доста душманите - притежатели или мераклии да си я закачат на пояса...
И страхът през днешния ден още веднъж е мощен - в случай че не от " Белене ", най-малко от мизерията. " Белене " през днешния ден е в магазина - останеш ли без приходи, приключен си. Затова разбирам преклонената и през днешния ден главица в някои редакции... Но е правилно и друго - в случай че в България стават и хубави неща, в случай че се реализира да вземем за пример наказване за самозабравили се политичета - това става точно и единствено с помощта на медиите. Както е правилно, че осведомителната епоха разреши голямо обилие от медии - в някои от които истината съумява да изкрещи.
- От татко си ли сте наследили този дух на тревога, който се излъчва от съвсем всяко ваше обществено изказване?
- Преди повече от век Вазов написа " Мислителят единствено се плаши "... Тогава - в очакване точно на новия век. Ако не виждаш драмите на Отечеството си, не си му необходим. Ако не се опиташ най-малко малко, най-малко с драскотина по гърбавите ръце на безчинството, да му окажеш помощ - нямало те е...
Не всеки може да бъде бунтовник. Но който може - е задължен! Защото подобен е българският народен дух!
" За Марко Семов най-висшата стойност беше духовната висота на България "
- Доц. Семов, през днешния ден се навършват 80 година от рождението на вашия татко Марко Семов и през вчерашния ден в чест на годишнината бе присъдена следващата премия на негово име - за блестящо наличие в духовния живот на нацията. Това ли е съгласно вас главната характерност на личността Марко Семов?
- Марко Семов беше свято предан на духовността. На езика и словото, на образованието и науката, на културата и културността, на историческата памет, в последна сметка - и на първо място - на българщината. На безконечната българска битка за национално оцеляване - най-много посредством познание, гении и нематериалност. Затова преди 12 години, когато той ни напусна, Съюзът на българските писатели, Съюзът на българските публицисти, Сдружението за национално предпазване и неговата родна община Априлци учредиха на негово име премия точно за блестящо наличие в духовния живот на българската нация. И в случай че личността на индивида има значение и смисъл - то е точно в това: след него да остане стойност. За Марко Семов най-висшата стойност беше духовната висота на България.
Именно по тази причина взехме решение да връчим тази премия на Българската академия на науките - най-дълголетната и най-достолепна, дружно със Софийския университет, опора на българската държавност и нематериалност. И във връзка 150-годишнината от основаването й.
- Има ли към момента у нас аристократи на духа, както той споделяше?
- Аристократи на духа България постоянно е раждала. Борис Първи и Симеон Велики са предвестниците на европейския Ренесанс. Непознатите другаде по своята идейна извисеност и персонална всеотдайност български възрожденски революционери и будители бяха същински аристократи на духа. Чада на робска бедност - и европейски колоси на духовността. Ботев е стихотворец, какъвто в Европа няма. Захари Стоянов е невъобразим за европейската културна традиция, див селяндур с гений на всеизвестен повествовател. Бенковски е метежен лидер с вселенска мощност. Апостолът е от най-прогресивните за времето си революционери с голям държавнически мащаб на мисълта. И по-късно - Вазов, Яворов, акад. Димитър Михалчев, полк. Борис Дрангов, и какъв брой още - гении във всички изкуства, учени с континентални достижения, военачалници, учители, лекари...
И до през днешния ден българският ген е доста мощен. Неуместно е да правя оценка живи величия, само че ми стига да посоча Гергина Тончева - най-ярката интелектуалка на модерна България! Тя бе и измежду първите носители на премията, която през вчерашния ден връчихме на Българска академия на науките.
Българският народ едно безспорно може: да ражда ярки персони. И в случай че имаше ориста да е по-успял народ, неговите най-светли рожби щяха да получат признанието на най-големи имена на континента. Драмата на днешна България обаче е в това, че публичният живот - за жалост в огромна степен и медийният - подценява рицарите на духовността.
- Това ли смятате за най-големия проблем на България през днешния ден?
- Несъмнено! Духовността у нас трагично загуби държавническата си роля. И Марко Семов си отиде с тежка болежка - по тази причина, че образованието, науката и културата все по-немощно притичват след други цели, като че ли никому ненужни старци, като че ли забравени, като някогашен героизъм, непасващи на евроатлантическата дреха, която припряната ни народна власт облече май наобратно. И че все по-силни стават внушенията, че националната памет и националната еднаквост са остаряла и непригодна за глобалистката модерност повинност. И че значително политически елити - и в Европа, и у нас - като че ли не схващат, че витален народ, благоденстваща страна и мощен Европейски съюз са вероятни единствено в случай че носят и пазят националния си дух.
Държава без нация е дърво без корен, обречена. А нация без нематериалност е... някогашна нация, население без път и бъдеще. От всичко, което крепи страната, нацията и Европа, духовността е най-твърдият гръбнак! Най-здравата опора, най-плодородната почва. Марко Семов посвети целия си мощно деен живот точно на тази свята идея: опазването на националната памет, националната еднаквост и духовността на нацията.
- Преди 13 години Марко предсказа, че вървим към обществена деградация на нацията и това се вижда най-добре през образованието, за което страната дава презрян % средства.
- Не може да има подозрение - образованието (задължително на разположение с науката и културата) е по едно и също време най-важният за страната прешлен от гръбнака на развиването и най-нуждаещият се от държавно финансиране! Образованието, науката и културата не могат и не трябва да мизерстват! Не бива да се самоиздържат! Всичко друго зависи от тях: и стопанската система (с качеството на работната ръка или с развиването на новаторски и с по-висока добавена стойност предприемачества), и опазването на здравето, и правораздаването, и спортът даже. И по-общо демокрацията, която е ненаситно гладна за образовани и духовни жители. Безпросветният човек не е поданство, той е парадайса.
Добре е, че възнагражденията на учителите бяха действително нараснали. Но е ужасно, че в действителност бюджетът за обучение, просвета и просвета непрестанно понижава като % от брутния вътрешен артикул! А е належащо противоположното - инвестицията в обучение и просвета само подсигурява напредък на националния артикул.
Освен материално средство за развиване обаче бюджетният дял на образованието, науката и културата са и оценка. И полезност. И посока за развиването. Успелите нации усилват бюджетния % за обучение и просвета - ние го понижаваме... Малка Ирландия преди половин век вървеше към изгубване. След като направи образованието собствен стратегически народен приоритет - и доближи до 14 % от Брутният вътрешен продукт! - през днешния ден е измежду най-проспериращите европейски страни! С противоположна емиграция от Съединени американски щати към Ирландия!
И по-наблизо: някогашната руска република Естония върви по същия път. И нейният артикул на човек е към този момент 4 пъти по-голям от българския...
- Марко Семов е основателят на българската просвета за народопсихологията. Той обаче изследваше парадоксите в националния ни темперамент и пишеше, че най-големият ни минус е търпението. Според Вас промени ли се характерът ни в годините на народна власт?
- Той с научно старание и персонално поклонение изследваше творчеството на народоведите преди него: Захари Стоянов, Антон Страшимиров, Тодор Попов, Иван Хаджийски. И оформи направеното от тях в независима просвета за националната психика, сетне го надгради със своите и на други съвременници - като проф. Минчо Драганов и проф. Стоян Михайлов - прозрения. С трудовете си за българската народопсихология стана професор, за тази си наукотворна роля бе определен и за член на Българска академия на науките. Пребори се и за дисциплинираност " Народопсихология " във Факултета по публицистика.
На парадоксите в българския темперамент посвети цялостен том. Един от тях беше за несъгласието " подвиг - изменничество ". И доказваше, че измените в нашата история са единична конвулсивна реакция на многочислените прояви на дивен подвиг. За 5-те века иго българинът прави над 100 въстания - и единствено няколко изменничества!
Другият абсурд е " бунтарство - самообладание ". Според него българинът е заставен от историята си доста да търпи и да учи децата си, че " преклонената главица сабя не я сече ". За да оцелеят. Така са и кръщавали децата си: Стоян, Запрян, Стоил, Трайчо - все имена за оставане на земята, за изтрайване пред гайлето... Според него централната линия в българската национална орис е оцеляването. Лично, фамилно, национално. Страшното е, че през днешния ден българският народ още веднъж е приведен пред гилотината на оцеляването. Този път и демографско, и ценностно! Защото другият абсурд в душевността ни е, че българинът е демократ, само че не знае какво да прави с демокрацията, когато геополитическите ветрове му разрешат да я дочака за няколко десетилетия. И нашата народна власт непроменяемо се изражда в разпасаност...
- В годините на " прехода " се нароиха дисиденти постфактум. А Марко подлагаше на критика недъзите в тези времена и след тях на всеослушание, без да се прави на отстъпник - писал е и за " Белене ", бяхте двамата и в комитета за отбрана на АЕЦ " Козлодуй ", той въстана и против историческата амнезия, която през днешния ден " демократи " насаждат. Два пъти е уволняван от Българска национална телевизия, втория път - и поради Вашето арестуване за антипартийна активност през март 89-та...
- Истински страдалите след 1944 година след 89-та нито се правеха на герои, нито търсеха отплата. Това го правеха " създадените " за потребностите на сюжета... Силният човек носи памет, не отплата. Иначе за 89-та не желая да си припомням. Забравил съм и подлостите, и човешката мизерия на някои тогавашни герои. Не съм не запомнил мъжеството на хора като офицерите Славчо Хитов и Денимир Минев и това, че от пандиза ме избави Григор Шопов. Страшното е, че през днешния ден прекалено много хора си спомнят за времето преди 89-та не с носталгия, а със сълзи за това, което направихме след " смяната ". Защото трагичната истина е безспорна: близо половината българи през днешния ден живеят по-зле от връстниците си преди 30 години. От пенсионерите и интелектуалците - над две трети.
И това е вероятно най-абсурдният абсурд: българската народна власт унищожава българската нация. Нека повторя: и демографски, и ценностно! Не демокрацията въобще - такава няма. Всяка народна власт е национална - и нашата през днешния ден няма нищо общо нито с чешката, нито с унгарската - а сякаш тогава бяхме на една рогозка и под един ярем. С френската или немската - още по-малко. Там индивидът е смисъл на властта, у нас подобен смисъл е... асансьорът.
- Да си спомним и за яркия и несклоняем публицист Марко Семов. Как ще коментирате днешната ни публицистика?
- На българската публицистика в никакъв случай не са й липсвали надарени пера и умни гласове зад микрофона или камерата. Днес обаче са й доста душманите - притежатели или мераклии да си я закачат на пояса...
И страхът през днешния ден още веднъж е мощен - в случай че не от " Белене ", най-малко от мизерията. " Белене " през днешния ден е в магазина - останеш ли без приходи, приключен си. Затова разбирам преклонената и през днешния ден главица в някои редакции... Но е правилно и друго - в случай че в България стават и хубави неща, в случай че се реализира да вземем за пример наказване за самозабравили се политичета - това става точно и единствено с помощта на медиите. Както е правилно, че осведомителната епоха разреши голямо обилие от медии - в някои от които истината съумява да изкрещи.
- От татко си ли сте наследили този дух на тревога, който се излъчва от съвсем всяко ваше обществено изказване?
- Преди повече от век Вазов написа " Мислителят единствено се плаши "... Тогава - в очакване точно на новия век. Ако не виждаш драмите на Отечеството си, не си му необходим. Ако не се опиташ най-малко малко, най-малко с драскотина по гърбавите ръце на безчинството, да му окажеш помощ - нямало те е...
Не всеки може да бъде бунтовник. Но който може - е задължен! Защото подобен е българският народен дух!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ