Капитан Атанас Узунов – смелият следосвобожденски поборник
Атанас Маринов Узунов е роден през 1857 година в гр. Русе. Израснал в патриотично семейство, носи от рано в себе си възрожденски дух. Русенското класно учебно заведение, с учителите възрожденци – Драган Цанков и Петър Арнаудов, е първото ходило на неговото политическо и обществено оформяне. Свидетел на обесването на Караджата и самоубийството на Ангел Кънчев, сподвижник на Иларион Драгостинов, Тома Кърджиев и Олимпи Панов, Атанас Узунов се оформя като бунтовник.
Става най-младият въстаник в Червеноводската чета през 1875 година Следва бойния й път до развиването на четниците от турците. Узунов прекарва известно време в бащиния си дюкян в с. Широково, обезпечава храна на някои четници, укрива знамето на четата и съумява да се трансферира през Дунава във Влашко. По това време укрива в бащината си къща Панайот Волов.
Сменя четническата униформа, облича доброволческата и се насочва за Сърбия. Участва в боевете при с. Раковица под командването на подполковник Киряев. След завършването на Сръбско-турската война 1876 година се завръща във Влашко. В Букурещ се среща с член на БРЦК – Олимпи Панов. Узунов отива в Русия и постъпва боец в 60-ти пехотен замосцки полк, а на 21-ви октомври 1876 година е признат за юнкер в Одеското пехотно военно учебно заведение. Взима сполучливо изпитите за първи курс и минал в старши клас, юнкерът Узунов се обръща с молба към началника на учебното заведение Лазаревич да бъде освободен, с цел да се запише в Българското опълчение. Молбата му е задоволена и Атанас Узунов става опълченец в 3-та рота на 2-ра опълченска тайфа, която се образува в Кишинев под командването на подполковник Куртянов.
На 18 юли 1877 година на 2-ра тайфа е заповядано да заеме позиция за защита в югозападната част на Стара Загора и да пресече шосето за Чирпан против 3-та бригада на Весел паша. Ротния пълководец на 3-та рота капитан Малинин посреща непрекъснатите офанзиви на османците, които напират да обзет левия фланг на позицията на руси и българи, с цел да им пресекат пътя за оттегляне. Турците са спрени и се отдръпват обратно. Около 10 часа сутринта турски батареи обстрелват града от Берекатската могила. Опълченците от 2-ра тайфа попадат под артилерийски огън. Усилена с съветски бойци, дружината се подвига на щиков пердах и изтласква съперника от позициите му. До обед на 19-ти юли 1877 година опълченците удържат новите офанзиви на врага. Замисълът на турското командване не се реализира, макар че неговите елементи надвишават четири пъти българи и руси. Полковник Депрерадович директно управлява багра. Нарежда на Узунов с няколко опълченци да прочисти околните улици на Стара Загора от укрити черкези и башибозуци по къщите. Опълченецът Узунов извършва заповедта, като демонстрира огромна предвидливост и умеене при водене на уличния пердах. Награден е с Георгиевски кръст IV-та степен – най-високото бойно отличие в съветската войска.
По време на 4-ри дневните боеве на Шипка (9 – 12 август с.г.), 2-ра опълченска тайфа се бори против частите на Реджеб паша. Узунов е при основната отбранителна линия, Той е включен в командата на поручик Александров и взе участие в преодоляването на историческото изворче под върха. В това нахлуване е ранен, само че превързва раната си и продължава багра.
Участва в зимния поход на дружината през Химитлийския проход в колоната на военачалник Скобелев. На 3-та рота е заповядано да охранява тила на настъпващата армия към турския укрепен лагер при Шейново. По-късно конвоира част от пленените войски на Вейсел паша до Габрово и Търново.
Дружината се дислоцира в Котел. Узунов взе участие в отблъскване на редица набези против мирното население от черкези и башибозуци в покрайнините на града. След привършване на бойните дейности опълченецът Атанас Узунов насочва докладна бележка до началника на Одеското военно учебно заведение да продължи образованието си. Заповедта за производството му в първото офицерско звание, обаче излиза на 21 февруари 1878г. Прапоршик Узунов е причислен в 60-ти пехотен замосцки полк и се води като офицер от съветската войска до 17 април 1881 година
През 1880 година е награден с български медал „ За смелост “ IV-та степен – сребърен кръст. Служи в Кюстендилската 2-ра пехотна тайфа. Преведен е като младши офицер в 22-ра тайфа., а през 1881 година е преведен в Софийската 1-ва сапьорска рота. С спирания учи в Петербургската военноинженерна академия, първото спиране е по здравословни аргументи. Негови преподаватели са изтъкнати съветски военни инженери и полкововодци. Възпитаници на академията са ген. Тотлебен и Радецки. Отдава се на задълбочено проучване на фортификационно дело, което ще му помогне по-късно в негоивата подготовка. Добил трайни военни познания по инженерно дело, геодезия, взривно дело и други военни дисциплини. Обявяването на Сръбско-българската война през 1885 година го принуждава да се върне още веднъж в България.
Във военната исторография остава като бранител на Видинската цитадела през Сръбско-българската война. Атанас Узунов идва във Видин през октомври 1885 година със 73 пионери и един офицер. Започва подсилване на града. Работата по землените работи на крепостта и окръга не престават и по време на бойните дейности. Докрая на октомври капитан Узунов възвръща крепостта и я приготвя за продължителна защита. Войската в състава на Северния отряд възлиза на 6 800 души, сведени в 19 запасни роти, 3 опълченски дружини и 4 доброволчески чети. Крепостта Видин е оповестена в обсадно състояние през нощта на 1-ви против 2-ри ноември. Срещу нея работи Тимошката войска при командването на военачалник Лешанин. В състава на армията влизат 23 батальона, 3 ескадрона, 3 батареи и 2 крепостни роти или общо 16 000 души.
Генерал Лешанин е немски ученик, ползващ се с доверието на крал Милан, с военен опит от Френско-пруската война и това му дава съображение самоуверено да съобщи, че ще превземе Видинско без да гръмне пушка и че българската армия е „ млада и без никакво боево изкуство “. Той отива по-далеч, изпраща ултиматум на капитан Узунов да съобщи крепостта без пердах. Отговорът на капитан Узунов е типичен:
„ Аз не съм учил не да предавам, а да завладявам замъци! “
На 10-ти ноември 1885 година сърбите настъпват с дясната колона на Тимошката дивизия. Обръчът към видинската цитадела се стяга. Сръбските войски са на 2,5 км. от външната крепостна стена и на 4-4,5 км от крепостта. На 11-ти ноември те стартират дейни дейности против крепостта. Четири обсадни батареи обстрелват бастионите, 11 300 пушки стрелят против бранителите. Освен това 12 полски оръдия спомагат на пехотата. Противникът настава с два пъти по-голяма жива мощ и съумява да затегне по суша обръча към крепостта. Видинската крепост е пред ужасно тестване. Узунов заповядва ровът пред бастиона да се изпълни с вода и да се ускори артилерийският огън. Генерал Лешанин известява Узунов, че има заповед от крал Милан да приключи огъня и стартират договаряния за мир. Според предварителните договаряния с българските управляващи Видински окръг се дава на Сърбия. Но капитан Узунов е корав, че крепостта ще се пази до край. Отбраната продължава с по-голяма мощ и упоритост. Лешанин е заставен да се отдръпна. Прибързано преди войната ген. Лешанин се изрича, че българската армия се командва от капитани и майори и успеха му е сигурна. Народният стихотворец Иван Вазов обективно прави оценка ситуацията и събитията:
„ Де е било това знамение?
Чула ли си мале –
капитаните да бият
остарели генерали. “
Активната защита на Видинската цитадела, която капитан Узунов ловко води, разколебава сръбското командване за завладяването й с открита мощ. На 17-ти ноември примирието е подписано. Военните дейности са прекъснати. Капитан Узунов е създаден от 25-ти февруари 1886 година, в звание майор, за отличие по време на война.
Видинската общност го прогласява за собствен почетен жител. Този български офицер е едвам 28-годишен и е на върха на своята военна популярност. Блестящата отбрана на Видинската цитадела несъмнено не се дължи единствено на него, само че неговият дял е значителен и утвърден от военни потенциали.
През 1886 година майор Атанас Узунов е назначен за пълководец на Пионерната тайфа, а по-късно полк в Русе. През януари на 1887 година е назначен за шеф на 3-та пешком бригада в Русе и комендант на Русенския гарнизон.
В Русе се основава скришен революционен комитет на русофилите, който не утвърждава русофобската политика на държавното управление и Регентството. Негови членове са известни революционери, привлечени са и военни, в това число и Узунов, който оглавява комитета. Установяват връзка със задграничния централен комитет на русофилите офицери в Букурещ отпред с майор Олимпи Панов, майор Аврам Гуджев, капитаните – Атанас Бендерев, Радко Димитриев, Христо Паков и други. През февруари в Силистра, Русе и други градове избухват протести. Два дни след потушаване на Силистренския протест на 19-ти февруари 1887 година денят на Освобождението, майор Узунов подвига полка на пердах за завладяването на властта в Русе. Планът предвиждал след освобождението на града възстаналите елементи да продължат към София, като по пътя да се причислят гарнизоните на Търново, Г. Оряховица, Плевен и други
Майор Атанас Узунов се е надявал и огромна част от популацията да го поддържа. При него доближава депутация с 6000 подписа с увещание, че народа ще въстане, само че ходът на събитията взел различен поврат. Още същият ден протестът бил сподавен. При опит да избяга с лодка през р. Дунав раненият в багра Узунов бил хванат и дружно с група офицери, участници в протеста, бил изправен пред небрежно образуван военно-полеви съд. На 22-ри февруари 1887 година рано сутринта край Русе били разстреляни ръководителите на протеста, отпред с майор Атанас Узунов и Олимпи Панов. Последните му думи преди разстрела били: „ Тук монумент ще се издигне, с венци ще кичат гробовете ни “.
Инфо:
