Поклон пред трибуна на онеправданите
Атанас КАПРАЛОВ
Дълъг е описът с имената на огромните български поети, които си отиват прибързано от този неправдив и безмилостен свят. Христо Ботев среща сякаш заблудения патрон едвам 28-годишен, Яворов самичък прибавя към патрона си и доза отрова на 36, Дебелянов издъхва злочест на фронта на 29, Гео Милев изгаря в злокобната пещ на 30, Никола Вапцаров се изстрелва към безсмъртието на 33, Пеньо Пенев изпива смъртоносната доза веронал на 29...
Христо Смирненски е едвам 24-годишен, когато жълтата гостенка открадва последните глътки въздух от гърдите му. И макар късия си престой тук, на земята, той ни оставя голямо завещание в стихове и прозаичност, събрано в цели осем тома. Развитието на неговия неоспорим гений е възходящо и единствено можем да съжаляваме за многото неродени шедьоври - при положение, че ориста беше му отпуснала още години живот. Но и измежду написаното до злокобния за него 18 юни 1923 година има произведения, които вечно ще останат в златния фонд на високото българско слово. Можем ли да забравим дребната цветарка, чиято почтена душа надали ще дочака прошка от дебнещия я каменен град, или остарелия музикант, зад който пристъпя кървава и многоръка гибелта, или одрипавелите гаврошовци, загледани в отрупаните с безчет примамливи неща витрини, или пленения от лъчите на нова зора младеж, схванал извечната неправда на този свят. И, на инат на черната и злокобна нощ, гърми навсякъде разбуненият му зов: " Да бъде ден! Да бъде ден! "
А неговият шедьовър " Приказка за стълбата " ще бъде чудотворното хапче срещу главозамайване за всеки, опиянил се от опиата на властта и благосъстоянието. Много улици, читалища, учебни заведения носят и до през днешния ден името на родения в Кукуш Христо Измирлиев, останал в съзнанието на съвременниците си и идните генерации с псевдонима Смирненски. Къщата му на ул. " Овче поле " 116, в която от 1916 година е живял със фамилията си след преселването им в София, от 1959 година е превърната в музей. Тя от 1976 година е филиал на новосъздадения Национален музей на българската литература, предназначен да пази паметта на огромните ни писатели и поети.
Дълго време тази къща музей споделяше ориста на бедните гаврошовци - даже от 2004 година поради сериозното си положение беше затворена за гости. Самият аз нееднократно съм изразявал обществено своята паника за нежеланата орис на този оставен в недружелюбност монумент на българската просвета. И ето, че ориста ми даде опция да се погрижа за него в качеството си на шеф на Националния книжовен музей. На 29 септември 2023 година се навършват 125 години от рождението на Христо Смирненски - с помощта на напъните на екипа ми и на разбирането на Министерството на културата, постройката доби заслужен за патрона си тип и новата експозиция се радва на подобаващ интерес от посетителите. Предстои отпечатването на фототипно издание на цикъла " Зимни вечери ", литературна вечер, отдадена на поета, и други
Именно по този начин вършим своя бездънен реверанс пред надарения трибун на всички онеправдани хора по този закопнял за правдивост свят.
Ще ми се да възкръсне и нашето всеобщо възприятие на безпрекословна респект към огромните словотворци на отечеството ни. Защото в Националния книжовен музей пазим освен техните архиви и светли имена, а на първо място духовната памет на България.
За да я има България и на следващия ден!
От редактора
Скъпи читателю!
Този брой на приложението за литература е отдаден на Христо Смирненски - " слънчевото дете на българската лирика ", от чието рождение на 17 септември (по остарял стил) или 29 септември (по нов стил) се навършват 125 години.
Приятно четене.
>
Дълъг е описът с имената на огромните български поети, които си отиват прибързано от този неправдив и безмилостен свят. Христо Ботев среща сякаш заблудения патрон едвам 28-годишен, Яворов самичък прибавя към патрона си и доза отрова на 36, Дебелянов издъхва злочест на фронта на 29, Гео Милев изгаря в злокобната пещ на 30, Никола Вапцаров се изстрелва към безсмъртието на 33, Пеньо Пенев изпива смъртоносната доза веронал на 29...
Христо Смирненски е едвам 24-годишен, когато жълтата гостенка открадва последните глътки въздух от гърдите му. И макар късия си престой тук, на земята, той ни оставя голямо завещание в стихове и прозаичност, събрано в цели осем тома. Развитието на неговия неоспорим гений е възходящо и единствено можем да съжаляваме за многото неродени шедьоври - при положение, че ориста беше му отпуснала още години живот. Но и измежду написаното до злокобния за него 18 юни 1923 година има произведения, които вечно ще останат в златния фонд на високото българско слово. Можем ли да забравим дребната цветарка, чиято почтена душа надали ще дочака прошка от дебнещия я каменен град, или остарелия музикант, зад който пристъпя кървава и многоръка гибелта, или одрипавелите гаврошовци, загледани в отрупаните с безчет примамливи неща витрини, или пленения от лъчите на нова зора младеж, схванал извечната неправда на този свят. И, на инат на черната и злокобна нощ, гърми навсякъде разбуненият му зов: " Да бъде ден! Да бъде ден! "
А неговият шедьовър " Приказка за стълбата " ще бъде чудотворното хапче срещу главозамайване за всеки, опиянил се от опиата на властта и благосъстоянието. Много улици, читалища, учебни заведения носят и до през днешния ден името на родения в Кукуш Христо Измирлиев, останал в съзнанието на съвременниците си и идните генерации с псевдонима Смирненски. Къщата му на ул. " Овче поле " 116, в която от 1916 година е живял със фамилията си след преселването им в София, от 1959 година е превърната в музей. Тя от 1976 година е филиал на новосъздадения Национален музей на българската литература, предназначен да пази паметта на огромните ни писатели и поети.
Дълго време тази къща музей споделяше ориста на бедните гаврошовци - даже от 2004 година поради сериозното си положение беше затворена за гости. Самият аз нееднократно съм изразявал обществено своята паника за нежеланата орис на този оставен в недружелюбност монумент на българската просвета. И ето, че ориста ми даде опция да се погрижа за него в качеството си на шеф на Националния книжовен музей. На 29 септември 2023 година се навършват 125 години от рождението на Христо Смирненски - с помощта на напъните на екипа ми и на разбирането на Министерството на културата, постройката доби заслужен за патрона си тип и новата експозиция се радва на подобаващ интерес от посетителите. Предстои отпечатването на фототипно издание на цикъла " Зимни вечери ", литературна вечер, отдадена на поета, и други
Именно по този начин вършим своя бездънен реверанс пред надарения трибун на всички онеправдани хора по този закопнял за правдивост свят.
Ще ми се да възкръсне и нашето всеобщо възприятие на безпрекословна респект към огромните словотворци на отечеството ни. Защото в Националния книжовен музей пазим освен техните архиви и светли имена, а на първо място духовната памет на България.
За да я има България и на следващия ден!
От редактора
Скъпи читателю!
Този брой на приложението за литература е отдаден на Христо Смирненски - " слънчевото дете на българската лирика ", от чието рождение на 17 септември (по остарял стил) или 29 септември (по нов стил) се навършват 125 години.
Приятно четене.
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ