Атанас Буров е министър на външните работи и изповеданията (1926

Атанас Буров е министър на външните работи и изповеданията (1926 - 1931). През 1944 година (дни преди 9. IХ. 1944) е министър без портфейл в държавното управление на Константин Муравиев, формирано като финален опит да се предотврати нападението на Съветския съюз против България.

Думи на Буров за религиозната взаимност по време на Освободителната война (1877-1878), поместени в книгата „ Църква и политика “ (1933 г.)

Атанас Буров (1875 ~ 1954)

„...И настава Великата освободителна война, когато един популярен народ пристигна да избави брата си. Аз зная доста добре дипломатическата подготовка на тая война. Изучавал съм достоверните документи и ще кажа, като Негово Високопреосвещенство година г. Стефан (Буров има поради екзарх Стефан Софийски и български) в една от неговите книжки, че този, който не си дава задоволително сметка за въздействието на възприятието на религиозната взаимност и на религиозното единение в решението на съветския император да разгласи войната, той не познава историята...

Между многото документи, предшестващи оповестяването на Освободителната война, има един документ ДОКЛАДЪТ на тогавашния британски дипломат в Петербург, който в навечерието на войната съобщи на своя министър последния диалог с починалия Цар Освободител и апропо споделя:

„ Той, царят на всичките руси, плака с горчиви сълзи, когато ми рисуваше всички кърви и всички жертви, които тази война ще вземе. Но той прибави, че пред възприятието на своя дълг на християнин, пред възприятието на автократ на Русия, пред волята на своя народ той не може да се поколебае даже и пред тези жертви ”...

Политически съображения е имало - заключава Буров - всяка велика страна си има своите съображения, само че че без едно национално християнско въодушевление мощната Русия не би се решила по този начин елементарно на такава война при една враждебна Европа, това за мене също по този начин е една явна истина... “

...

И по отношение на тази война има нещо казано от Достоевски, което постоянно ме е смущавало и което демонстрира, че русите в никакъв случай не са си правели заблуда върху нашата „ благодарност “:

„ Ние не си даваме сметка, че този народ (бълг., б. м.) на следващия ден ще стартира да ни презира, че ще стартира да се счита по-близък на западната просвета, че той ще плюе на нашите икони и самовари, че ще се гордее, че е западняк; че той ще се възмущава от нашата азиатщина, че той ще си има собствен парламент и своя конституция, ще си има свои партии, които ще се пазят като от огън да не бъдат упрекнати в назадничавост, в консерватизъм и така нататък знаем го, предвиждаме го... ”

...

Естествено, ние през днешния ден не можем да се съгласим напълно с тезата на Буров, само че не можем и да не признаем основанията на дипломата и политика Буров за религиозната взаимност и религиозното единение, откъдето произлиза и справедливостта на тая война!

Константин Еленков
Из книгата „ Църква и политика “ (1933 г.), изд. „ Wini 1837 “, София, 2015 година

* Константин Еленков е създател на послеписа и редактор на книгата „ Църква и политика ”, отдадена на 140-годишнината на Атанас Буров. Книгата е фототипно издание на сказка на Буров, изнесена в „ Славянска сказка “ на 20 юни 1933 година

Източник: 
Снимка: Атанас Буров (1875 ~ 1954), lostinplovdiv.com