Шпионинът на Пърл Харбър
Атаката над Пърл Харбър на 7 декември 1941 е едно от най-известните събития в историята на Съединени американски щати. Но един японски разузнавач, който играе основна роля в цялата интервенция, не може да се похвали със същата популярност. Ето неговата история.
На 27 март 1941, 27-годишният посланик Табаши Моримура идва в Хонолулу, с цел да заеме отредената му служба на вицеконсул в посолството на страната си. Но всичко това е единствено прикритие – Моримура в действителност се споделя Такео Йошикава и е сътрудник на японското разузнаване. Истинската му задача е да събере информация за американската войска, държанието и позициите й в и към известното пристанище.
Когато през август 1940 Йошикава е назначен за задачата си в Пърл Харбър, началниците му споделят няколко малко притеснителни неща: първо, той няма да получи безусловно никакво образование в методите на шпионажа и второ, няма да получи никаква помощ от шпионската мрежа в Хавай, тъй като такава просто няма. Това, което ще получи, е заплата от $150 на месец (което е към $2500 днешни пари), плюс $600 на всеки 6 месеца за разноски. И по този начин през март 1941 Йошикава идва в Хонолулу.
Такео Йошикава
Главният консул, Нигао Кита, който единствен знае за тайната задача на сънародника си, го завежда в ресторант Шънчо-ро на един рид над Пърл Харбър, откъдето от една отделена маса доста комфортно може да се види и изследва пристанището. Мястото даже разполага с телескопи. По случайност дамата, която държи заведението, е от същата префектура в Япония като сътрудника и му дава безграничен достъп.
Йошикава се оправя удивително добре. Той приема разнообразни функции – на служащ, от които с японски генезис има доста в Хавай, като екскурзиант, от които също има много… Често посещава авио шоута, обикаля с туристически корабчета към пристанището, с цел да събира информация, а вечер черпи войничетата по питейните заведения или качва такива, които пътуват на стоп. След като заведенията затворят, той се прави на пийнал скитник и преглежда кофите за отпадък към военните бази за документи. Йошикава рядко прави фотоси или записва каквото и да е, а разчита на забележителната си памет, успявайки да запомни места и номера на кораби и самолети, написания, дълбочината на водата на разнообразни места, всичко.
Ако Япония беше направила офанзивата без информацията на Такео, тя можеше да нанесе порядъчен удар на американските сили. Но работата на шпионина е извънредно изчерпателна и оказва помощ значимото пристанище да бъде извадено напълно отвън строя. Ето единствено част от нея:
Въздушните патрули рядко обръщат внимание на водите северно от Оаху, тъй като се счита, че са прекомерно вероломни за сполучлива офанзива от врага. Така японците вземат решение да атакуван точно от там. Водата в самото пристанище е прекомерно плитка за елементарни торпеда. С тази информация японците основават торпедо с по-малки перки, което може да плува на плитко. Корабите по Батълшип Роу са закотвени по двойки, с цел да пазят вътрешните кораби от торпеда. Затова японците вземат решение да ги нападат по въздух, а не по вода. Корабите постоянно напущат пристанището в понеделник и се връщат в края на седмицата. Това споделя на японците да провеждат офанзивата си през уикенда. Когато питат Йошикава в кой ден от седмицата е най-вероятно да има най-вече кораби в пристанището, той дава отговор просто „ Неделя “.
ФБР влиза в японското посолство часове след офанзивата, само че дотогава Йошикава съумява да изгори всичките си материали, които биха разкрили същинската му работа. Той е задържан дружно с всички останали, а през август 1942 са изпратени назад в Япония в замяна за американски дипломати.
…
Йошикава е единственият японски разузнавач в Хонолулу. Но никой не знае това и надлежно американското държавното управление и президентът Рузвелт, от боязън, задържат 114 000 американци с японски генезис и ги държат в лагери до края на войната. Много от тях имат 48 часа да уредят нещата си преди да заминат и в следствие губят всичко, което имат. (Вижте по какъв начин един американец на име Боб Флетчър избавя фермите на някои от тях)
Нито един не е упрекнат в шпионаж и никой не знае по-добре от Такео какъв брой са почтени. А той знае, тъй като е правил опити да вербува някои от тях (внимателно, без да разкрива задачата си). „ Никой от тях не беше направил нищо “, споделя шпионинът пред Daily Mail. „ Не можех да се доверя на никого да ми оказва помощ в Хавай, тъй като те бяха правилни на Съединените щати. “
