Междузвездният пътешественик –астероидът Oумуамуа разкрива тайни
Астрономите с неспокойствие наблюдават завладяващия метеорит Oумуамуа ( " Oumuamua), който минава през Слънчевата система, странствайки през междузвездното пространство.
Това е първият галактически обект , за който е доказано, че идва от друга звезда , припомня американската галактическа организация NASA.
Той беше видян за първи път от учените през предишния месец.
Изследователите към този момент разполагат с нови данни за междузвездния странник.
Той е каменист обект, с форма на пура, с червеникав нюанс. Дълъг е към 400 метра и е със мощно издължена форма - съотношението сред дължината и широчината му е почти 1:10.
Това съответствие е по-голямо от което и да било друго, следено при метеорит или комета в нашата Слънчева система.
Източник:
Тази странност на формата му дава на астрономите нови " улики " за образуването на други слънчеви системи.
Предполага се, че метеоритът е шествал през Млечния път без да принадлежи към която и да е звездна система в продължение на стотици милиони години преди да приближи нашето Слънце.
" Това историческо изобретение ни отваря нов прозорец в проучването на зараждането на слънчеви системи отвън нашата ", споделя Томас Цурбриген, който оглавява дирекцията на NASA във Вашингтон.
След като Oумуамуа беше видян, телескопите на всички обсерватории по света неотложно се обърнаха към него, в това число колосът ESO в Чили. Учените се заеха да дефинират орбитата, яркостта и цвета на галактическия посетител.
Чрез наслагване на фотоси, получени от инструмента FORS на телескопа ESO с потребление на четири разнообразни филтъра, екип от астрономи под управлението на Карън Мийч в Астрономическия институт в Хавай, откри, че метеоритът се завърта към оста си на всеки 7.3 часа.
В нашата слънчева система няма нито един метеорит или комета, чиято бляскавост да варира в толкоз необятни граници, както тази на Oумуамуа и нито един не е по този начин мощно продълговат . Най-голямото съответствие сред широчина и дължина, открито измежду до момента познатите обекти, е 1:3.
Астероидът е с много комплицирана форма, а червеникавият му цвят е непосредствен до цвета на обекти, следени отвън Слънчевата система. Любопитно е, че на повърхността му няма и намек за прахуляк.
Наблюденията демонстрират, че той е формиран от скали и евентуално метали, без вода или лед. Червеникавият му нюанс евентуално се дължи на въздействието на галактическите лъчи, на което е бил изложен в продължение на стотици милиони години.
Няколко огромни наземни телескопа не престават да наблюдават метеорита, който избледнява до момента в който се отдалечава от нашата планета.
Два телескопа на NASA - Hubble и Spitzer, наблюдават Oумуамуа от 20 ноември. Той се движи със скорост 38.3 километра в секунда по отношение на Слънцето или 85 700 благи в час.
Намира се на 200 милиона километра от Земята - колкото е дистанцията сред Марс и Юпитер.
Траекторията му минава на към 20 градуса над равнината, в която са ситуирани орбитите на планетите от нашата система.
Той прекоси орбитата на Марс към 1 ноември и ще пресече орбитата на Юпитер през месец май 2018 година, а тази на Сатурн - през януари 2019 година
След това ще напусне Слънчевата система и ще продължи към съзвездието Пегас.
Това е първият галактически обект , за който е доказано, че идва от друга звезда , припомня американската галактическа организация NASA.
Той беше видян за първи път от учените през предишния месец.
Изследователите към този момент разполагат с нови данни за междузвездния странник.
Той е каменист обект, с форма на пура, с червеникав нюанс. Дълъг е към 400 метра и е със мощно издължена форма - съотношението сред дължината и широчината му е почти 1:10.
Това съответствие е по-голямо от което и да било друго, следено при метеорит или комета в нашата Слънчева система.
Източник:
Тази странност на формата му дава на астрономите нови " улики " за образуването на други слънчеви системи.
Предполага се, че метеоритът е шествал през Млечния път без да принадлежи към която и да е звездна система в продължение на стотици милиони години преди да приближи нашето Слънце.
" Това историческо изобретение ни отваря нов прозорец в проучването на зараждането на слънчеви системи отвън нашата ", споделя Томас Цурбриген, който оглавява дирекцията на NASA във Вашингтон.
След като Oумуамуа беше видян, телескопите на всички обсерватории по света неотложно се обърнаха към него, в това число колосът ESO в Чили. Учените се заеха да дефинират орбитата, яркостта и цвета на галактическия посетител.
Чрез наслагване на фотоси, получени от инструмента FORS на телескопа ESO с потребление на четири разнообразни филтъра, екип от астрономи под управлението на Карън Мийч в Астрономическия институт в Хавай, откри, че метеоритът се завърта към оста си на всеки 7.3 часа.
В нашата слънчева система няма нито един метеорит или комета, чиято бляскавост да варира в толкоз необятни граници, както тази на Oумуамуа и нито един не е по този начин мощно продълговат . Най-голямото съответствие сред широчина и дължина, открито измежду до момента познатите обекти, е 1:3.
Астероидът е с много комплицирана форма, а червеникавият му цвят е непосредствен до цвета на обекти, следени отвън Слънчевата система. Любопитно е, че на повърхността му няма и намек за прахуляк.
Наблюденията демонстрират, че той е формиран от скали и евентуално метали, без вода или лед. Червеникавият му нюанс евентуално се дължи на въздействието на галактическите лъчи, на което е бил изложен в продължение на стотици милиони години.
Няколко огромни наземни телескопа не престават да наблюдават метеорита, който избледнява до момента в който се отдалечава от нашата планета.
Два телескопа на NASA - Hubble и Spitzer, наблюдават Oумуамуа от 20 ноември. Той се движи със скорост 38.3 километра в секунда по отношение на Слънцето или 85 700 благи в час.
Намира се на 200 милиона километра от Земята - колкото е дистанцията сред Марс и Юпитер.
Траекторията му минава на към 20 градуса над равнината, в която са ситуирани орбитите на планетите от нашата система.
Той прекоси орбитата на Марс към 1 ноември и ще пресече орбитата на Юпитер през месец май 2018 година, а тази на Сатурн - през януари 2019 година
След това ще напусне Слънчевата система и ще продължи към съзвездието Пегас.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ