Откриха черна дупка рекордьор по погълщане на материя
Астрономите, които работят с телескопа Webb, откриха относително дребна свръхмасивна черна дупка в ранната Вселена, която гълтам материя с невероятна скорост - 40 пъти над теоретичния най-много за развой, наименуван граница на Едингтън. Откритието дава визия на учените по какъв начин черните дупки нарастват до впечатляващи размери за относително къс интервал от време съгласно галактическите стандарти в ранната Вселена. Изследването е оповестено в Nature Astronomy, написа ScienceAlert.
Черната дупка е в центъра на далечната вселена LID-568, която е съществувала 1,5 милиарда години след Големия гърмеж. Това е обектът рекордьор, който всмуква околната материя най-бързо от всички, познати до момента на учените. Околната материя не попада незабавно в черната дупка, а се завихря към нея. Само материята във вътрешния борд на диска пресича хоризонта на събитията.
Огромно търкане и гравитация нагряват акреционния диск, което го кара да излъчва ярка светлина. Но светлината упражнява тип напън. В избран миг външното радиационно налягане подхожда на вътрешното гравитационно привличане на черната дупка, което предотвратява рухването на материята в черната дупка. Това е границата на Едингтън. Тази граница е обвързвана с оптималната бляскавост на черната дупка, както и със скоростта, с която черната дупка всмуква материята. Докато има баланс сред гравитацията на черната дупка и налягането на светлината, настава естественото зареждане на черната дупка.
Рекордьорът е с маса 7,2 милиона пъти по-голяма от тази на Слънцето. И количеството светлина, освободено от акреционния диск, е доста по-голямо, в сравнение с би трябвало да бъде създадено от черна дупка с такава маса. Изчисленията на астрономите демонстрираха, че скоростта на усвояване на околната материя от черна дупка е към 40 пъти по-голяма от границата на Едингтън.
Свръхмасивните черни дупки могат от галактическа позиция доста да надвишават границата на Едингтън за къс интервал от време и да продължат да гълтам материята. Но до момента астрономите не са виждали това.
Новото изобретение може да изясни една от най-големите мистерии на Вселената: по какъв начин черните дупки са станали свръхмасивни относително скоро, по галактически стандарти, в региона на Големия гърмеж. Смята се, че на черните дупки им трябват милиарди години, с цел да доближат голяма маса, само че астрономите към този момент са разкрили галактически чудовища, които са били прекомерно солидни в ранната Вселена.Едно от обясненията на учените е, когато черните дупки гълтам материя прекомерно бързо, за къс интервал, масата им може да набъбне необяснимо доста.
Черната дупка е в центъра на далечната вселена LID-568, която е съществувала 1,5 милиарда години след Големия гърмеж. Това е обектът рекордьор, който всмуква околната материя най-бързо от всички, познати до момента на учените. Околната материя не попада незабавно в черната дупка, а се завихря към нея. Само материята във вътрешния борд на диска пресича хоризонта на събитията.
Огромно търкане и гравитация нагряват акреционния диск, което го кара да излъчва ярка светлина. Но светлината упражнява тип напън. В избран миг външното радиационно налягане подхожда на вътрешното гравитационно привличане на черната дупка, което предотвратява рухването на материята в черната дупка. Това е границата на Едингтън. Тази граница е обвързвана с оптималната бляскавост на черната дупка, както и със скоростта, с която черната дупка всмуква материята. Докато има баланс сред гравитацията на черната дупка и налягането на светлината, настава естественото зареждане на черната дупка.
Рекордьорът е с маса 7,2 милиона пъти по-голяма от тази на Слънцето. И количеството светлина, освободено от акреционния диск, е доста по-голямо, в сравнение с би трябвало да бъде създадено от черна дупка с такава маса. Изчисленията на астрономите демонстрираха, че скоростта на усвояване на околната материя от черна дупка е към 40 пъти по-голяма от границата на Едингтън.
Свръхмасивните черни дупки могат от галактическа позиция доста да надвишават границата на Едингтън за къс интервал от време и да продължат да гълтам материята. Но до момента астрономите не са виждали това.
Новото изобретение може да изясни една от най-големите мистерии на Вселената: по какъв начин черните дупки са станали свръхмасивни относително скоро, по галактически стандарти, в региона на Големия гърмеж. Смята се, че на черните дупки им трябват милиарди години, с цел да доближат голяма маса, само че астрономите към този момент са разкрили галактически чудовища, които са били прекомерно солидни в ранната Вселена.Едно от обясненията на учените е, когато черните дупки гълтам материя прекомерно бързо, за къс интервал, масата им може да набъбне необяснимо доста.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ