Космическият телескоп Джеймс Уеб разкри как звездните изригвания на радиация забавят раждането на планети
Астрономи са употребявали галактическия телескоп " Джеймс Уеб ", с цел да изследват звездна " детска ясла ", цялостна с млади звезди в мъглявината Орион , заяви уеб сайтът Спейс, базирайки се на обява в сп. " Сайънс ".
Изследването оказва помощ да се разкрие резултатът, който радиацията от солидни звезди оказва върху образуването на планети.
Мъглявината Орион е солиден комплекс от газ и прахуляк, който образува градивните детайли на новите звезди, и е най-близкият до Земята район на звездообразуване.
Въпреки това този звезден прекурсорен материал може също да всмуква светлината, действайки като щит за неотдавна родени звезди.
James Webb Space Telescope reveals how stellar blasts of radiation stunt planet birth
— SPACE.com (@SPACEdotcom)
Това затруднява учените да видят тези бебета звезди от нашата позиция на Земята. Светлината, която излъчват, е дейно скрита.
Материалът обаче може да бъде следен в инфрачервената светлина. Благодарение на мощния и сензитивен към инфрачервените лъчи галактически телескоп " Джеймс Уеб " астрономите са съумели да надникнат през облаците на мъглявината Орион даже от разстояние към 1400 светлинни години.
С новото проучване екипът се е насочил към диск от материал, наименуван d203-506. Това е диск, в който сега се образуват планети. След по-задълбочен обзор откривателите са открили, че по този начин дискът може да не е в положение да образува избрани планети. Учените допускат, че това се дължи на въздействието на други звезди.
Разглежданият протопланетен диск обкръжава дребна звезда алено джудже, за която се счита, че е на по-малко от 1 милион години и е с маса най-вече към 10 % от тази на Слънцето. Това значи, че звездата е относително млада и относително хладна. И въпреки всичко, като се изключи че е едва облъчвана от личната си централна звезда, d203-506 е бомбардирана и от мощна високоенергийна ултравиолетова радиация, идваща от солидни млади звезди в покрайнината.
" Масивните звезди, които са 10 пъти по-големи от Слънцето, са 100 000 пъти по-ярки от него и заради това хвърлят мощно ултравиолетово излъчване върху дисковете към околните слънцеподобни звезди ", споделя ръководителят на изследователския екип Оливие Берн от Института за проучвания в региона на астрофизиката и планетологията.
" Тази радиация нагрява газа, който по-късно излиза от диска и от който се чака да се образуват планети - развой, наименуван " фотоизпарение ". Следователно тяхното деяние може да потисне образуването на планети ", добавя ученият.
Едно от главните открития на екипа е, че каквато и планетарна система да се появи от диска d203-506, в нея ще липсва аналог на най-големия свят в нашата Слънчева система - Юпитер.
Причината е, че интензивното влияние на ултравиолетовата радиация евентуално ще потисне образуването на сходен газов колос.
" Благодарение на наблюденията в инфрачервения диапазон с " Джеймс Уеб " успяхме да установим, че дискът d203-506 губи към една земна маса годишно. Това е огромна загуба! ", добавя Берн.
" Смятаме, че Слънчевата система се е формирала в среда, сходна на тази в Орион, тъй че наблюдението на системи като d203-506 е метод да се върнем обратно в предишното ", споделя още астрономът.
Настоящото проучване изяснява също за какво Слънчевата система е била в положение да образува планета като Юпитер, до момента в който d203-506 не може.
Протопланетарният диск d203-506 за първи път попада в полезрението на екипа, който стои зад това изобретение, откакто е следен с галактическия телескоп " Хъбъл " и радиотелескопа АЛМА в Чили.
Заради завладяващите данни, учените вземат решение да го следят и с " Джеймс Уеб ".
" В данните има необикновено количество информация. Вече мина година, откогато ги получихме, само че евентуално сме употребявали едвам 10 % от потребната информация ", споделя Берн.
По темата
Изследването оказва помощ да се разкрие резултатът, който радиацията от солидни звезди оказва върху образуването на планети.
Мъглявината Орион е солиден комплекс от газ и прахуляк, който образува градивните детайли на новите звезди, и е най-близкият до Земята район на звездообразуване.
Въпреки това този звезден прекурсорен материал може също да всмуква светлината, действайки като щит за неотдавна родени звезди.
James Webb Space Telescope reveals how stellar blasts of radiation stunt planet birth
— SPACE.com (@SPACEdotcom)
Това затруднява учените да видят тези бебета звезди от нашата позиция на Земята. Светлината, която излъчват, е дейно скрита.
Материалът обаче може да бъде следен в инфрачервената светлина. Благодарение на мощния и сензитивен към инфрачервените лъчи галактически телескоп " Джеймс Уеб " астрономите са съумели да надникнат през облаците на мъглявината Орион даже от разстояние към 1400 светлинни години.
С новото проучване екипът се е насочил към диск от материал, наименуван d203-506. Това е диск, в който сега се образуват планети. След по-задълбочен обзор откривателите са открили, че по този начин дискът може да не е в положение да образува избрани планети. Учените допускат, че това се дължи на въздействието на други звезди.
Разглежданият протопланетен диск обкръжава дребна звезда алено джудже, за която се счита, че е на по-малко от 1 милион години и е с маса най-вече към 10 % от тази на Слънцето. Това значи, че звездата е относително млада и относително хладна. И въпреки всичко, като се изключи че е едва облъчвана от личната си централна звезда, d203-506 е бомбардирана и от мощна високоенергийна ултравиолетова радиация, идваща от солидни млади звезди в покрайнината.
" Масивните звезди, които са 10 пъти по-големи от Слънцето, са 100 000 пъти по-ярки от него и заради това хвърлят мощно ултравиолетово излъчване върху дисковете към околните слънцеподобни звезди ", споделя ръководителят на изследователския екип Оливие Берн от Института за проучвания в региона на астрофизиката и планетологията.
" Тази радиация нагрява газа, който по-късно излиза от диска и от който се чака да се образуват планети - развой, наименуван " фотоизпарение ". Следователно тяхното деяние може да потисне образуването на планети ", добавя ученият.
Едно от главните открития на екипа е, че каквато и планетарна система да се появи от диска d203-506, в нея ще липсва аналог на най-големия свят в нашата Слънчева система - Юпитер.
Причината е, че интензивното влияние на ултравиолетовата радиация евентуално ще потисне образуването на сходен газов колос.
" Благодарение на наблюденията в инфрачервения диапазон с " Джеймс Уеб " успяхме да установим, че дискът d203-506 губи към една земна маса годишно. Това е огромна загуба! ", добавя Берн.
" Смятаме, че Слънчевата система се е формирала в среда, сходна на тази в Орион, тъй че наблюдението на системи като d203-506 е метод да се върнем обратно в предишното ", споделя още астрономът.
Настоящото проучване изяснява също за какво Слънчевата система е била в положение да образува планета като Юпитер, до момента в който d203-506 не може.
Протопланетарният диск d203-506 за първи път попада в полезрението на екипа, който стои зад това изобретение, откакто е следен с галактическия телескоп " Хъбъл " и радиотелескопа АЛМА в Чили.
Заради завладяващите данни, учените вземат решение да го следят и с " Джеймс Уеб ".
" В данните има необикновено количество информация. Вече мина година, откогато ги получихме, само че евентуално сме употребявали едвам 10 % от потребната информация ", споделя Берн.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ