Първата открита екзолуна е газообразна
Астрономи откриха първата луна отвън нашата слънчева система. Тя се оказа огромен газообразен свят с размерите на Нептун, който не наподобява на никоя друга известна луна и обикаля газова планета, доста по-масивна от Юпитер.
Откритието, разказано в детайли от откривателите тази седмица, е изненадващо, не тъй като демонстрира, че луните съществуват и другаде, отвън слънчевата система. Знаеше се, че е въпрос единствено на време да се откри луна и в друга звездна система. Изумлението се дължи на това, какъв брой друга е тази луна от всички други, към 180, известни в нашата Слънчева система.
„ Това е огромен обект и много чудноват по стандартите на слънчевата система “, разяснява професорът по астрономия в Колумбийския университет Дейвид Киппинг за луната, намираща се отвън нашата слънчева система.
Луните обикалящи планетите в Слънчевата система са скалисти или ледени обекти. Новооткритата „ екзолуна “ и планетата, към която обикаля и която се прави оценка като няколко пъти по-голяма от масата на най-голямата планета на Слънчевата система, Юпитер, са газообразни. Те се намират на към 8000 светлинни години от Земята.
Киппинг и откривателят съавтор Алекс Тичи декларират, че техните наблюдения благодарение на галактическите телескопи „ Хъбъл “ и „ Кеплер “, са дали първите ясни доказателства за екзолуна, само че идващите наблюдения на Хъбъл през май 2019, би трябвало да бъдат употребявани за потвърждаване на находката.
Екзолуната е експоненциално по-голяма от най-голямата луна на слънчевата система, луната на Юпитер – Ганимед, която е с диаметър към 5,260 километра. Откритата екзолуна се прави оценка почти на размера на Нептун, най-малката от четирите газови планети на Слънчевата система и има диаметър към 49 000 км.
Екзолуната и нейната планета обикалят към Кеплер-1625, звезда сходна по температура на нашето Слънце, само че към 70% по-голяма. Екзолуната обикаля на към 3 милиона километра от своята планета. Масата на екзолуната е към 1,5% от тази на планетата.
Киппинг и Тичи разчитат на метода „ пренос “, който към този момент е употребен от откривателите, с цел да открият близо 4000 планети отвън нашата слънчева система, наречени екзопланети. Те виждат потъмняване в яркостта на Кеплер-1625, когато планетата и след това екзолуната минават пред нея.
Размерът и газообразният състав на екзолуната, провокират в този момент съществуващите теории за формиране на луните.
„ Може да се твърди, че защото по-големите обекти са по-лесни за разкриване от по-малките, не е напълно ненадейно, че първото разкриване е измежду най-големите по размери екзолуни “, споделя Тичи.
