Астрономите разкриха доказателства за фоновото бучене на Вселената
Астрономи от целия свят оповестиха, че са разкрили първото доказателство за от дълго време теоретизираната форма на гравитационни талази, които основават " фоново бумтене ", разнасящо се из цялата Вселена.
Пробивът, изработен от стотици учени благодарение на радиотелескопи в Северна Америка, Европа, Китай, Индия и Австралия след дългогодишна работа, беше разгласен за значим стадий, който отваря нов прозорец към Вселената.
Гравитационните талази, предсказани за първи път от Алберт Айнщайн преди повече от век, съставляват пулсации в тъканта на Вселената, които минават през всичко със скоростта на светлината съвсем изцяло гладко.
Тяхното битие е доказано едвам през 2015 година, когато американската и италианската обсерватория засичат първите гравитационни талази, основани от конфликта на две черни дупки.
Тези " високочестотни " талази бяха резултат от едно-единствено мощно събитие, което изпраща мощен, къс гърмеж, пулсиращ към Земята.
Но от десетилетия учените търсят нискочестотни гравитационни талази, за които се счита, че непрекъснато се движат в пространството като фонов звук.
Обединявайки напъните си под знамето на Международния консорциум Pulsar Timing Array, учените, работещи в детектори на гравитационни талази на няколко континента, разкриха в четвъртък, че най-сетне са разкрили мощни доказателства за тези фонови талази.
" Вече знаем, че Вселената е залята от гравитационни талази ", споделя Майкъл Кийт от Европейския Pulsar Timing Array пред Агенция Франс Прес.
Използване на мъртви звезди като часовници
Когато гравитационните талази се движат в пространството, те доста леко притискат и разтягат всичко, през което минават.
За да открият доказателства за това прилепяне и разпъване при ниски честоти, астрономите преглеждат пулсарите - мъртвите ядра на звезди, които са се взривили при свръхнова.
Някои от тях се въртят стотици пъти в секунда, като проблясват снопове радиовълни на извънредно равни шпации, сходно на галактически фарове.
Това значи, че те могат да работят като " доста, доста прецизен часовник ", споделя Кийт.
За задачите на новото проучване радиотелескопи от целия свят бяха ориентирани към общо 115 пулсара в Млечния път.
След това учените мериха необикновено дребните разлики във времето на импулсите, търсейки предупредителни знаци за гравитационни талази.
Френският астрофизик Антоан Петьо съобщи, че са съумели да " открият промени с дълготрайност под една милионна част от секундата за повече от 20 години ".
Мора Маклафлин от американската стратегия Pulsar Search Collaboratory съобщи, че са били " потресени ", откакто за първи път са видели доказателства за вълните през 2020 година
Това беше " в действителност магически миг ", сподели тя на конференция.
Ранните доказателства подхождат на теорията на относителността на Айнщайн и на настоящето схващане на науката за Вселената, обявиха учените.
Но те подчертаха, че към момента не са " разкрили " дефинитивно вълните, защото не са достигнали златния стандарт за сигурност от пет сигми. Петте сигми значат, че има късмет едно на милион нещо да е статистическа случайност.
" Разочароващо е, че сме малко настрана от тази граница ", споделя Кийт и прибавя, че има 99-процентна възможност доказателствата да сочат гравитационни талази.
Всяка страна или група в консорциума разгласява проучванията си поотделно в разнообразни списания.
Стив Тейлър, ръководител на северноамериканската обсерватория за гравитационни талази NANOGrav, съобщи, че откакто всички данни бъдат обединени, границата от пет сигми може да бъде достигната до една-две години. /БГНЕС