Интерактивна карта показва 200 000 галактики до ръба на видимата Вселена
Астрономи и технолози от университета „ Джонс Хопкинс “ сътвориха интерактивна карта на Вселената, която маркира позициите и цветовете на 200 000 галактики, разпростряли се до самия завършек на следената Вселена.
Телескопът Sloan Digital Sky Survey (SDSS) сканира космоса съвсем всяка нощ повече от 20 години. Той картографира разнообразни елементи на небето, с цел да сътвори обстоен атлас, в това число с 4 милиона звезди в нашия Млечен път, галактики в нашата местна група и други, отдалечени на милиарди светлинни години.
Двама астрономи, Брис Менард и Никита Щаркман, са събрали SDSS данни, с цел да основат плътна визуализация на индивидуален “клин ” на Вселената. Ние се намираме в дъното на това „ галактическо парче пица “.
Оттам картата се отклонява в пространството и времето, от сегашното до 13,7 милиарда светлинни години. И това е просто един 10-градусов “клин ”, който самичък по себе си е дребна част от гигантска сфера. Картата съдържа 200 000 дребни точки, всяка от които съставлява цяла вселена, съдържаща милиарди звезди, планети и други обекти. Цветовете на тези точки демонстрират идентичността и характерностите на галактиките.
Бледосините точки са спирални галактики, ситуирани на 2 милиарда светлинни години от Земята. След това точките стартират да пожълтяват, защото картата е доминирана от елиптични галактики – те са по-ярки и се виждат отдалеко.
На разстояние от 4 до 8 милиарда светлинни години картата става алена. Това към момента са елиптични галактики, само че техните светлинни талази са изместени в алено или опънати към аления завършек на спектъра заради разширението на Вселената.
След това картата още веднъж става синя – това са квазари, галактики с доста дейни свръхмасивни черни дупки в центъра, излъчващи синя светлина. Близо до по-широката част на картата точките още веднъж стават червени, защото квазарите с алено изместване са на практика единственото нещо, което към момента се вижда на такова голямо разстояние. И тогава, след милиард светлинни години съвсем цялостна мрачевина, доближаваме ръба на забележимата галактика. Въпреки че теоретично има още от Вселената оттатък тази граница, ние не можем да я забележим, тъй като не е минало задоволително време, с цел да доближи светлината от толкоз далечно място до нас. С тази карта екипът на „ Джонс Хопкинс “ се надява да предложи визуализация на космоса по този начин, че хората, които не са учени, „ да могат да я разчетат, схванат и оценят “.
Телескопът Sloan Digital Sky Survey (SDSS) сканира космоса съвсем всяка нощ повече от 20 години. Той картографира разнообразни елементи на небето, с цел да сътвори обстоен атлас, в това число с 4 милиона звезди в нашия Млечен път, галактики в нашата местна група и други, отдалечени на милиарди светлинни години.
Двама астрономи, Брис Менард и Никита Щаркман, са събрали SDSS данни, с цел да основат плътна визуализация на индивидуален “клин ” на Вселената. Ние се намираме в дъното на това „ галактическо парче пица “.
Оттам картата се отклонява в пространството и времето, от сегашното до 13,7 милиарда светлинни години. И това е просто един 10-градусов “клин ”, който самичък по себе си е дребна част от гигантска сфера. Картата съдържа 200 000 дребни точки, всяка от които съставлява цяла вселена, съдържаща милиарди звезди, планети и други обекти. Цветовете на тези точки демонстрират идентичността и характерностите на галактиките.
Бледосините точки са спирални галактики, ситуирани на 2 милиарда светлинни години от Земята. След това точките стартират да пожълтяват, защото картата е доминирана от елиптични галактики – те са по-ярки и се виждат отдалеко.
На разстояние от 4 до 8 милиарда светлинни години картата става алена. Това към момента са елиптични галактики, само че техните светлинни талази са изместени в алено или опънати към аления завършек на спектъра заради разширението на Вселената.
След това картата още веднъж става синя – това са квазари, галактики с доста дейни свръхмасивни черни дупки в центъра, излъчващи синя светлина. Близо до по-широката част на картата точките още веднъж стават червени, защото квазарите с алено изместване са на практика единственото нещо, което към момента се вижда на такова голямо разстояние. И тогава, след милиард светлинни години съвсем цялостна мрачевина, доближаваме ръба на забележимата галактика. Въпреки че теоретично има още от Вселената оттатък тази граница, ние не можем да я забележим, тъй като не е минало задоволително време, с цел да доближи светлината от толкоз далечно място до нас. С тази карта екипът на „ Джонс Хопкинс “ се надява да предложи визуализация на космоса по този начин, че хората, които не са учени, „ да могат да я разчетат, схванат и оценят “.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ