Крис Хадфийлд: За да стигнем безопасно до Марс, са нужни нови технологии
Астронавтът Крис Хадфийлд стана доста прочут с това, че направи запис на песента на Дейвид Бауи „ Space Oddity “ в изискванията на нулева гравитация. Все отново, същинското му достижение са невероятните галактически пътувания, които прави.
Между 1995 и 2013 година Хадфийлд хвърча в две галактически совалки на НАСА и един съветски галактически транспортен съд „ Союз “, живя на борда на Международната галактическа станция и прекара общо 166 дни в орбита към Земята.
След това Хадфийлд се отдръпна като астронавт, само че неотдавна показа някои от познанията си за галактическите полети, като част от нов уеб курс на платформата за онлайн образование MasterClass.
Изданието Business Insider употребява уроците на Хадфийлд, с цел да го попита дали той се надява, че НАСА, SpaceX, Blue Origin или други играчи в новото галактическо съревнование ще изпратят хора на Марс (и ще стартират да го колонизират) през идващото десетилетие.
„ Можехме да изпратим хора на Марс още преди десетилетия “, дава отговор Хадфийлд пред Business Insider. – „ Технологията, която ни води до Луната и ни върна от там във времето когато още бях дете, тази технология може да ни води и до Марс “.
Всъщност, учени като Вернер декор Браун, който беше основният проектант на известната ракета „ Сатурн V “ на НАСА, работеха да възнамеряват задача до Марс още през 1952 година Това е повече от 15 години преди първата задача на „ Аполо “.
Хадфийлд отбелязва обаче, че опцията да отидеш не значи, че ще бъде елементарно, безвредно или си коства рискуването на човешки живот – даже и да вземем поради новите галактически кораби.
„ По-голямата част от астронавтите, които бихме изпратили на такава задача, няма да оцелеят и ще загинат “, споделя Хадфийлд.
Ето за какво Хадфийлд е внимателен за непосредствените вероятности за кацане на хора на Марс, въпреки и да има вяра за бъдещето на галактическите проучвания.
Рисковете от пътуването до Марс не са прекомерно разнообразни от тези, които НАСА срещаше през 60-те и началото на 70-те години. По това време астронавтите можеше да срещнат гибелта на всяка крачка.
В допълнение към пожара на „ Аполо 1 “, който умъртви трима астронавти на място по време на подготвителен курс, НАСА съвсем загуби екипажа на Аполо 13 в средата на полета. Аполо 11 се приближи съвсем до злополука, когато изтече гориво, преди да кацне на лунната повърхнина (в галактически транспортен съд с алуминиеви стени, тънки като няколко листа хартия).
По-късно се появиха и дълготрайни проблеми, като рисковете за здравето от излагане на предавания от дълбокия космос. Според изследване от 2016 година, оповестено в списание Nature, полетът до и от Луната демонстрира, че 24 астронавти, които са създали това пътешестване са изложени на доста по-голям риск от смъртоносни сърдечни болести.
И това се случва, когато НАСА изпрати хора на 383 000 киломитра от Земята за към една седмица.
„ Марс е доста по-далеч, в сравнение с множеството хора осъзнават “, споделя Хадфийлд. „ Червената планета е към 660 пъти по-далеч от Луната, а едно пътешестване може да продължи към 500 дни или даже да доближи до три години, които астронавтите да прекарат в дребното пространство на галактически транспортен съд “.
И тук е въпросът, който тревожи Хадфийлд: дългият полет до Марс усилва рисковете от възможни детонации, излагане на радиация, апетит и доста други проблеми. Технологиите, които биха могли да облекчат тези проблеми – като да вземем за пример леки, само че ефикасни защитни щитове, хибернационни капсули и биорегенеративни системи за подкрепяне на живота – към момента не съществуват.
Той оприличава актуалните проекти за изследване на Марс с ранните океански плавания с транспортен съд през междинните епохи:
„ Магелан, когато потегля на своето странствуване през 1519 година, започва с пет кораба и 250 души, с цел да се опитат да обиколят света и съвсем никой от тях не оцелява “, споделя той. „ Върнали са се 15 или 18 души и едвам един от петте кораба “.
Друг огромен проблем е, че всички ракети през днешния ден към момента горят химически горива (плюс кислород), с цел да се повдигнат над Земята и да пътуват през космоса. „ Изгарянето на химически горива е еквивалентът на потреблението на платноходка, с цел да се опиташ да обиколиш целия свят “, споделя Хадфийлд.
Химичните горива не са толкоз ефикасни, колкото бихме желали. При проектирането на галактически транспортен съд инженерите би трябвало да жертват по-добрата радиационна отбрана, жизненоважни артикули, принадлежности и пространство, с цел да подсигуряват, че има задоволително гориво за пътуването.
Ето за какво Хадфилд счита, че системата за пускане на галактическата система на НАСА, Big Falcon Rocket от SpaceX или ракетата New Glenn на Blue Origin няма да революционизира пътуването до космоса до степен, която техните основатели постоянно оферират. Всички те възнамеряват да горят гориво за задвижване.
„ Предполагам, че в никакъв случай няма да отидем на Марс с моторите, които през днешния ден съществуват на всяка от тези три ракети, в случай че в действителност не се постанова “, споделя той. „ Не мисля, че би било практично да изпращаме хора на Марс, тъй като тези ракети към момента са рискови и се нуждаят от прекомерно дълго време с цел да стигнат задачата на пътуването си, през което време излагат на риск астронавтите “.
Хадфийлд не е срещу хората да се опитат да кацнат на Марс и даже да го колонизират. Просто мисли, че би трябвало да сме наясно със сериозните опасности, свързани с такова начинание, като използваме днешните технологии.
„ Можете да погледнете американската история, с Джеймстаун и всички селища на първи заселници, които не съумяха – какъв брой мъчно е било за първите хора да се опитат да се заселят и основат живот в ново и по формулировка, враждебно местообитание „, споделя Хадфийлд.
В същото време, Хадфийлд споделя, че има вяра, че някой може в последна сметка да откри метод да стигне безвредно до Марс, като се има поради напредъкът на галактическата просвета, на който всички сме очевидци.
„ Космическият полет е бил неосъществим, когато съм се родил, а аз съм още жив, не е било доста от дълго време “, сподели той. „ Изминахме невъзможното и през последните 17 и половина години има хора, които непрестанно живеят в космоса. Хората напуснаха Земята. Така че вършим извънредно бързи крачки. “
Ако НАСА или частни компании обаче, в действителност желаят да кацнат и по-късно да колонизират Марс, през днешния ден би трябвало да се вършат още по-големи вложения в галактически проучвания, има вяра Хадфийлд. Той не знае какви ще бъдат бъдещите технологии, само че допуска, че напредъкът в йонните и нуклеарни реактори може да крият решението. Възможно е и да стигнем да разбирането какво е тъмната материя и тъмната сила, което да помогне за реализиране на задачата да колонизираме Марс.
„ Някой би трябвало да измисли нещо, за което още не сме си и помислили “ – споделя Хадфийлд. „ Може би работата, която се случва с Алфа Магнитния спектрометър на галактическата станция и в ускорителя на частици в CERN и други места ще ни покаже по какъв начин можем да използваме гравитацията. Звучи извънредно, само че ние разбрахме по какъв начин да се възползваме от електричеството и електроните, и това изглеждаше бясно и революционизира живота и пътуванията, тъй че кой знае какво може да стане в близко бъдеще? “
А другояче клипчето на Крис Хадфийлд с осъществяването му на Space Oddity (David Bowie) е гледано повече от 40 милиона пъти в Youtube от 2013 година до момента:
