Аспарух Лешников – царят на горното Фа
Аспарух Лешников – Ари (1897-1978) е най-успелия българин на международната музикална сцена. По-старите генерации помнят Ари като артист на остарели шлагери, някои са чували, че е бил прочут в Германия през 30-те години на предишния век като първи тенор на извънредно известната тогава група „ Комедиан Хармонистс ”, само че малко на брой знаят, че групата по това време e фамозна колкото „ Бийтълс ” през 60-те и е канена на турнета по целия свят, а тенорът Аспарух Лешников е именуван “Царят на горното Фа“
Лешников загатва за музикалността си в ранна детска възраст в църковния хор на родния си град, както и в учебния хор в Стара Загора. Въпреки това той няма желание да посвети живота на гения си, а се стреми да построи военна кариера. През 1916 година, едвам 10-годишен, Аспарух постъпва във Военното учебно заведение в София. Там се среща с различен незабравим създател – Христо Смирненски. От тяхното другарство се ражда песента “Горчиво кафе ” по стихове на поета. Именно до момента в който учи за царски офицер, бъдещата звезда има щастието неговата естествена заложба да бъде открита от маестро Георги Атанасов. Маестрото, впечатлен от невероятния гений на младежа, се пробва да го насочи към музиката непременно. Оттук нататък пътят към международната сцена е отворен.Лешников постъпва в класа на вокалния възпитател проф. Иван Вульпе, а през 1922 година отпътува за Германия и се записва в Берлинската консерватория. В немската столица работи като сервитьор, с цел да се устоя. Това продължава до 1927 година, когато българинът става солист на хора “Charell-Revue chorus ”.Началото на огромната популярност, въпреки и никой да не е подозирал за това тогава, идва на 18 декември същата година. На тази дата Хари Фромерман предава на берлински вестник публикация, посредством която търси музиканти. От явилите се близо 100 претендента обаче само басът Роберт Биберти е утвърден. Именно той е индивидът, който кани Лешников в секстета няколко дни по-късно.
През лятото на 1928 година артистите провеждат прослушване в “Берлинската канара ”. То обаче минава пагубно. Следващото прослушване се увенчава с триумф – новоизгряващата група бива видяна от Ерик Чаръл – един от водещите берлински сътрудници в локалния шоубизнес. Именно той дава и името на групата – “Комедиан хармонистс ”. Така на 28 септември секстетът излиза за първи път дружно на сцена. Мястото е “Гросес шаушпиелхаус ”, благосъстоятелност на сътрудника. Само три седмици по-късно “хармонистите ” взимат присъединяване и като част от програмата на Берлинско кабаре. Приходите се повишават бързо и скоро всеки реномиран уредник на концерти и представления в немската столица се стреми да ангажира групата. Не закъсняват и гастролите из цялата страна. За да задоволят ентусиазма на феновете си и с цел да затвърдят триумфа си, “Веселите хармонисти ” подхващат независимо турне с първа стъпка Лайпциг. 45 години след премиерата на 26.01.1930 година Ари споделя следното: “Това кряскане, това лудеене на публиката – аз стоях с отворена уста. Не можех да приказвам, единствено сълзи. Плачех от наслада. ” През тази година изнасят първия си концерт зад граница – в Амстердам, и биват снимани за първи път във филм. В най- мощните години на състава всеки един от членовете му печели сред 40 000 и 60 000 марки – суми, които за времето си са съизмерини с възнагражденията на днешните футболни звезди.След започването на Втората международна война Лешников се завръща в България. В родината си хасковлията няма звездния живот от преди войната. Както в Германия, по този начин и у нас властта пречи на неговото творчество. В този случай комунистите са подозрителни към Лешников поради довоенния му интервал в страната на Гьоте. Абсурдна обстановка, в която той е неуместен за всяка страна, без да има никаква персонална виновност за това отношение. Все отново през 1951 година оперният артист Георги Белчев се пробва да сътвори сходен на “Комедиан Хармонистс ” квинтет. Разбира се, с присъединяване на Ари. Налаганият от политическия режим музикален усет за жал не оставя късмет на сходен състав да просъществува и този план остава несполучлив.Повече за живота на огромния музикант Аспарух Лешников – Ари и за това, което се случва с него след Втората международна война може да чуете в звуковия файл.
Лешников загатва за музикалността си в ранна детска възраст в църковния хор на родния си град, както и в учебния хор в Стара Загора. Въпреки това той няма желание да посвети живота на гения си, а се стреми да построи военна кариера. През 1916 година, едвам 10-годишен, Аспарух постъпва във Военното учебно заведение в София. Там се среща с различен незабравим създател – Христо Смирненски. От тяхното другарство се ражда песента “Горчиво кафе ” по стихове на поета. Именно до момента в който учи за царски офицер, бъдещата звезда има щастието неговата естествена заложба да бъде открита от маестро Георги Атанасов. Маестрото, впечатлен от невероятния гений на младежа, се пробва да го насочи към музиката непременно. Оттук нататък пътят към международната сцена е отворен.Лешников постъпва в класа на вокалния възпитател проф. Иван Вульпе, а през 1922 година отпътува за Германия и се записва в Берлинската консерватория. В немската столица работи като сервитьор, с цел да се устоя. Това продължава до 1927 година, когато българинът става солист на хора “Charell-Revue chorus ”.Началото на огромната популярност, въпреки и никой да не е подозирал за това тогава, идва на 18 декември същата година. На тази дата Хари Фромерман предава на берлински вестник публикация, посредством която търси музиканти. От явилите се близо 100 претендента обаче само басът Роберт Биберти е утвърден. Именно той е индивидът, който кани Лешников в секстета няколко дни по-късно.
През лятото на 1928 година артистите провеждат прослушване в “Берлинската канара ”. То обаче минава пагубно. Следващото прослушване се увенчава с триумф – новоизгряващата група бива видяна от Ерик Чаръл – един от водещите берлински сътрудници в локалния шоубизнес. Именно той дава и името на групата – “Комедиан хармонистс ”. Така на 28 септември секстетът излиза за първи път дружно на сцена. Мястото е “Гросес шаушпиелхаус ”, благосъстоятелност на сътрудника. Само три седмици по-късно “хармонистите ” взимат присъединяване и като част от програмата на Берлинско кабаре. Приходите се повишават бързо и скоро всеки реномиран уредник на концерти и представления в немската столица се стреми да ангажира групата. Не закъсняват и гастролите из цялата страна. За да задоволят ентусиазма на феновете си и с цел да затвърдят триумфа си, “Веселите хармонисти ” подхващат независимо турне с първа стъпка Лайпциг. 45 години след премиерата на 26.01.1930 година Ари споделя следното: “Това кряскане, това лудеене на публиката – аз стоях с отворена уста. Не можех да приказвам, единствено сълзи. Плачех от наслада. ” През тази година изнасят първия си концерт зад граница – в Амстердам, и биват снимани за първи път във филм. В най- мощните години на състава всеки един от членовете му печели сред 40 000 и 60 000 марки – суми, които за времето си са съизмерини с възнагражденията на днешните футболни звезди.След започването на Втората международна война Лешников се завръща в България. В родината си хасковлията няма звездния живот от преди войната. Както в Германия, по този начин и у нас властта пречи на неговото творчество. В този случай комунистите са подозрителни към Лешников поради довоенния му интервал в страната на Гьоте. Абсурдна обстановка, в която той е неуместен за всяка страна, без да има никаква персонална виновност за това отношение. Все отново през 1951 година оперният артист Георги Белчев се пробва да сътвори сходен на “Комедиан Хармонистс ” квинтет. Разбира се, с присъединяване на Ари. Налаганият от политическия режим музикален усет за жал не оставя късмет на сходен състав да просъществува и този план остава несполучлив.Повече за живота на огромния музикант Аспарух Лешников – Ари и за това, което се случва с него след Втората международна война може да чуете в звуковия файл.
Източник: front.bg
КОМЕНТАРИ