Големи гиганти и производители на аспартам, включително в България, ще бъдат сериозно засегнати, ако подсладителят бъде забранен
Аспартамът е неестествен подсладител. Съдържанието му е от две аминокиселини - аспарагинова киселина и метилов естер на фенилаланина. Истарията му стартира от декември 1965 година, когато Джеймс М. Шлатер го открива, по време на основаване на препарати за лекуване на стомаха. Подсладителят е утвърден чак през 1981 година от Американската организация по храните и медикаментите (FDA). Дотогава не са били налични задоволително доказателства за неговта сигурност. Днес той е един от най-разпространените изкуствени подсладители в света. Миналата седмица стана ясно, че той може да бъде разгласен за вероятен канцероген идващия месец от водещ международен здравен орган, съгласно източници на Reuters. По тематиката беседваме с специалистът Светла Лесова, която има над 20 години опит в огромния корпоративен бизнес и е притежател на марката Vidas.
Източник:
Г-жо Лесова, съгласно източници на огромни медии аспартамът ще бъде разгласен за вероятен канцероген до месец от Международната организация за проучване на рака. Време ли беше това да се случи?
Категорично беше време това да се случи. Всичко, което влагаме в храните и напитките, което не е от натурален източник, а синтетично основан няма място в тях. Не е редно да вършим взаимни отстъпки с този тип първични материали. Още от 1981 година се повдига въпросът дали подсладителят е безвреден и към тогавашния миг се споделя, че в избрани количества е безвреден. Вероятно и към този интервал е зародил като вероятен сурогат на захарта, което на оня стадий може би се е сметнал за нещо революционно.
Нешо повече - посредством потреблението на изкуствено основани подсладители се счита, че се взема решение казусът със захарта, само че в това време ние си вредим доста повече с това, че вкарваме тази синтетична суровина в организма си.
Наистина ли аспартамът е толкоз нездравословен в дребни количества? Според Cъвмecтният eĸcпepтeн ĸoмитeт нa CЗO и Opгaнизaциятa пo xpaнитe JECFA възpacтeн c тeглo 60 ĸг. тpябва дa изпиe мeждy 12 и 36 ĸeнчeтa гaзиpaнa вoдa - в зaвиcимocт oт ĸoличecтвoтo acпapтaм в нaпитĸaтa - вceĸи дeн, зa дa бъдe излoжeн нa pиcĸ. Какво смятате за това? Консумация в дребни количества и всеки ден нездравословна ли е?
Само фактът, че СЗО подвига въпроса демонстрира, че фактически риск съществува, би трябвало да ни гори доста. Човек в никакъв случай не се замисля какъв брой тъкмо употребява от даден артикул. Освен това сега продуктите със zero sugar са в същински взрив, тъй като хората се тормозят от доста захар в продуктите и считат, че това е здравословна алтернатива. Фактологично е вярно, че няма захар в напитката, само че морално е безусловно погрешно, в случай че се популяризира като здравословно.
От безалкохолни питиета до дъвки: Един от най-разпространените подсладители в света може да предизвиква рак
Според отдела за проучване на рака на Световната здравна организация
Знаем, че изкуственият подсладител се употребява за изработката на редица газирани известни (и не само) питиета, дъвки, само че има ли пакетирани храни, за които не подозираме, че има аспартам в тях и в случай че да, кои са те?
Да, в бозата го има. Но най-често аспартамът е срещан в напитките и дъвките. Не е постоянно срещан в други сладки произведения. Разбира се, зависи от производителя. Отговорността за това хората да бъдат осведомени за това какво употребяват е в ръцете на производителя. Не можеш да твърдиш, че напитката е с нула грама захар и в това време да премълчаваш останалата част от историята. Това е откровена илюзия за потребителя.
Решенията за оповестяване на подсладителя за втзможен канцероген могат да имат голямо влияние върху хранително-вкусовата индустрия. Можем ли да посочим в какви мащаби ще те какъв брой компании ще бъдат засегнати)?
Действително ще бъдат наранени доста компании, освен притежатели на марката, само че и производители на аспартам. В България е един от най-големите производители на аспартам, който доставя за едни от огромните играчи на пазара. Това сигурно ще има последствия върху една промишленост, която ще бъде наранена.
Ако подсладителят бъде в действителност неразрешен, то кой би бил неговият сурогат?
Има много натурални други възможности за нула захар като стевия, малтитол, еритритол. Те са натурален естествен източник на наслада без да носят захар. Всичко е въпрос на калкулация. Едното (аспартамът) е доста по-евтино, само че нашето здраве не е въпрос на екселска таблица. Ето за какво е нужна тази мярка, с цел да сме сигурни, че всичко, което консумираме в огромни количества не е носи риск за здравето.
Източник:
Г-жо Лесова, съгласно източници на огромни медии аспартамът ще бъде разгласен за вероятен канцероген до месец от Международната организация за проучване на рака. Време ли беше това да се случи?
Категорично беше време това да се случи. Всичко, което влагаме в храните и напитките, което не е от натурален източник, а синтетично основан няма място в тях. Не е редно да вършим взаимни отстъпки с този тип първични материали. Още от 1981 година се повдига въпросът дали подсладителят е безвреден и към тогавашния миг се споделя, че в избрани количества е безвреден. Вероятно и към този интервал е зародил като вероятен сурогат на захарта, което на оня стадий може би се е сметнал за нещо революционно.
Нешо повече - посредством потреблението на изкуствено основани подсладители се счита, че се взема решение казусът със захарта, само че в това време ние си вредим доста повече с това, че вкарваме тази синтетична суровина в организма си.
Наистина ли аспартамът е толкоз нездравословен в дребни количества? Според Cъвмecтният eĸcпepтeн ĸoмитeт нa CЗO и Opгaнизaциятa пo xpaнитe JECFA възpacтeн c тeглo 60 ĸг. тpябва дa изпиe мeждy 12 и 36 ĸeнчeтa гaзиpaнa вoдa - в зaвиcимocт oт ĸoличecтвoтo acпapтaм в нaпитĸaтa - вceĸи дeн, зa дa бъдe излoжeн нa pиcĸ. Какво смятате за това? Консумация в дребни количества и всеки ден нездравословна ли е?
Само фактът, че СЗО подвига въпроса демонстрира, че фактически риск съществува, би трябвало да ни гори доста. Човек в никакъв случай не се замисля какъв брой тъкмо употребява от даден артикул. Освен това сега продуктите със zero sugar са в същински взрив, тъй като хората се тормозят от доста захар в продуктите и считат, че това е здравословна алтернатива. Фактологично е вярно, че няма захар в напитката, само че морално е безусловно погрешно, в случай че се популяризира като здравословно.
От безалкохолни питиета до дъвки: Един от най-разпространените подсладители в света може да предизвиква рак
Според отдела за проучване на рака на Световната здравна организация
Знаем, че изкуственият подсладител се употребява за изработката на редица газирани известни (и не само) питиета, дъвки, само че има ли пакетирани храни, за които не подозираме, че има аспартам в тях и в случай че да, кои са те?
Да, в бозата го има. Но най-често аспартамът е срещан в напитките и дъвките. Не е постоянно срещан в други сладки произведения. Разбира се, зависи от производителя. Отговорността за това хората да бъдат осведомени за това какво употребяват е в ръцете на производителя. Не можеш да твърдиш, че напитката е с нула грама захар и в това време да премълчаваш останалата част от историята. Това е откровена илюзия за потребителя.
Решенията за оповестяване на подсладителя за втзможен канцероген могат да имат голямо влияние върху хранително-вкусовата индустрия. Можем ли да посочим в какви мащаби ще те какъв брой компании ще бъдат засегнати)?
Действително ще бъдат наранени доста компании, освен притежатели на марката, само че и производители на аспартам. В България е един от най-големите производители на аспартам, който доставя за едни от огромните играчи на пазара. Това сигурно ще има последствия върху една промишленост, която ще бъде наранена.
Ако подсладителят бъде в действителност неразрешен, то кой би бил неговият сурогат?
Има много натурални други възможности за нула захар като стевия, малтитол, еритритол. Те са натурален естествен източник на наслада без да носят захар. Всичко е въпрос на калкулация. Едното (аспартамът) е доста по-евтино, само че нашето здраве не е въпрос на екселска таблица. Ето за какво е нужна тази мярка, с цел да сме сигурни, че всичко, което консумираме в огромни количества не е носи риск за здравето.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ