Работодателите искат оставката на социалния министър
Асоциацията на организациите на българските работодатели упорства за неотложно отдръпване от служба на министъра на труда и обществената политика Бисер Петков 
Бисер Петков е министър на труда и обществената политика. Роден е на 6... към профила. Това оповестиха от пресцентъра на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Причината за желаната оставка са предложенията за административно нарастване на минималните осигурителни приходи по съществени стопански действия и квалификационни групи специалности /МОД/ от 3,9 на 100, както и на минималната работна заплата /МРЗ/ от 510 лева през 2018 година, които са към този момент импортирани по формален път посредством плана на Закон за бюджета на Държавното публично обезпечаване.
Национално представителни работодателски организации показват, че минималните прагове и минималната заплата не са контрактувани сред обществените сътрудници. Според бизнеса има фрапантното несъгласие на тези планове с обективните стопански действителности и рекомендации на Европейската комисия.
Работодателите декларират, че минималните осигурителни приходи бяха въведени преди близо петнадесет години като мярка за изсветляване на приходите от труд, като в първите години мярка е имала прочут резултат, само че с течение на времето е станала неефективна и се трансформира в тежест за конкурентостта на стопанската система и заетостта.
В годините на световната икономическа рецесия от 2008 година, административно определяният най-малък застрахователен приход по съществени стопански действия и квалификационни групи специалности /МОД/ се разминава фрапантно със характерното положение на обособените браншове и предприятия, динамичността на заетостта, общата и секторна продуктивност на труда и растежа на цените, допълват от бизнеса. Според работодателите този метод усилва сивия бранш и лимитира заетостта в обособени райони, браншове, предприятия и на уязвими обществени групи с ниска подготовка. Тези причини са представяни неведнъж и в рекомендации на Европейската комисия, Световната банка и Международния валутен фонд, означават от бизнеса.
Работодателите още веднъж напомнят, че сходни механизми за установяване на прагове на МОД по обособени специалности, длъжности и стопански действия не се ползват в нито една от страните членки на Европейски Съюз.
В позицията на АОБР се отбелязва, че е в ход и увеличение на ставките на осигурителните вноски за фонд "Пенсии " на ДОО, без значение от в началото декларираните планове за отвод от увеличение на данъчно осигурителната тежест. Същевременно в Наказателния кодекс бяха признати текстове за наказателно гонене на отклоняването от осигурителни отговорности в обилни размери, което в допълнение обезсмисля нормативното установяване на прагове за МОД, допълват от бизнеса.
Работодателите обръщат внимание и на подхванатото административно нарастване на минималните пенсии за застрахователен стаж и възраст, което не е обвързано с осигурителния принос и, съгласно тях, нарушава правилата на признатия пенсионно застрахователен модел. Тези спомагателни заплащания следваше да бъдат поети от системата на общественото подкрепяне, допълват от бизнеса.
Реалното нарастване на МОД за 2017 година е 2.5 на 100, макар че не бе приложено административно. В същото време през първото полугодие на 2017 година растежът на разноските на работодателите за труд през второто тримесечие е 11 на 100, по отношение на същия интервал на 2016 година, а приходите от осигурителни вноски нарастват с над 10 на 100 при съпоставими условия. Това още един път и изрично потвърждава неадекватността на праговете за МОД, считат от бизнеса.
Работодателите означават, че прегледът на измененията в така наречен "специфични рекомендации за страната " от последните години демонстрира, че Европейска комисия също не поддържа определянето на МОД по длъжности и стопански действия.
Публично декларираните планове за административно повишаване на праговете за МОД с 3,9 на 100 и нарастване на МРЗ на 510 лева, през 2018 година, не са съветвани авансово с нас като национално представителни работодателски организации, декларират още от бизнеса.
Според работодателите това е стъпка, директно ориентирана против обществения разговор, която показва отвод от осъществяване на характерните рекомендации на Европейска комисия, включително за актуализация на МРЗ след приемане на консенсусен транспарантен механизъм за нейното установяване, отлагано повече от три години, както и за предприемане на структурни промени на пазара на труда, гарантиращи конкурентостта на стопанската система и дълготраен постоянен стопански напредък.
Бисер Петков е министър на труда и обществената политика. Роден е на 6... към профила. Това оповестиха от пресцентъра на Асоциацията на индустриалния капитал в България.Причината за желаната оставка са предложенията за административно нарастване на минималните осигурителни приходи по съществени стопански действия и квалификационни групи специалности /МОД/ от 3,9 на 100, както и на минималната работна заплата /МРЗ/ от 510 лева през 2018 година, които са към този момент импортирани по формален път посредством плана на Закон за бюджета на Държавното публично обезпечаване.
Национално представителни работодателски организации показват, че минималните прагове и минималната заплата не са контрактувани сред обществените сътрудници. Според бизнеса има фрапантното несъгласие на тези планове с обективните стопански действителности и рекомендации на Европейската комисия.
Работодателите декларират, че минималните осигурителни приходи бяха въведени преди близо петнадесет години като мярка за изсветляване на приходите от труд, като в първите години мярка е имала прочут резултат, само че с течение на времето е станала неефективна и се трансформира в тежест за конкурентостта на стопанската система и заетостта.
В годините на световната икономическа рецесия от 2008 година, административно определяният най-малък застрахователен приход по съществени стопански действия и квалификационни групи специалности /МОД/ се разминава фрапантно със характерното положение на обособените браншове и предприятия, динамичността на заетостта, общата и секторна продуктивност на труда и растежа на цените, допълват от бизнеса. Според работодателите този метод усилва сивия бранш и лимитира заетостта в обособени райони, браншове, предприятия и на уязвими обществени групи с ниска подготовка. Тези причини са представяни неведнъж и в рекомендации на Европейската комисия, Световната банка и Международния валутен фонд, означават от бизнеса.
Работодателите още веднъж напомнят, че сходни механизми за установяване на прагове на МОД по обособени специалности, длъжности и стопански действия не се ползват в нито една от страните членки на Европейски Съюз.
В позицията на АОБР се отбелязва, че е в ход и увеличение на ставките на осигурителните вноски за фонд "Пенсии " на ДОО, без значение от в началото декларираните планове за отвод от увеличение на данъчно осигурителната тежест. Същевременно в Наказателния кодекс бяха признати текстове за наказателно гонене на отклоняването от осигурителни отговорности в обилни размери, което в допълнение обезсмисля нормативното установяване на прагове за МОД, допълват от бизнеса.
Работодателите обръщат внимание и на подхванатото административно нарастване на минималните пенсии за застрахователен стаж и възраст, което не е обвързано с осигурителния принос и, съгласно тях, нарушава правилата на признатия пенсионно застрахователен модел. Тези спомагателни заплащания следваше да бъдат поети от системата на общественото подкрепяне, допълват от бизнеса.
Реалното нарастване на МОД за 2017 година е 2.5 на 100, макар че не бе приложено административно. В същото време през първото полугодие на 2017 година растежът на разноските на работодателите за труд през второто тримесечие е 11 на 100, по отношение на същия интервал на 2016 година, а приходите от осигурителни вноски нарастват с над 10 на 100 при съпоставими условия. Това още един път и изрично потвърждава неадекватността на праговете за МОД, считат от бизнеса.
Работодателите означават, че прегледът на измененията в така наречен "специфични рекомендации за страната " от последните години демонстрира, че Европейска комисия също не поддържа определянето на МОД по длъжности и стопански действия.
Публично декларираните планове за административно повишаване на праговете за МОД с 3,9 на 100 и нарастване на МРЗ на 510 лева, през 2018 година, не са съветвани авансово с нас като национално представителни работодателски организации, декларират още от бизнеса.
Според работодателите това е стъпка, директно ориентирана против обществения разговор, която показва отвод от осъществяване на характерните рекомендации на Европейска комисия, включително за актуализация на МРЗ след приемане на консенсусен транспарантен механизъм за нейното установяване, отлагано повече от три години, както и за предприемане на структурни промени на пазара на труда, гарантиращи конкурентостта на стопанската система и дълготраен постоянен стопански напредък.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ