Вижте позицията на работодателите относно предложението за рестарт на проекта АЕЦ “Белене”
Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) изпрати позицията си до националните представители относно предложението за рестарт на плана АЕЦ “Белене”, допълвайки изискванията на Министерство на енергетиката. Това оповестиха от пресслужбата на БСК.
Прилагаме обръщението на АОБР без редакторска интервенция:
ДО НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ
ОТ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
През последните дни публичното мнение в България е мощно възбудено от предлагането за „ рестартиране “ на АЕЦ „ Белене “. На 7 юни 2018 година следва Народното събрание да вземе извънредно отговорно решение по въпроса за връщането на този план в дневния ред на българската енергетика и при какви условия да стане това или, респективно – за продължение на мораториума.
Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) неведнъж е изразявала позицията се по повод създаването и реализацията на нови енергийни планове – това е задоволително при безапелационното изискване да стане напълно на пазарен принцип, без задължения както за обезпечени количества, по този начин и за преференциални цени.
Министър Петкова анонсира, че планът АЕЦ „ Белене “ ще се реализира при „ пазарни условия “, само че като такива тя огласява досега единствено две условия:
да няма държавни гаранции по реализирането на проекта;да няма дълготрайни контракти за изкупуване на създадената електрическа енергия.
Не откриваме обществено декларирана експлицитна възбрана на:
преференциално ценообразуване;възможни доплащания на ценови разлики и/или премии;корпоративни гаранции от държавните сдружения в енергетиката, да вземем за пример Български енергиен холдинг, Национална електрическа компания, АЕЦ Козлодуй.
Всъщност, гореизложените условия надали изчерпват вероятните непазарни способи за ощетяване на данъкоплатците – корпоративни и физически лица. Следователно, осланяйки се на доброжелателността както на законодателната, по този начин и на изпълнителната власт, настояваме за ясна и еднопосочна декларация, че ще бъдат пресечени всевъзможни благоприятни условия за „ нововъведения “ и използване на схеми за непазарни доходи.
Прозрачност, пазарност, икономическа заможност – това са базови правила, които могат да обезпечат дълготрайната резистентност на един план. Отчитайки тези правила, направените вложения досега, както и мащаба на плана АЕЦ „ Белене “, един сполучлив сюжет за реализация може да включва следните стъпки:
Държавата апортира в обществено сдружение досегашните материални и нематериални активи, включващи инженеринг, лицензионни права, площадка, осъществени строителни работи, както и цялото получено или идно да бъде получено съоръжение, на което България е легален собственик;Прави се проспект за обществено предложение на емисия акции на това обществено сдружение на фондовата борса в размер, обезпечаващ набирането на задоволителен капитал за реализиране на капиталовата стратегия – по този начин по допустимо най-прозрачен и пазарен метод ще бъде оценена икономическата заможност на проекта;Публичното сдружение, в което след нарастването на капитала вземат участие съответните вложители – стратегически, институционални, както евентуално и по-дребни такива (ако бизнес публиката в действителност счита, че планът е рентабилен), довършва построяването на обекта АЕЦ „ Белене “, като е прекомерно евентуално да има нужда от ангажиране и на дългов капитал;Като вложител и оператор на инсталацията АЕЦ „ Белене “, общественото сдружение осъществя създадената електрическа енергия на енергийната борса – от първия до последния мегаватчас на пазарни цени.
Това, съгласно нас, е реалистичната скица, по която би могъл да се реализира планът АЕЦ „ Белене “ – воден от икономическа логичност и прагматизъм – без идеологеми, геополитически тълкования, патетична словосъчетание и търсене на политически дивиденти. В същото време, като отчитаме декларираните публични планове да се започва процедура за избор на стратегически вложител, считаме, че предварителните условия за водене на договаряния с евентуалните претенденти следва да включват като съществени условия – обезпечаването на бистрота, реализация на плана на пазарен принцип и други използвани условия, част от които са посочени нагоре.
Считаме, че е нужна обществена полемика с присъединяване на всички заинтригувани страни, а не разпространение на неистинска информация – за цената на електрическата енергия, създадена от АЕЦ „ Белене “, за размера на бъдещото електропотребление, за неналичието на други възможности.
С аргумента, че такава била цената на електрическата енергия, създавана от АЕЦ „ Козлодуй “, в общественото медийно пространство самоуверено се разясняват цени на създадената от бъдещата АЕЦ „ Белене “ електрическа енергия в интервала сред 25 и 50 евро за мегаватчас. Теза, която дефинираме като несъстоятелна и несъответстваща на наличната информация – за съпоставяне, планът Hinkley Point C, Англия декларира цена от 92,50 английски паунда за мегаватчас, при контракт за 35-годишен интервал. През 2019 година се чака в Беларус да проработи нова АЕЦ, цените на която са от порядъка на 110 евро за мегаватчас. Проектът Akkuyu, Турция допуска цена от 124 щатски $ за мегаватчас, а плановете за плана на разширение с два нови блока Paksi, Унгария са в горната граница на интервала 80-110 евро за мегаватчас.
Националният статистически институт редовно създава и разгласява енергийни планове, в това число общ енергиен баланс, първично енергийно ползване, енергийна активност на стопанската система. Анализът им недвусмислено демонстрира възстановяване на енергийната успеваемост – за съпоставяне, при 0,470 тона нефтен еквивалент за 1000 евро Брутният вътрешен продукт през 2012г., същият индикатор за 2016 година е 0,423. Същият извод можем да създадем и за електроинтензивността – до момента в който през 2012 година за 1000 евро Брутният вътрешен продукт са били вложени над 820 киловатчаса, през 2016 година употребяваната електрическа енергия е 765 киловатчаса. Впрочем, чистото електропотребление в страната (отчитайки чистото произвеждане и физическия импорт, приспадайки загубите в електропреносната мрежа, потребностите от контролиране на електроенергийната система и физическия износ) през последните години е стабилно в интервала 31-32 тераватчаса (данни на ЕСО, КЕВР и НЕК), при 3-4 процентен стопански напредък годишно. Естествено, налице е забележителен неосъществен капацитет за усъвършенствания в това отношение.
Съществуват различни благоприятни условия – както в областта на енергопроизводство, по този начин и във връзка с енергопотреблението и енергийната успеваемост. Сред образците – новите генерации ВЕИ към този момент генерират електрическа енергия със доста по-ниски цени спрямо близкото минало, възходящото ползване на природен газ неизбежно ще замести част от употребяваната понастоящем електрическа енергия (тенденция измежду битовите абонати), създават се интелигентни мрежови решения, оптимизиращи двупосочната електросвързаност, забележителен е софтуерният прогрес и при вероятните решения за дейно предпазване на електрическа енергия и уравновесено електропотребление при оптимална електрогенерация.
При реализация на плана “Белене” следва да бъдат отстранени всички опасности, свързани с преобладаващите “нашенски” разбирания за качество и надзор на осъществяване, артикул на корупционната среда и политическа интервенция, в това число във чисто механически въпроси. Необходими са спомагателни гаранции за дейно използване на нормите за възлагане на поръчки с висока социална значителност и разходване на значими средства, за високо качество на осъществяване, за справедлива оценка на технологията на реакторите, и ръководство на риска на най-високото достижимо ниво, задоволително за цялото ни общество, за европейските ни сътрудници и съседи.
Не на последно място, гласуването на решение по отношение на мораториума от Народното събрание следва да протече редом с разискването на Стратегията за стабилно енергийно развиване до 2030 година, чието правене бе предоставено на Министерството на енергетиката.
С УВАЖЕНИЕ,
/п/
Димитър Бранков
Зам.-председател на БСК
По предписание на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ
Прилагаме обръщението на АОБР без редакторска интервенция:
ДО НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ
ОТ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
През последните дни публичното мнение в България е мощно възбудено от предлагането за „ рестартиране “ на АЕЦ „ Белене “. На 7 юни 2018 година следва Народното събрание да вземе извънредно отговорно решение по въпроса за връщането на този план в дневния ред на българската енергетика и при какви условия да стане това или, респективно – за продължение на мораториума.
Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) неведнъж е изразявала позицията се по повод създаването и реализацията на нови енергийни планове – това е задоволително при безапелационното изискване да стане напълно на пазарен принцип, без задължения както за обезпечени количества, по този начин и за преференциални цени.
Министър Петкова анонсира, че планът АЕЦ „ Белене “ ще се реализира при „ пазарни условия “, само че като такива тя огласява досега единствено две условия:
да няма държавни гаранции по реализирането на проекта;да няма дълготрайни контракти за изкупуване на създадената електрическа енергия.
Не откриваме обществено декларирана експлицитна възбрана на:
преференциално ценообразуване;възможни доплащания на ценови разлики и/или премии;корпоративни гаранции от държавните сдружения в енергетиката, да вземем за пример Български енергиен холдинг, Национална електрическа компания, АЕЦ Козлодуй.
Всъщност, гореизложените условия надали изчерпват вероятните непазарни способи за ощетяване на данъкоплатците – корпоративни и физически лица. Следователно, осланяйки се на доброжелателността както на законодателната, по този начин и на изпълнителната власт, настояваме за ясна и еднопосочна декларация, че ще бъдат пресечени всевъзможни благоприятни условия за „ нововъведения “ и използване на схеми за непазарни доходи.
Прозрачност, пазарност, икономическа заможност – това са базови правила, които могат да обезпечат дълготрайната резистентност на един план. Отчитайки тези правила, направените вложения досега, както и мащаба на плана АЕЦ „ Белене “, един сполучлив сюжет за реализация може да включва следните стъпки:
Държавата апортира в обществено сдружение досегашните материални и нематериални активи, включващи инженеринг, лицензионни права, площадка, осъществени строителни работи, както и цялото получено или идно да бъде получено съоръжение, на което България е легален собственик;Прави се проспект за обществено предложение на емисия акции на това обществено сдружение на фондовата борса в размер, обезпечаващ набирането на задоволителен капитал за реализиране на капиталовата стратегия – по този начин по допустимо най-прозрачен и пазарен метод ще бъде оценена икономическата заможност на проекта;Публичното сдружение, в което след нарастването на капитала вземат участие съответните вложители – стратегически, институционални, както евентуално и по-дребни такива (ако бизнес публиката в действителност счита, че планът е рентабилен), довършва построяването на обекта АЕЦ „ Белене “, като е прекомерно евентуално да има нужда от ангажиране и на дългов капитал;Като вложител и оператор на инсталацията АЕЦ „ Белене “, общественото сдружение осъществя създадената електрическа енергия на енергийната борса – от първия до последния мегаватчас на пазарни цени.
Това, съгласно нас, е реалистичната скица, по която би могъл да се реализира планът АЕЦ „ Белене “ – воден от икономическа логичност и прагматизъм – без идеологеми, геополитически тълкования, патетична словосъчетание и търсене на политически дивиденти. В същото време, като отчитаме декларираните публични планове да се започва процедура за избор на стратегически вложител, считаме, че предварителните условия за водене на договаряния с евентуалните претенденти следва да включват като съществени условия – обезпечаването на бистрота, реализация на плана на пазарен принцип и други използвани условия, част от които са посочени нагоре.
Считаме, че е нужна обществена полемика с присъединяване на всички заинтригувани страни, а не разпространение на неистинска информация – за цената на електрическата енергия, създадена от АЕЦ „ Белене “, за размера на бъдещото електропотребление, за неналичието на други възможности.
С аргумента, че такава била цената на електрическата енергия, създавана от АЕЦ „ Козлодуй “, в общественото медийно пространство самоуверено се разясняват цени на създадената от бъдещата АЕЦ „ Белене “ електрическа енергия в интервала сред 25 и 50 евро за мегаватчас. Теза, която дефинираме като несъстоятелна и несъответстваща на наличната информация – за съпоставяне, планът Hinkley Point C, Англия декларира цена от 92,50 английски паунда за мегаватчас, при контракт за 35-годишен интервал. През 2019 година се чака в Беларус да проработи нова АЕЦ, цените на която са от порядъка на 110 евро за мегаватчас. Проектът Akkuyu, Турция допуска цена от 124 щатски $ за мегаватчас, а плановете за плана на разширение с два нови блока Paksi, Унгария са в горната граница на интервала 80-110 евро за мегаватчас.
Националният статистически институт редовно създава и разгласява енергийни планове, в това число общ енергиен баланс, първично енергийно ползване, енергийна активност на стопанската система. Анализът им недвусмислено демонстрира възстановяване на енергийната успеваемост – за съпоставяне, при 0,470 тона нефтен еквивалент за 1000 евро Брутният вътрешен продукт през 2012г., същият индикатор за 2016 година е 0,423. Същият извод можем да създадем и за електроинтензивността – до момента в който през 2012 година за 1000 евро Брутният вътрешен продукт са били вложени над 820 киловатчаса, през 2016 година употребяваната електрическа енергия е 765 киловатчаса. Впрочем, чистото електропотребление в страната (отчитайки чистото произвеждане и физическия импорт, приспадайки загубите в електропреносната мрежа, потребностите от контролиране на електроенергийната система и физическия износ) през последните години е стабилно в интервала 31-32 тераватчаса (данни на ЕСО, КЕВР и НЕК), при 3-4 процентен стопански напредък годишно. Естествено, налице е забележителен неосъществен капацитет за усъвършенствания в това отношение.
Съществуват различни благоприятни условия – както в областта на енергопроизводство, по този начин и във връзка с енергопотреблението и енергийната успеваемост. Сред образците – новите генерации ВЕИ към този момент генерират електрическа енергия със доста по-ниски цени спрямо близкото минало, възходящото ползване на природен газ неизбежно ще замести част от употребяваната понастоящем електрическа енергия (тенденция измежду битовите абонати), създават се интелигентни мрежови решения, оптимизиращи двупосочната електросвързаност, забележителен е софтуерният прогрес и при вероятните решения за дейно предпазване на електрическа енергия и уравновесено електропотребление при оптимална електрогенерация.
При реализация на плана “Белене” следва да бъдат отстранени всички опасности, свързани с преобладаващите “нашенски” разбирания за качество и надзор на осъществяване, артикул на корупционната среда и политическа интервенция, в това число във чисто механически въпроси. Необходими са спомагателни гаранции за дейно използване на нормите за възлагане на поръчки с висока социална значителност и разходване на значими средства, за високо качество на осъществяване, за справедлива оценка на технологията на реакторите, и ръководство на риска на най-високото достижимо ниво, задоволително за цялото ни общество, за европейските ни сътрудници и съседи.
Не на последно място, гласуването на решение по отношение на мораториума от Народното събрание следва да протече редом с разискването на Стратегията за стабилно енергийно развиване до 2030 година, чието правене бе предоставено на Министерството на енергетиката.
С УВАЖЕНИЕ,
/п/
Димитър Бранков
Зам.-председател на БСК
По предписание на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ