АЕЖ е против ограничаването на достъпа до обществена информация посредством Закона за акцизите
Асоциацията на европейските публицисти – България се разгласи срещу ограничението на достъпа до социална информация посредством промени пъкъл хок в преходни и заключителни разпореждания на закони, които нямат нищо общо с тази тематика.
Ето и цялата позиция на АЕЖ:
Миналата седмица група народни представители внасят Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните хранилища. Изненадващо с него се променя и Законът за достъп до социална информация посредством преходни и заключителни разпореждания, като също така се променят Закон за гражданското въздухоплаване, Закон за корпоративното подоходно облагане и то в разнородни материи, които нямат нищо общо. Така с на пръв взор привидния мотив за налагане на данък на тютюн за пушене, в който има избран % глицерин, изненадващо се протяга ръка на метода на установяване на разноските за достъп до социална информация.
Това е скандално по две аргументи – 1. тъй като се прави “през задния вход” с вярата явно да мине скрито и 2. тъй като може да докара до злоупотреби от институции, които да вкарат несъразмерни такси и по този начин да лимитират достъпа до информация.
Какъв е сегашният ред?
По в този момент настоящата уредба, по предписание самият достъп до социална информация е безвъзмезден, като следва да се заплатят само направените разноските по даване на социална информация по нормативи, избрани от министъра на финансите. Те не могат да превишат самите материални разноски по даването им. Така е издадена Заповед ЗМФ № 1472 от 29 ноември 2011 година на министъра на финансите, по която сега разноските са петдесет стотинки за дискета (0,50 лева.), петдесет стотинки за CD (0,50лв), девет стотинки (0,09лв) за ксерокскопие, лев и петнадесет стотинки (1,15лв) за аудиокасета и така нататък Досега, няма случаи на разнопосочно пояснение на заповедта, нито проблем с използването й.
Какво се предлага?
Със законопроекта се предлага да отпадне пълномощието на министъра на финансите да дефинира със заповед тези разноски, а вместо това да се одобри, че „ заявителите заплащат материалните разноски по даването на публичната информация “. В претекстовете е посочено, че опцията тези разноски да се дефинират от министъра на финансите съставлява справедлив риск за прецизното съблюдаване на посоченото законово условие.
Ако измененията се одобряват обаче, всяка институция – министерство, организация, община, кметство и така нататък ще дефинира сама размера на материалните разноски. Асоциацията на европейските публицисти показва мощното си безпокойствие преди всичко от метода, по който се вършат промени в подобен значим закон, като Закона за достъп до социална информация и то за следващ път посредством преходни и заключителни разпореждания, като това се прави посредством промени в закон, който няма и нищо общо със ЗДОИ. На второ място, считаме, че направеното предложение е голословно, не е аргументирано добре, липсва оценка на влияние на законодателството, както и подробни и обосновани претекстове, които да почиват на съответен разбор на проблеми, свързани с досегашното използване на заповедта на министъра.
Най-сетне, считаме, че законодателният метод, при който законите се трансформират без спор, без задоволителен период за консултиране със заинтригуваните страни, без надлежна оценка на влияние на законодателството и най-много посредством смяна, която касае правото на достъп до информация, като едно от главните конституционни права, само че това не се съветва с правна комисия и минава през напълно друг закон, е симптом за неприятна законодателна техника и заплашва метода на действие на демократичния развой. Избраният от депутатите метод подкопава доверието в метода им на работа и основава подозрения, че поправката има цели, диаметрално противоположни на декларираните в претекстовете.
В умозаключение, бихме желали да напомним, че правото на достъп до социална информация е освен главно конституционно право, само че е основно за работата на публицистите и за действието на демокрацията. Единният метод, при който разноските по достъп до социална информация са минимални и са свързани само с размера на цената на ксерокс копието на лист хартия или на диск, на който да се качи информация, е един от позитивните детайли на ЗДОИ и на заповедта на министъра. Всяко отклоняване от това предписание основава рискове за произвол и за нееднакъв метод, а от там и за дискриминация. Това важи изключително за дребните обитаеми места, в които дребните районни медии и в този момент срещат компликации при достъпа си до информация. Ще напомним само решението на общинския съвет в Каварна, който преди по-малко от месец се опита да вкара такса „ журналист”.
Обществената информация принадлежи на цялото общество. Достъпът до нея е главен инструмент за уведомяването най-много от публицистите за протичащото се в администрацията и за решенията, от които зависи цялото общество. Тя следва да остане безвъзмездна, а разноските по възнаграждение на материалните разноски, следва да останат минимални и идентични.
Ето и цялата позиция на АЕЖ:
Миналата седмица група народни представители внасят Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните хранилища. Изненадващо с него се променя и Законът за достъп до социална информация посредством преходни и заключителни разпореждания, като също така се променят Закон за гражданското въздухоплаване, Закон за корпоративното подоходно облагане и то в разнородни материи, които нямат нищо общо. Така с на пръв взор привидния мотив за налагане на данък на тютюн за пушене, в който има избран % глицерин, изненадващо се протяга ръка на метода на установяване на разноските за достъп до социална информация.
Това е скандално по две аргументи – 1. тъй като се прави “през задния вход” с вярата явно да мине скрито и 2. тъй като може да докара до злоупотреби от институции, които да вкарат несъразмерни такси и по този начин да лимитират достъпа до информация.
Какъв е сегашният ред?
По в този момент настоящата уредба, по предписание самият достъп до социална информация е безвъзмезден, като следва да се заплатят само направените разноските по даване на социална информация по нормативи, избрани от министъра на финансите. Те не могат да превишат самите материални разноски по даването им. Така е издадена Заповед ЗМФ № 1472 от 29 ноември 2011 година на министъра на финансите, по която сега разноските са петдесет стотинки за дискета (0,50 лева.), петдесет стотинки за CD (0,50лв), девет стотинки (0,09лв) за ксерокскопие, лев и петнадесет стотинки (1,15лв) за аудиокасета и така нататък Досега, няма случаи на разнопосочно пояснение на заповедта, нито проблем с използването й.
Какво се предлага?
Със законопроекта се предлага да отпадне пълномощието на министъра на финансите да дефинира със заповед тези разноски, а вместо това да се одобри, че „ заявителите заплащат материалните разноски по даването на публичната информация “. В претекстовете е посочено, че опцията тези разноски да се дефинират от министъра на финансите съставлява справедлив риск за прецизното съблюдаване на посоченото законово условие.
Ако измененията се одобряват обаче, всяка институция – министерство, организация, община, кметство и така нататък ще дефинира сама размера на материалните разноски. Асоциацията на европейските публицисти показва мощното си безпокойствие преди всичко от метода, по който се вършат промени в подобен значим закон, като Закона за достъп до социална информация и то за следващ път посредством преходни и заключителни разпореждания, като това се прави посредством промени в закон, който няма и нищо общо със ЗДОИ. На второ място, считаме, че направеното предложение е голословно, не е аргументирано добре, липсва оценка на влияние на законодателството, както и подробни и обосновани претекстове, които да почиват на съответен разбор на проблеми, свързани с досегашното използване на заповедта на министъра.
Най-сетне, считаме, че законодателният метод, при който законите се трансформират без спор, без задоволителен период за консултиране със заинтригуваните страни, без надлежна оценка на влияние на законодателството и най-много посредством смяна, която касае правото на достъп до информация, като едно от главните конституционни права, само че това не се съветва с правна комисия и минава през напълно друг закон, е симптом за неприятна законодателна техника и заплашва метода на действие на демократичния развой. Избраният от депутатите метод подкопава доверието в метода им на работа и основава подозрения, че поправката има цели, диаметрално противоположни на декларираните в претекстовете.
В умозаключение, бихме желали да напомним, че правото на достъп до социална информация е освен главно конституционно право, само че е основно за работата на публицистите и за действието на демокрацията. Единният метод, при който разноските по достъп до социална информация са минимални и са свързани само с размера на цената на ксерокс копието на лист хартия или на диск, на който да се качи информация, е един от позитивните детайли на ЗДОИ и на заповедта на министъра. Всяко отклоняване от това предписание основава рискове за произвол и за нееднакъв метод, а от там и за дискриминация. Това важи изключително за дребните обитаеми места, в които дребните районни медии и в този момент срещат компликации при достъпа си до информация. Ще напомним само решението на общинския съвет в Каварна, който преди по-малко от месец се опита да вкара такса „ журналист”.
Обществената информация принадлежи на цялото общество. Достъпът до нея е главен инструмент за уведомяването най-много от публицистите за протичащото се в администрацията и за решенията, от които зависи цялото общество. Тя следва да остане безвъзмездна, а разноските по възнаграждение на материалните разноски, следва да останат минимални и идентични.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ