АЕЖ за Труд: Прекратяването на привилегиите не е заплаха за свобода на словото, а справедливост |
Асоциацията на европейските публицисти – България излезе с позиция във връзка акцията по извеждането на редакцията на вестник Труд от постройка на Министерството на културата поради неплатени наеми и консумативи за над 250 000 лв..
Според организацията Административен съд – София град на два пъти е отхвърлил настояванията на наемателя на пространствата компания „ Южен кръст 2001″ ЕООД да спре предварителното осъществяване на заповедта на регионалния шеф на София за освобождение на пространствата.
След първото определение следва ново искане за същото с претекста, че шефът на компанията се е самокарантинирал поради признаци на COVID-19 и това му пречи да търси нови офиси. И това искане е отхвърлено, защото на съда не са предоставени никакви потвърждаващи новото събитие документи, написа в позицията на АЕЖ.
Според журналистическата организация свободата на словото не допуска привилегии за избрани медии, които да се употребяват с преференциално отнасяне, от достъп до конференции, изявленията, до прилагане на държавни парцели против алегоричен наем, реклами, фондове и.т.н.
За страдание, през последните години виждаме, че близки до властта медии са получавали сходно привилегировано отношение, а когато то бъде прекъснато, нормално се прави опит това да се показа като принуда и да се показа като опасност за свободата на словото. Само че, в случай че дадена медия е получавала по-благоприятни условия от страната или от дадена община, това е тъкмо противоположното на мечтаната невмешателство на страната в медиите. Затова и прекратяването на тези условия не може да се преглежда като опасност за свободата на словото, а в противен случай, това е изискване за заслужено отнасяне на медийния бранш. Както другите медии си заплащат наемите и консумативите, това би трябвало да важи за всички, се споделя още в мнението на АЕЖ.
Ето и целия текст на позицията на журналистическата организация:
Асоциацията на европейските публицисти – България следи спора сред Министерство на културата и издателите на в. „ Труд “. В понеделник АЕЖ изиска от служебния министър на културата Велислав Минеков относимата информация по случая – по кое време е подписан договорът, какви са претенциите на Министерството на културата, какви са осъществените заплащания от наемателя, какви са неговите изискуеми отговорности, какъв е предметът на висящия правосъден спор пред Софийски градски съд, по кое време е изпратена покана за освобождение на пространствата `и тъй наречените
Установихме, че Административен съд – София град на два пъти отхвърля искане на наемателя на пространствата компания „ Южен кръст 2001″ ЕООД да спре предварителното осъществяване на заповедта на регионалния шеф на София за освобождение на пространствата. След първото определение следва ново искане за същото с претекста, че шефът на компанията се е самокарантинирал поради признаци на COVID-19 и това му пречи да търси нови офиси. И това искане е отхвърлено, защото на съда не са предоставени никакви потвърждаващи новото събитие документи.
Конфликтът сред наемодателя, в лицето на страната, и наемателя, в лицето на обвързвана с издателя на „ Труд ” компания, продължава към този момент шести месец.
Важно е да се означи, че свободата на словото не допуска привилегии за избрани медии, които да се употребяват с преференциално отнасяне, от достъп до конференции, изявленията, до прилагане на държавни парцели против алегоричен наем, реклами, фондове и.т.н.
За страдание, през последните години виждаме, че близки до властта медии са получавали сходно привилегировано отношение, а когато то бъде прекъснато, нормално се прави опит това да се показа като принуда и да се показа като опасност за свободата на словото. Само че, в случай че дадена медия е получавала по-благоприятни условия от страната или от дадена община, това е тъкмо противоположното на мечтаната невмешателство на страната в медиите. Затова и прекратяването на тези условия не може да се преглежда като опасност за свободата на словото, а в противен случай, това е изискване за заслужено отнасяне на медийния бранш. Както другите медии си заплащат наемите и консумативите, това би трябвало да важи за всички.
В същото време всяко деяние на властта, което визира медии, би трябвало да е добре преценено, да е пропорционално и да не дава учредения за подозрение, че се нападна свободата на словото.
*Коригирано в 10:27 ч. Редактирано е изказванието, че първото определение не е обжалвано. Определението е оспорено с частна тъжба, постъпила в АССГ на 24.11.2021 година, която към сегашния миг е в процедура по премахване на неизправност.
Според организацията Административен съд – София град на два пъти е отхвърлил настояванията на наемателя на пространствата компания „ Южен кръст 2001″ ЕООД да спре предварителното осъществяване на заповедта на регионалния шеф на София за освобождение на пространствата.
След първото определение следва ново искане за същото с претекста, че шефът на компанията се е самокарантинирал поради признаци на COVID-19 и това му пречи да търси нови офиси. И това искане е отхвърлено, защото на съда не са предоставени никакви потвърждаващи новото събитие документи, написа в позицията на АЕЖ.
Според журналистическата организация свободата на словото не допуска привилегии за избрани медии, които да се употребяват с преференциално отнасяне, от достъп до конференции, изявленията, до прилагане на държавни парцели против алегоричен наем, реклами, фондове и.т.н.
За страдание, през последните години виждаме, че близки до властта медии са получавали сходно привилегировано отношение, а когато то бъде прекъснато, нормално се прави опит това да се показа като принуда и да се показа като опасност за свободата на словото. Само че, в случай че дадена медия е получавала по-благоприятни условия от страната или от дадена община, това е тъкмо противоположното на мечтаната невмешателство на страната в медиите. Затова и прекратяването на тези условия не може да се преглежда като опасност за свободата на словото, а в противен случай, това е изискване за заслужено отнасяне на медийния бранш. Както другите медии си заплащат наемите и консумативите, това би трябвало да важи за всички, се споделя още в мнението на АЕЖ.
Ето и целия текст на позицията на журналистическата организация:
Асоциацията на европейските публицисти – България следи спора сред Министерство на културата и издателите на в. „ Труд “. В понеделник АЕЖ изиска от служебния министър на културата Велислав Минеков относимата информация по случая – по кое време е подписан договорът, какви са претенциите на Министерството на културата, какви са осъществените заплащания от наемателя, какви са неговите изискуеми отговорности, какъв е предметът на висящия правосъден спор пред Софийски градски съд, по кое време е изпратена покана за освобождение на пространствата `и тъй наречените
Установихме, че Административен съд – София град на два пъти отхвърля искане на наемателя на пространствата компания „ Южен кръст 2001″ ЕООД да спре предварителното осъществяване на заповедта на регионалния шеф на София за освобождение на пространствата. След първото определение следва ново искане за същото с претекста, че шефът на компанията се е самокарантинирал поради признаци на COVID-19 и това му пречи да търси нови офиси. И това искане е отхвърлено, защото на съда не са предоставени никакви потвърждаващи новото събитие документи.
Конфликтът сред наемодателя, в лицето на страната, и наемателя, в лицето на обвързвана с издателя на „ Труд ” компания, продължава към този момент шести месец.
Важно е да се означи, че свободата на словото не допуска привилегии за избрани медии, които да се употребяват с преференциално отнасяне, от достъп до конференции, изявленията, до прилагане на държавни парцели против алегоричен наем, реклами, фондове и.т.н.
За страдание, през последните години виждаме, че близки до властта медии са получавали сходно привилегировано отношение, а когато то бъде прекъснато, нормално се прави опит това да се показа като принуда и да се показа като опасност за свободата на словото. Само че, в случай че дадена медия е получавала по-благоприятни условия от страната или от дадена община, това е тъкмо противоположното на мечтаната невмешателство на страната в медиите. Затова и прекратяването на тези условия не може да се преглежда като опасност за свободата на словото, а в противен случай, това е изискване за заслужено отнасяне на медийния бранш. Както другите медии си заплащат наемите и консумативите, това би трябвало да важи за всички.
В същото време всяко деяние на властта, което визира медии, би трябвало да е добре преценено, да е пропорционално и да не дава учредения за подозрение, че се нападна свободата на словото.
*Коригирано в 10:27 ч. Редактирано е изказванието, че първото определение не е обжалвано. Определението е оспорено с частна тъжба, постъпила в АССГ на 24.11.2021 година, която към сегашния миг е в процедура по премахване на неизправност.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ