Учениците чакат училището да настигне промените в живота им
Асенка Христова е изпълнителен шеф на новосъздадения Институт за проучвания в образованието. Той е самостоятелен проучвателен център с задача да подкрепя развиването на съвременна просветителна система. Заглавието е на " Дневник ".
Образованието в подтекста на индустриалния мениджмънт
В оповестеното през 1933 година есе " Образованието и поточната линия " Лорънс Бринк, следвайки логиката на зараждащата се тогава доктрина на индустриалния мениджмънт и прилагайки я към образованието, разказва следната хипотетична организация на учебното заведение:
" Биха се подготвили стратегии за образование, започващи с задачите на образованието по съответния предмет и включващи образователно наличие, проведено под формата на урочни единици, съдържащи съответни разбирания, оценки и мечтани резултати. Придружаваща и основна част от образованието ще са упражненията, посредством които учениците да затвърждават наученото, като те следва да подхождат изцяло на задачите на курса на образование. Внимателно създадени справедливи проби, които с времето би трябвало да станат стандартизирани, би следвало да съпровождат упражненията и образователните тетрадки.
Ръководства за учителите би трябвало в детайли да указват по какъв начин да се употребяват упражненията, по какъв начин да се организират тестванията, по какъв начин да се преподава в допълнение, да се подкрепят или да се предизвикват учениците. Ако всичко това се направи както би трябвало и учебното заведение е проведено на научна основа, преподаването следва да е лесна, чиновническа работа и надзорът следва да е под формата на ревизиране, с цел да се следи дали всички учители извършват насоките. Разходите за образование ще са ниски, тъй като класовете могат да бъдат доста огромни. Учителите няма да имат потребност от някаква по-специфична подготовка с изключение на старание ".
Горната догадка за организацията на учебното заведение според правилата на индустриалния мениджмънт или с други думи – според правилата на поточната линия - има много разпознаваеми сходства с метода, по който е проведено образованието през днешния ден. Учебният проект, рамковите образователни проекти, структурата на учебните и на самостоятелните образователни проекти са закрепени в държавен учебен стандарт. Целите, наличието и характерностите на общообразователната подготовка, образователните предмети и условията за резултатите от
образованието по всеки предмет са в детайли написани в различен държавен учебен стандарт. Точно както си показва Бринк преди съвсем век, образованието се реализира по образователни стратегии, определящи задачите на образованието, образователното наличие и резултатите от образованието по съответния образователен предмет. Урокът има план-конспект.
Знанието е закрепено в особено утвърдени учебници. Видовете, формите и методите за оценяване на резултатите от образованието са дефинирани в обособен държавен учебен стандарт. Въведени са стандартизирани проби. Въпреки това стандартизиране, преподаването не е по никакъв начин лесна работа, а успеваемостта е неразбираема.
Кръстопътят сред остарялата организация и новите действителности
В класическото си проучване на живота в класните стаи от 1968 година Филип Джаксън прави извода, че учениците прекарват към половината от времето си в учебно заведение, чакайки нещо да се случи – да влезе учителят, да се резервира тишина, да ги вдигнат на дъската, по-бавните възпитаници да отговорят на заложените въпроси, да им раздадат проби, да бие звънеца. 50 години по-късно учениците не престават да чакат, в това число и учебното заведение, да настигне измененията в живота им.
Тези цифрови по рождение деца порастват във време, когато информацията е на всички места и достъпът до нея е незабавен, паметта е в компютрите, а сигурността на работните места е разбиране, което те в никакъв случай няма да познават от персонален опит. В същото време учебното заведение е мястото, където деца на идентична възраст седят в еднообразно изглеждащи класни стаи, учителите преподават, до момента в който стоят пред редици от чинове, учениците записват в тетрадки и носят куп тежки учебници.
От тях се чака да подвигат ръка, да следват рутина, да не задават провокиращи въпроси, да са дисциплинирани и да запаметят несъмнено наличие, с цел да реализиран положителни резултати на теста или изпита. Фокусът нормално е върху обезпечаването на уместно взаимоотношение сред учениците и образователния материал и сред учителя и учениците. Активното взаимоотношение сред самите възпитаници постоянно се заобикаля, тъй като не се вписва в общоприетата визия за " дисциплинираност " в класната стая. Под " презентация " се схваща по-скоро копирането на текст от интернет и прочитането му в час, в сравнение с демонстрация на творчество, себеизразяване, ангажиране и увещание. С други думи, децата се образоват да бъдат почитатели, а не водачи. Връзката с живота им през 21-ви век наподобява прекратена, до момента в който посещават учебното заведение на 20-ти век.
Когато написа есето си, Лорънс Бринк е шеф на гимназия в Кливланд, Охайо. Описвайки този предполагаем модел, станал след това действителност и непокътнат съвсем девет десетилетия по-късно, той в действителност го подлага на критика. За него това е антиутопия. И рецензията, по сходство на хипотезата, звучи изключително настоящо в днешния подтекст,
когато светът се трансформира трагично, а учебните заведения - не. Основната теза на Бринк още от зората на индустриалния мениджмънт е, че тези способи, въпреки и сполучливи в промишлеността, няма по какъв начин да бъдат сполучливи в образованието.
Научната основа, върху която лежи индустриалният мениджмънт, е опцията посредством стандартизиране да се
управлява и усъвършенства производството от позиция на първични материали, процеси и продукция. Човешките същества обаче се характеризират с толкоз необятни личностни вариации, че за разлика от стоманата и каучука не подлежат на стандартизация. И тези личностни вариации стават все по-ценни във време, когато на хората се постанова да работят с ръцете си все по-малко.
За индустриалната организация от началото на 20-и век е значимо служащите да имат стеснен набор от доста характерни умения, с цел да реализират експедитивност и старание на поточната линия. Днес обаче живеем при напълно друга индустриална организация, основана на грандиозни скокове в еволюцията на знанието, наличността и достъпа до информация и развиването на технологиите. Образованият човек на 21-ви век би трябвало да има доста необятен набор от умения - за задаване на въпроси, сериозно мислене, за използване на нереално познание към решаването на сложни проблеми, еластичност и адаптивност, креативност, дарба за дейно съдействие, за себеизразяване и за увещание, разпоредителност и деятелност, дарба за
ефикасна връзка, за разкриване, анализиране и осмисляне на информация, въображение, любознание, целеполагане. Списъкът е дълъг. Образованието, формиращо тези умения, няма по какъв начин да се стандартизира въз основата на уеднаквен образец. Те няма по какъв начин да се измерят с тест със затворени отговори.
Възможните други възможности на поточната линия
Преподаването в основата си е креативна активност. Учителят не е оператор на устройства, нито служител, документиращ резултати от проби. Обучаването на учениците по какъв начин да учат, по какъв начин да задават въпроси, да формулират и ревизират хипотези, да проучват информация, да мислят, да си сътрудничат, да убеждават не е единствено въпрос на подготовка, техника или способ на преподаване. При неналичието на въображение и заряд у самия преподавател никакъв способ на света няма да създаде обстановка на същинско учене. Но въпреки това, същият риск пред ученето поражда и когато учителят има забележително въображение, предпочитание и заряд, само че стандартите и
разпоредбите лимитират тяхното проявяване. Учителят би трябвало да има свободата да възпламенява интереса, любознанието, въображението и пристрастеността на своите възпитаници, раздвижвайки към живот целия им личностен капацитет. Резултатите могат в никакъв случай да не се материализират в докторска дисертация, само че без значение от това те са същинското обучение.
Възможната опция на поточната линия в образованието са свободата и новаторството. Училището, учителите и децата би трябвало да имат независимост и опция да вършат нови неща, които бързо да прибавят стойност към ученето. Премахването на скуката и основаването на интерес, ангажираност и интелектуални провокации са доста по-силни принадлежности за осъществяване на достижения, предварителна защита на отпадането и за приобщаване на всички деца в процеса на образование от всевъзможни административни механизми.
Много проучвания демонстрират, че кооперативното учене води до доста по-високи достижения на децата в целия набор на качества, без значение от възрастта, пола, социоикономическия статус и етническия им генезис, размера на класовете и образователния предмет. Всичко това допуска гъвкава организация на образователния развой и на образователните стратегии, даване на автономност при основаването на образователно наличие, стимулиране на съдействието сред учебните заведения, университетските среди, бизнеса и родителите, изнасяне на забележителна част от образователния развой отвън класната стая, разширението на достъпа на учениците до лаборатории и технологии, диференциран метод на преподаване, поощряване на самонасоченото учене.
Стимулирането на учителите да демонстрират творчество, периодическото им включване в " живия живот " посредством образования в действителна работна среда и развиването у тях на същите умения, каквито се чака те да развиват у учениците, основаването на предпоставки да си сътрудничат и да изпитват задоволство от това, което вършат в учебно заведение, са друга тенденция на целенасочена работа. Важна причина за триумф е основаването на просвета на бистрота и обезпечаване на достъп до данни и проучвания на протичащите стопански, обществени и софтуерни процеси, на обвързваните с тях потребности от просветителни интервенции и мониторинг на успеваемостта на образованието.
Но каквито ограничения и пътни карти за смяна да се обрисуват и подхващат, те няма да имат необикновен резултат, в случай че се вършат на парче. Необходима е цялостна тактика за повишение на качеството във всички учебни заведения, учредена на фундаментално преосмисляне на концепцията за това какво значи положителното обучение и по какъв начин би трябвало да наподобява ученето, без значение и макар опита в учебно заведение, който всеки от нас има. Защото това, което през днешния ден ни се коства, че е било положително обучение, когато ние сме били деца, към този момент не е съответно. Светът е доста друг и сигурно ще е още по-различен след десетилетие.
Образованието в подтекста на индустриалния мениджмънт
В оповестеното през 1933 година есе " Образованието и поточната линия " Лорънс Бринк, следвайки логиката на зараждащата се тогава доктрина на индустриалния мениджмънт и прилагайки я към образованието, разказва следната хипотетична организация на учебното заведение:
" Биха се подготвили стратегии за образование, започващи с задачите на образованието по съответния предмет и включващи образователно наличие, проведено под формата на урочни единици, съдържащи съответни разбирания, оценки и мечтани резултати. Придружаваща и основна част от образованието ще са упражненията, посредством които учениците да затвърждават наученото, като те следва да подхождат изцяло на задачите на курса на образование. Внимателно създадени справедливи проби, които с времето би трябвало да станат стандартизирани, би следвало да съпровождат упражненията и образователните тетрадки.
Ръководства за учителите би трябвало в детайли да указват по какъв начин да се употребяват упражненията, по какъв начин да се организират тестванията, по какъв начин да се преподава в допълнение, да се подкрепят или да се предизвикват учениците. Ако всичко това се направи както би трябвало и учебното заведение е проведено на научна основа, преподаването следва да е лесна, чиновническа работа и надзорът следва да е под формата на ревизиране, с цел да се следи дали всички учители извършват насоките. Разходите за образование ще са ниски, тъй като класовете могат да бъдат доста огромни. Учителите няма да имат потребност от някаква по-специфична подготовка с изключение на старание ".
Горната догадка за организацията на учебното заведение според правилата на индустриалния мениджмънт или с други думи – според правилата на поточната линия - има много разпознаваеми сходства с метода, по който е проведено образованието през днешния ден. Учебният проект, рамковите образователни проекти, структурата на учебните и на самостоятелните образователни проекти са закрепени в държавен учебен стандарт. Целите, наличието и характерностите на общообразователната подготовка, образователните предмети и условията за резултатите от
образованието по всеки предмет са в детайли написани в различен държавен учебен стандарт. Точно както си показва Бринк преди съвсем век, образованието се реализира по образователни стратегии, определящи задачите на образованието, образователното наличие и резултатите от образованието по съответния образователен предмет. Урокът има план-конспект.
Знанието е закрепено в особено утвърдени учебници. Видовете, формите и методите за оценяване на резултатите от образованието са дефинирани в обособен държавен учебен стандарт. Въведени са стандартизирани проби. Въпреки това стандартизиране, преподаването не е по никакъв начин лесна работа, а успеваемостта е неразбираема.
Кръстопътят сред остарялата организация и новите действителности
В класическото си проучване на живота в класните стаи от 1968 година Филип Джаксън прави извода, че учениците прекарват към половината от времето си в учебно заведение, чакайки нещо да се случи – да влезе учителят, да се резервира тишина, да ги вдигнат на дъската, по-бавните възпитаници да отговорят на заложените въпроси, да им раздадат проби, да бие звънеца. 50 години по-късно учениците не престават да чакат, в това число и учебното заведение, да настигне измененията в живота им.
Тези цифрови по рождение деца порастват във време, когато информацията е на всички места и достъпът до нея е незабавен, паметта е в компютрите, а сигурността на работните места е разбиране, което те в никакъв случай няма да познават от персонален опит. В същото време учебното заведение е мястото, където деца на идентична възраст седят в еднообразно изглеждащи класни стаи, учителите преподават, до момента в който стоят пред редици от чинове, учениците записват в тетрадки и носят куп тежки учебници.
От тях се чака да подвигат ръка, да следват рутина, да не задават провокиращи въпроси, да са дисциплинирани и да запаметят несъмнено наличие, с цел да реализиран положителни резултати на теста или изпита. Фокусът нормално е върху обезпечаването на уместно взаимоотношение сред учениците и образователния материал и сред учителя и учениците. Активното взаимоотношение сред самите възпитаници постоянно се заобикаля, тъй като не се вписва в общоприетата визия за " дисциплинираност " в класната стая. Под " презентация " се схваща по-скоро копирането на текст от интернет и прочитането му в час, в сравнение с демонстрация на творчество, себеизразяване, ангажиране и увещание. С други думи, децата се образоват да бъдат почитатели, а не водачи. Връзката с живота им през 21-ви век наподобява прекратена, до момента в който посещават учебното заведение на 20-ти век.
Когато написа есето си, Лорънс Бринк е шеф на гимназия в Кливланд, Охайо. Описвайки този предполагаем модел, станал след това действителност и непокътнат съвсем девет десетилетия по-късно, той в действителност го подлага на критика. За него това е антиутопия. И рецензията, по сходство на хипотезата, звучи изключително настоящо в днешния подтекст,
когато светът се трансформира трагично, а учебните заведения - не. Основната теза на Бринк още от зората на индустриалния мениджмънт е, че тези способи, въпреки и сполучливи в промишлеността, няма по какъв начин да бъдат сполучливи в образованието.
Научната основа, върху която лежи индустриалният мениджмънт, е опцията посредством стандартизиране да се
управлява и усъвършенства производството от позиция на първични материали, процеси и продукция. Човешките същества обаче се характеризират с толкоз необятни личностни вариации, че за разлика от стоманата и каучука не подлежат на стандартизация. И тези личностни вариации стават все по-ценни във време, когато на хората се постанова да работят с ръцете си все по-малко.
За индустриалната организация от началото на 20-и век е значимо служащите да имат стеснен набор от доста характерни умения, с цел да реализират експедитивност и старание на поточната линия. Днес обаче живеем при напълно друга индустриална организация, основана на грандиозни скокове в еволюцията на знанието, наличността и достъпа до информация и развиването на технологиите. Образованият човек на 21-ви век би трябвало да има доста необятен набор от умения - за задаване на въпроси, сериозно мислене, за използване на нереално познание към решаването на сложни проблеми, еластичност и адаптивност, креативност, дарба за дейно съдействие, за себеизразяване и за увещание, разпоредителност и деятелност, дарба за
ефикасна връзка, за разкриване, анализиране и осмисляне на информация, въображение, любознание, целеполагане. Списъкът е дълъг. Образованието, формиращо тези умения, няма по какъв начин да се стандартизира въз основата на уеднаквен образец. Те няма по какъв начин да се измерят с тест със затворени отговори.
Възможните други възможности на поточната линия
Преподаването в основата си е креативна активност. Учителят не е оператор на устройства, нито служител, документиращ резултати от проби. Обучаването на учениците по какъв начин да учат, по какъв начин да задават въпроси, да формулират и ревизират хипотези, да проучват информация, да мислят, да си сътрудничат, да убеждават не е единствено въпрос на подготовка, техника или способ на преподаване. При неналичието на въображение и заряд у самия преподавател никакъв способ на света няма да създаде обстановка на същинско учене. Но въпреки това, същият риск пред ученето поражда и когато учителят има забележително въображение, предпочитание и заряд, само че стандартите и
разпоредбите лимитират тяхното проявяване. Учителят би трябвало да има свободата да възпламенява интереса, любознанието, въображението и пристрастеността на своите възпитаници, раздвижвайки към живот целия им личностен капацитет. Резултатите могат в никакъв случай да не се материализират в докторска дисертация, само че без значение от това те са същинското обучение.
Възможната опция на поточната линия в образованието са свободата и новаторството. Училището, учителите и децата би трябвало да имат независимост и опция да вършат нови неща, които бързо да прибавят стойност към ученето. Премахването на скуката и основаването на интерес, ангажираност и интелектуални провокации са доста по-силни принадлежности за осъществяване на достижения, предварителна защита на отпадането и за приобщаване на всички деца в процеса на образование от всевъзможни административни механизми.
Много проучвания демонстрират, че кооперативното учене води до доста по-високи достижения на децата в целия набор на качества, без значение от възрастта, пола, социоикономическия статус и етническия им генезис, размера на класовете и образователния предмет. Всичко това допуска гъвкава организация на образователния развой и на образователните стратегии, даване на автономност при основаването на образователно наличие, стимулиране на съдействието сред учебните заведения, университетските среди, бизнеса и родителите, изнасяне на забележителна част от образователния развой отвън класната стая, разширението на достъпа на учениците до лаборатории и технологии, диференциран метод на преподаване, поощряване на самонасоченото учене.
Стимулирането на учителите да демонстрират творчество, периодическото им включване в " живия живот " посредством образования в действителна работна среда и развиването у тях на същите умения, каквито се чака те да развиват у учениците, основаването на предпоставки да си сътрудничат и да изпитват задоволство от това, което вършат в учебно заведение, са друга тенденция на целенасочена работа. Важна причина за триумф е основаването на просвета на бистрота и обезпечаване на достъп до данни и проучвания на протичащите стопански, обществени и софтуерни процеси, на обвързваните с тях потребности от просветителни интервенции и мониторинг на успеваемостта на образованието.
Но каквито ограничения и пътни карти за смяна да се обрисуват и подхващат, те няма да имат необикновен резултат, в случай че се вършат на парче. Необходима е цялостна тактика за повишение на качеството във всички учебни заведения, учредена на фундаментално преосмисляне на концепцията за това какво значи положителното обучение и по какъв начин би трябвало да наподобява ученето, без значение и макар опита в учебно заведение, който всеки от нас има. Защото това, което през днешния ден ни се коства, че е било положително обучение, когато ние сме били деца, към този момент не е съответно. Светът е доста друг и сигурно ще е още по-различен след десетилетие.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ