Трудното раждане на руската артилерия и експерименталните оръжия на Руската империя
Артилерията е основен детайл за постигането на победа. Всяка войска, която разполага с добра артилерия, умерено може да се счита за победител, само че единствено при изискване, че знае по какъв начин да я употребява. Архивите потвърждават това, а и в Балканската война се счита, че родните офицери движили артилерията напред по нападателната линия, оставяйки пехотата да я следва, довършвайки всичко останало. Това мистично оръжие идва доста късно в родната войска, само че можем да видим, че Руската империя е разполагала с тежка артилерия още през XIV век. Появата на такава е допустима благодарение на непозната интервенция. Архивите демонстрират, че борбата за Казан е била сполучлива, едвам откакто Иван Грозни е впрегнал тежката артилерия. За нейното ръководство и работа, са извикани непознати военни инженери – най-вече италианци и германци, зачислени в съветската войска.
Около 1480 година принц Иван III от Москва, съумява да спре Хан Акхмат от Златната орда, употребявайки тежката артилерия. Командир на това поделение е Аристотел Фиораванти – италиански инженер и за мнозина – талант. Връщайки лентата още по-назад, откриваме, че Москва е била опазена от хан Токхамиш, употребявайки артилерия, в това число и огнестрелно оръжие. Създаването на барут в Руската империя е почнало към XIV век, само че преди този момент е било закупувано. Впрочем, ханът съумява да вземе Москва, само че това частично се дължи на обстоятелството, че съветската оръжейна система не била изключително добра. След като съветските инженери към момента нямали познанията, царете почнали да вършат това, което всеки различен човек прави – внася оръжие от индустриално по-развитите страни. В този случай ефикасни оръдия са доставяни от Полша и Германия в края на XIV и началото на XV век. Още при започване на XV век ще открием, че няма съветска цитадела без сходна отбрана.
С разглеждането на структурата, множеството инженери вършат опити за прекопирване на техниката. Създаването на топове е комплицирана задача, до момента в който в Европа се употребява кован бронз, руснаците вземат решение да заложат на ковано желязо. Първите опити са несполучливи, заради простата причина, че множеството модели не са херметически затворени. Аристотел е поканен в съветския двор и стартира да образова инженерите по какъв начин да вършат по-ефективен барут. Италианецът среща някои проблеми, само че откакто заплатата му най-вероятно е една от най-високите в империята, съумява да притегли и други инженери и производители на оръжие, с които да се сложи началото на една доста дълга и забавна сага. Освен основаването на оръжие, мъжът влага време в образование за приложимост на топове и превозването им. Той е командва артилерията на Новгород през 1479 година
Архивите ще посочат, че оръдията не са имали и минутка отмора, а са отбранявали крепостта непрекъснато под командването на Аристотел. В средата на XVI век ще открием, че Руската империя има дейна оръжейница, която проектира нови модели и създава нови хрумвания. Създава се Министерство на оръдията, което да слага избран надзор върху създаването на оръжие в Кремъл. Андрей Чохов се оказва един от най-хубавите съветски инженери и в своята кариера съумява да създаде повече от 20 вида оръдия, както и друга военна техника. Остава прочут в историята с по този начин наречените царски топове, чийто размери освен не са копирани, само че и най-вероятно са помогнали за слагането на връх в категорията „ Оръдие с максимален диаметър “. По това време царят не желал оръдие, което да се употребява в багра, а такова, което да сложи пред двореца, с цел да може да респектира гостите си. Творенията на Чохов и до през днешния ден стоят там.
Още по-добрата вест е, че неговата школа съумява да извади и идващото потомство майстори. За страдание, цялостният боеприпас от царски топове е сведен, откакто по времето на Петър Велики има сериозна потребност от желязо и бронз за основаването на по-качествена артилерия, която да се употребява във Великата Северна война. И до момента в който някои от инженерните творения съумяват да се наложат и даже да бъдат стандарт, други нямат тъкмо този триумф.
Такъв образец може да е окопното оръдие. То не е изобретено от руснаци, истинският създател е Фридрих Геткант – германец, който служи в полското систематизиране. Докато рисува концепцията за своето оръдие, същият се съветва с възпитаници като Ханс Тимсън. Няколко години по-късно, Ханс се намира в командването на полковник Баумън в Москва и точно там ще разкрие тайните на Геткант. Руският артилерист Алексей Лобин по-късно взема решение да тества тази концепция, като копае голяма яма, в която да сложи оръдието. След заравянето на оръдието, вътрешността се цялостни с барут, а по-късно с бомби, камъни и други тежки материали. Оръдието употребява по-дълъг фитил, който след експлозия изпраща частиците надалеч и ги разпръсква във въздуха, създавайки противен дъжд от камъни. Общото тегло на един заряд е междо 16 и 32 кг.
След избран брой изстрела, още веднъж следва калибриране, както и инспекция на самата вътрешност, която може да понесе вреди. Докато множеството оръдия и артилерия през днешния ден, могат да употребяват най-различни способи за пресмятане на задачата, окопното оръдие изисквало правенето на изчисленията преди заравяне. Ето за какво и една от най-честите военни тренировки е копаенето на оръдие и точното слагане за изстрел. Според бойната популярност на тази военна техника, единствената приложимост е сред 1674-1676 година с нападението на манастира Соловетски. Позициониран на дребен остров, същият не разрешавал превоза на огромни бронзови оръдия, които към този момент били налични във въоръжението на царската войска. С помощта на 6 окопни оръдия, няколко кофи пирони и камъни, въпросният манастир бил предаден. Що се отнася до тайната и използването, напътствията за работа били изгубени към края на XVII век.
Друго скрито оръжие, употребявано от съветската войска, са дървени ракети, видяни към 1674 година в обсадата на Чигирин. Алексей Лобин написа за тях, че са изобретени от незнаен задграничен майор на съветска работа. Той основал дървени конусни, наподобяващи ракета, само че в задната им част слагал друго количество барут. Не очаквайте експлозия в толкоз ранно време. Въпросните с размери към 6 метра всеки, били употребявани, с цел да прелитат над крепостните стени и да вършат пожари. Поради съществуването на доста сериозен дим, хората от вътрешната страна не съумяват да ги изгасят на време. Самите ракети не са летели със лична двигателна сила, най-вероятно са хвърляни с катапулт и са се разпръсквали върху постройките, създавайки главоболия. Някои секретни оръжия изпреварват времето си, само че други се подреждат в областта на научната фантастика.
При обсадата на Казах, Иван Грозни идва с войска от близо 150 хиляди души. Стените на крепостта са направени от дърво и камък, като височината им е повече от 9 метра. Превземането на тази цитадела ще изисква ексцентрични решения. Добрата вест е, че съветският цар към този момент разполагал с артилерия и време. Второто е належащо, откакто доставката на 150 оръдия от Москва лишило към 3 месеца и спомагателни 7 дни, с цел да се сглоби. След няколко седмици в обстрел, стените въпреки всичко устояли на тежките удари. Точно затова се ражда и идната концепция – основаването на артилерийски кули, сходни на тези за прескачане на стени. С помощта на дървесина от близката гора, както и малко помощ от италиански и немски артилерийски инженери, Иван Грозни съумява да сътвори една от първите най-ранни версии на танка. Качени на височина, същите разрешавали обстрел оттатък стените. Иван Грозни ги нарежда на към 6 метра и по този начин на безвредно разстояние стартира да унищожава врага. Цялата блокада продължава към 32 дни след доставката на артилерията.
Нека не забравяме и една доста значима детайлност – всичко ново е добре забравено остаряло. Легендарната съветска „ Катюша “ може да бъде тъкмо този образец. Макар и да съумява да се наложи в редица основни сражения, нейният автентичен основател е Андрей Чохов – същият, който основава и големите топове. Някъде през 50-те години на XVI век ще скицира по този начин наречената „ Сорока “. Оръжието съставлява няколко пушки, подредени в редица и подготвени да стрелят по едно и също време. Идеята била, че след тежката артилерия, когато крепостните стени паднат, това оръжие ще бъде позиционирано на пролуките, с цел да посрещне пехотата. Във всяка цитадела, по време на първия Романов, сходно оръжие се среща във всяка основна точка на Руската империя.
През 1588 година Чохов основава сорока с към 100 цеви, а общото ѝ тегло е към 5283 кг. Логично е, че не приказваме за леко оръжие и тъкмо затова се бетонира и употребява за отбрана. Сорока стреля нещо с доста друг диаметър, историците я разказват като малко оръдие, което може да обстрелва с дребни снаряди към 200 грама всеки. Въпросните са били предопределени за посрещането на възможни кримски татари, само че откакто те по този начин и не се впускат в нахлуване, същите най-вероятно са претопено по време на ръководството на Петър Велики.
Снимки: Wikipedia
